Проф. Боян Дуранкев: Икономическите негативи за тази година ги обира България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Страната ни бележи изключително блед икономически растеж. Оценката на МВФ за тази година ще бъде 1.1%, докато у нас се говори за малко над 2%, което означава, че ще изоставаме икономически от средно и по-високоразвитите страни-членки на ЕС. Оказва се, че тази "ножица" между европейските държави се разтваря, с негатив за България.
Реалният икономически растеж на страната ни е 2-3 пъти по-нисък от този, който ни е необходим. Това не позволява на България да заяви, че излиза от кризата, в която попадна сред другите европейски страни след 2008 г., с изключение на Полша. Не чакаме чудеса в тази област, защото нямаме ясни стратегии, които да решат казусите. Скоро бе констатирано, че у нас намалява броя на фирмите и се увеличават фалитите. Тази информация може да се тълкува поне в две направления: първо, това е един естествен процес в цял свят - окрупняване чрез сливания и поглъщания и второ, банкрут на най-дребния, както се казва-планктонов бизнес. Тъй като в нашата страна бизнесът в голяма степен е на еднолични или семейни фирми, естествената тенденция е той като дял да намалява. Но… за сметка на увеличаване на крупните фирми.
В САЩ, в търговията с хранителни продукти, примерно със свинско и телешко месо, оперират не повече от 4-5 компании. А въобще в търговията - около 15 мегакомпании. Според романтиката на свободния пазар от 18 век малките, дребни фирми от няколко човека могат да оцелеят. Разбира се, че това е абсурд. Какво наблюдаваме днес в България? Големите фирми, освен всичко друго, имат пряк достъп и до политически ресурс /да не го нарека и по друг начин - бел.а./ в рамките на общината или на страната. Естествено е, че те "с лакти" си пробиват път много по-успешно, отколкото малкия бизнес, който няма това влияние.
Тенденцията е окрупняване на компаниите и по-големите по правило са далеч по-печеливши на пазара. Има и съответния бизнес фолклор за това: акулите изяждат шараните, шараните - малките рибки, а рибките - планктона. Интересно е кои браншове ще бъдат засегнати от процеса на стагнация тази година? На първо място - тези, които имат производствени връзки с Гърция, както и другите, с производствени, търговски и туристически отношения с Русия и Украйна. Причината не е толкова в страната ни, колкото в санкциите, които се налагат от ЕС на Русия и падането на жизнения стандарт на обикновения украинец, който вече не може да си позволи почивка не само в България, а и в собствената си страна. Блокирането на работата на банките в Гърция няма начин да не повлияе чрез трансакциите на връзките с България. Така че, отвсякъде погледнато, негативите тази година ги обира България.
Пита се: правителството ни има ли точна експертиза за ситуацията и план за действие след повече от 6 месеца на власт? За отговора ще ползвам терминологията на един бивш премиер. Има повече "бомбастика" в говоренето и реакции от типа "гасене на възникващи пожари" сред ключовите фактори в кабинета. Плюс залагането на една сигурна карта, да я наречем "десетка спатия"- европейските фондове. За съжаление, България чрез своето "висококомпетентно управление" през последните 25 г. не може да си намери мястото в световното разделение на труда. Освен в такива "престижни ниши" като сервитьорството, сектора на масажите, на болногледачите и др. подобни. Търсенето на решения с дребно селско стопанство, с дребен бизнес, неща, които бяха актуални в началото на 20 век, вече не са интересни в зората на 21 век.
Трябва да признаем, че няма българско правителство, което да е търсило стратегия за развитието на българската икономика, за нейната структура. Изходът е в търсене на промяна на функционирането на самия ЕС от гледна точка на разделение на труда вътре в общността. И осигуряване на условия за догонващ подем на най-слаборазвитите страни - това са тези от тях, които имат под една втора и под една трета от осреднената линия на БВП на човек от населението. България трябва да търси солидарно решение с другите подобни на нашата икономики в ЕС. Да намери и собствен път извън "златната усмирителна риза", която й е налагана до този момент и да погледне практики в икономически смисъл на страни като Унгария и Швейцария. И да търси общонационални консенсусни решения за развитието на икономиката, за минималните доходи, за данъчното облагане и други важни сфери, оставени на самотек. Смяната на едно некомпетентно правителство с друго подобно на него не решава нищо.
