Проф. Божидар Димитров: Св. Климент Охридски е създал днешната ни писменост
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Климент Охридски можем наистина да го смятаме за човека, който лично той и никой друг, е създател на днешната ни писменост. Това каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред агенция "Фокус".
Според него неслучайно Софийският университет е кръстен на името на Св. Климент Охридски, тъй като на българска земя именно той успява да наложи старобългарската писменост като държавен и църковен език, с финансова и политическа подкрепа на цар Борис I. Проф. Димитров припомни кой всъщност е Климент Охридски - той заедно с кръвния си брат Наум произхождат от областта Мизия, днешна Северна България, и най-вероятно са били благородници от прабългарската аристокрация.
„Като всеки млад прабългарски аристократ, който учи в специално училище в Плиска, което подготвя администратори за българската държава, той получава странно назначение – вместо да командва конен полк или област, получава назначение да се замонаши и да последва Кирил и Методий в техните мисии”, разказа проф. Димитров и добави, че целта е да изучи старобългарската азбука и да я прехвърли в България, когато се създадат необходимите обществени, политически и международни условия за това.
„През 863 г. азбуката на Кирил и Методий е призната от византийския патриарх и от византийския император, а 6 години по-късно и от римския папа. По този начин изчезват всякакви пречки, пораждани от триезичната ерес. Климент е назначен за епископ на Моравия през 869 г., когато получава този сан, и като такъв е изпратен да свещенодейства във Великоморавия. През 886 г., когато делото на Кирил и Методий рухва във Великоморавия след смъртта и на Методий, то двамата заедно с Ангеларий и останалите 200 ученици са арестувани, но веднага след това са освободени от немците по искане на цар Борис, който е заявил, че те са български поданици”, уточни той.
„Конвоирани са до река Дунав и от там с лодка са прехвърлени на българския управител на Белград, който незабавно ги изпраща в Плиска. Цар Борис, имайки пълно доверие на своя служител Климент, го изпраща в днешната област Македония, като сменя областния управител Котокий с областния управител Домета, на когото още в Плиска е поръчано да слуша и да изпълнява всяко желание на Климент”, допълни проф. Димитров.
Той обясни, че се подготвя замяна на богослужението вероятно и на административния език, който дотогава е бил гръцки, със старобългарска писменост.
„Климент блестящо се справя с тази задача и за около 7 години подготвя 3 500 ученици свещеници и необходимите десетки хиляди книги, с които да се заредят църквите вероятно на половината българско царство”, посочи директорът на НИМ.
По думите му, благодарение на дейността на Климент и Наум през 893 г. на Преславския събор се взима важно политическо решение, а именно България от тогава до наши дни да пише на своя роден език в администрацията и в светския живот, а в църковния живот също да се използва тази азбука.
Проф. Димитров обърна внимание и на това, че няколко месеца преди да почине, Климент си подава оставката, но не пред архиепископа на българската църква, чийто подчинен е, а пред светския ръководител на държавата, което още веднъж показва, че Климент наистина е български аристократ по произход.
