Проф. Антоанета Христова: Радев отстрелва противниците си, но изгори и държавата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Редовното правителство си отиде, да живее служебното! Какви цели си поставя с него президентът Радев? Ще има ли реваншизъм спрямо управлението на „Продължаваме промяната“ и лично към Кирил Петков? Защо няма представители на дясното в служебния кабинет, а има трима противници на лидерката на БСП Корнелия Нинова? Политическият психолог професор Антоанета Христова отговаря на тези и други злободневни въпроси в интервю за в. "Труд".
"Най-силният фактор на Радев, който определя подбора му, са професионалните му стереотипи. Неговият професионален стереотип е да отстрелва противника. Ако трябва да направим едно сравнение между противниците, които той си е избирал, откакто се появи в политическото пространство, първите бяха Бойко Борисов и ГЕРБ. Стереотипът на военния летец е когато противникът влезе в мишената му, да го свали, защото това при него е въпрос на оцеляване. Този стереотип на Радев предположи непримирима битка между двамата. Бойко Борисов няма такъв стереотип и като начин на поведение, и като начин на мислене въобще не предполагаше, че в ролята на президент ще бъде избран толкова отявлен и ясно профилиран като поведенчески реакция, военен летец.
Бойните изкуства, каквито владее Борисов, носят друг тип стратегия - от философска и стратегическа гледна точка. Стилът на каратето бе изненадан от директната атака, защото при каратето и в бойните изкуства на изтока има, както отбелязах много философия, ценности, избиране на момента. Има винаги опит да превърнеш чуждата сила в своя. Докато при военния летец Радев имаше директна, безапелационна и безалтернативна военна атака. Радев се появи като човек без никакъв политически опит, беше неориентиран, за него беше явна необходимостта да оцелее и да наложи собственото си лидерство в ситуацията, независимо каква е тя. За да постигне целта си, в снаряжението си му трябваха всички възможни оръжия и сред оръжията бяха десните. Те дълго време бяха неудовлетворени, зажаднели за власт, със самочувствието на велики и непризнати политически експерти. Те можеха да бъдат лесно манипулирани и бяха лесно манипулирани.
Имаме нова ситуация и тя отново е определена от стереотипите на президента. Той никога няма да спре да бъде военен летец и да обстрелва директно противниците си. Той натрупа опит обаче и видя, че отстреля противника, но заедно с противника изгори и държавата. Той раздели обществото, поляризира настроенията, унищожи авторитети, които нямаше нужда да бъдат унищожавани, унищожи и ролята на медиите в тази война. Медиите са либерални по своята същност, така че естествено заеха позицията на революцията. Създаде се силно усещане за манипулация, за неслучване, за неуспехи и срив на авторитета на проекта „Петков“, срив на десните и появата на необходимост от три неща.
Първото е Радев да възстанови авторитета си, че може да подбира хора, разбира се, част от тях са от неговата среда като Пеканов например, за да изглежда, че в правителството има и експерти. Защото през следващите месеци ще трябва да се взимат бързи, антикризисни мерки. Това е първата задача - подобряване на собствения образ. Втората му задача е да отстреля Кирил Петков, защото той е споменът за неговия неуспех. И третата му задача - и то много тежка и много стара в неговата стратегия и тази на екипа му - е да се промени лидерството в БСП. До момента Корнелия Нинова даваше много сериозен отпор, но считам, че тя не е добре подготвена за тази битка и че Радев е по-бързо учащият се.
Затова втората група на министрите, които е назначил, са хора от БСП анти-Нинова - Крум Зарков, Явор Гечев. Весела Лечева. Тук се явява и третата причина - лявото, т.е. левия избирател. Казвала съм го още в първия ден на втория му мандат. Всеки нормален човек, когато заеме една позиция, мисли какво ще стане утре с него самия. Той не може да не се идентифицира с левия спектър. За него лявото политическо пространство е неговото мястото, където би могъл да продължи някаква форма на политическа реализация, сред негови по-близки хора, които да продължат посоката на развитие на неговото ляво.
Има някакви призиви за общо явяване на изборите на ПП и ДБ, ГЕРБ предлагат седем точки, около които може да се създаде общо управление.
Първото нещо - ДБ не са десни. Те са мини проекция на досега управлявалата коалиция. Имате леви от страна на Христо Иванов, и остатъци от ДСБ на Атанасов. Те правят компромиси с БСП, т. е. вече не са десни, нямат ценностна антикомунистическа ориентация, която имаха предишните десни. Там останаха ляво либерали, на които мястото им е при левите. И това трябва категорично да се разбере. Момчетата и момичетата, които са в състава на ПП, са тежки либерали. В допълнение, аз имам категоричното убеждение, че „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков са с проруски настроения.
Ще ви посоча два факта. Първо - оръжията за Украйна бяха изпратени тайно, през трети страни, а не официално. Това говори за сериозен вътрешен конфликт в процеса на взимане на решения. Вярно, че имаха конфликт с БСП, но това беше ценностен избор на една НАТО-вска страна, особено с претенциите, които има Кирил Петков. На него му се наложи да ходи в Украйна да се извинява за позицията си и Зеленски да го прикрива. Петков изнесе вътрешния си конфликт на международно ниво, което е изключителен проблем от гледна точка на неговата демонстрирана геополитическа ориентация. Още един пример - начинът на изгонването на руските дипломати. Не се прави така в международните отношения. Ти можеш да ги изгониш, но има вербални ноти, има начин за обясняване на причините. Това бе търсене на скандал и не беше случайно, той предполагаше ответна реакция от страна на Русия, и то много остра. Но, имаше ли Русия ответна реакция? Не, напротив - Русия показва меката си страна и ефектът от този скандал е повишаването на броя на русофилите у нас, който и без това не е малък, и даването на още аргументи в ръцете им, че Русия е добронамерено настроена към България. Моето убеждение е, че Кирил Петков е проруски човек и че неговото участие в сложната игра да удовлетворява американското посолство, защото той е негов официален проект през Радев и ДБ, и да обслужва на втори план руските интереси е толкова сложна задача, че неговото съзнание е било стресирано от тази задача повече, отколкото да управлява държавата."
Христова коментира и присъствието на хора като Пеканов в кабинета.
"Това са леви хора, това е обкръжението на президента. Пеканов има произход, свързан с „комунистическите аристократи“, който го прави надеждно момче за левите. Защо да не го сложи в своето правителство? Когато излезе от предишните служебни правителства, Пеканов не се върна в редовния кабинет, за да бъде сринат авторитетът му като на Кирил Петков и Асен Василев и остана относително недосегаем. Но да го сложи него означава и нещо друго - че няма друг. Има един момент, в който човек започва да търси хора около себе си, с които да работи в крайна сметка опира до почти едни и същи, които са му напълно лоялни.
Ако спечели ГЕРБ, има голяма вероятност да му се наложи да управлява с правителство на малцинството или с някаква форма на експертно правителство, но то ще бъде краткосрочно. Втората опция е въобще да не се направи правителство, което ще даде на Радев наистина възможност да продължи да управлява. И ако това негово правителство започне да се харесва, темата за президентска република може да стане все по-активна. Това е огромен проблем и моето мнение е, че каквото и да е парламентарно правителство трябва да бъде направено след изборите - възможно най-принципно и прозрачно и да управлява по правилата. И със задължителната подкрепа на досегашната опозиция. Защото тези, които до момента бяха в управлението показаха, че не могат. Всички видяхме докъде докараха страната - до под кривата круша.
Въпросът е дали опозицията иска да разговаря с тях. Според мен фокусът в момента е изместен. Проблемът не е кой е в изолация от опозицията, а дали тези, които управляваха, са приемливи за опозицията. От тази гледна точка трябва да се измести тотално ъгълът. Опозицията има много повече опит и знания.
„Възраждане“ е една доста любопитна политическа сила, която според мен е с доста неизвестни. Твърде много u се приписва, но за мен тя остава все още неизвестна. Имам доста сериозни въпроси по отношение разминаването u между форма и съдържание.
