Проф. Димитър Йончев: Държавата е второстепенна за хората, все по-малко искат да умират за нея
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не съм изненадан, че все по-малко българи /25%/ са готови да защитават родината си с оръжие в ръка. Сходни са и резултатите в редица страни от Западна Европа - Германия - 13% , Великобритания - 27%, Франция – 29%, а в Япония този процент е дори 11. Тези данни от едно изследване, което беше разпространено малко по-рано тази седмица, напълно отговарят на резултатите от процеса на глобализация в съвременния свят.
Страните се вписват в този процес с различна скорост. Колкото повече световният либерален пазар предоставя определен ред за живот, толкова по-малко значение в тяхната идентичност има националната определеност. В този свят националната ценност не е особено важен фактор в стандарта и начина на живот на хората. Нацията не дава гаранция за просперитет и се превръща във второстепенен фактор.
А за такъв второстепенен фактор не се умира. В националните държави всичко, което се случва в живота на човека се затваря в рамките на една държава, но сега това не е така. И колкото повече са традиционни държавите, по-изостанали, толкова повече чувството за саможертва за родината на техните граждани е по-силно. Колкото повече са засегнати от глобализацията, толкова то е по-слабо. Иначе българите не сме толкова напреднали икономически, но имаме в историята си една специфична нагласа - да не гледаме на държавата си с особено доверие. Изключение правят годините след Освобождението, когато идеята за Велика България мобилизира хората.
Но това бързо приключва, предимно - в периода след Втората световна война. Така че не виждам нещо ново и тревожно. Светът върви към повече прозрачност, пробив и разкъсване на националната идентичност. Тя все повече губи значение за живота на отделния човек. Резултатите, които четем са прогнозируеми и очаквани. Ние, българите, можем да даваме дори уроци на другите народи как се живее извън собствената държава - лесно го правим. Защото сме свикнали да живеем тук без значение дали тя се грижи за нас. Нас, българите, ни е все едно коя ще е държавата. Глобализацията атомизира живота - човешкото същество се мери 1:1 със света.
Това е едновременно и голяма отговорност. Затова се появиха и зелените движения, екогрижата, замислянето за хигиената на планетата, необходимостта да се преработват отпадъците, нуждата да се борим за чиста храна, за запазване на природата. Ново е, че хората започнаха да поемат отговорност лично за света. Държавата вече не е хоризонта на човешкото поведение в глобалния свят. При по-изостаналите страни в глобализационно отношение инерцията на националното е все още силна. /БГНЕС
