ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Спор няма – Конституцията на републиката ни отдавна плаче за реформа. Нещо повече, основният ни закон остро се нуждае от основен ремонт.
И това е логично. Първо, той беше приет във времената на прощъпалника на България към демокрацията. А в изминалите след това близо 30 години тя вече е съвсем друга. И или Конституцията ѝ е отесняла, или просто овехтяла и се налага осъвременяването ѝ.
Второ, през 1991 г. тя беше приета от едно мнозинство, доминирано от социалистическата партия. То отдавна не съществува, но немалка част от текстовете на Конституцията още „миришат“ на неговия дух, свързан с една вече безвъзвратно отминала епоха.
Та от тази гледна точка идеята за започване на поредния (защото не е първи) дебат за реформа на основния ни закон е добра. Само дето има един проблем – че и той ще завърши като предишните. Сиреч нефелно.
Като участник в създаването на Конституцията знам как тя се правеше. Ами първоначалният проект непрестанно се преправяше „на крак“.
Когато все още президент беше Петър Младенов, проектът предвиждаше широки правомощия за президента. Настъпи обаче времето на Желю Желев и веднага те бяха орязани, че и се появи длъжността „вицепрезидент“ (да е от „нашите“ де).
После пред перспективата за редовни президентски избори (Желев беше избран от парламента) в проекта влязоха и други изменения – кандидатът за поста да е „български гражданин по рождение“ и да е „живял последните пет години в страната“. Преведено на обикновен език, това означаваше, че не могат да се кандидатират нито Пирински, нито Сакскобургготски, защото не отговаряха на тези условия.
И накрая - пред перспективата, че БСП ще загуби следващите избори, Луканов наложи в Конституцията и принципа към „независимата съдебна власт“ да преминат както следствието, така и прокуратурата.
Замисълът беше прост. Той беше обещал на партийната и стопанската номенклатура „да ги направи милионери“. Демек даде им паролата „грабете и крадете, никой няма да ви накаже“. Защото който и да дойде след нас на власт, „независимите“ следствие и прокуратура (все наши хора) няма да ви пипнат.
Ами ей така се правеше Конституцията ни. И освен всичко друго социалистическото мнозинство заложи в нея и още нещо изключително вредно – запазване на институцията „Велико Народно събрание“ (ВНС).
Това в останалите държави в преход – от Португалия и Испания в средата на 70-те години до страните от Централна Европа след 1989-а – го няма. Защото логиката е, че учредителните им събрания просто учредяват новия демократичен период в историята им и след това отиват в небитието.
Не обаче и у нас. Запазихме си институцията и нещо повече, ѝ вменихме функции на страж на онова, което сме приели през 1991 г. В чл. 158 например беше записано, че ВНС, освен всичко друго, „решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“.
„Формата на държавно устройство“ е ясна – една държава е или република, или монархия. И още в чл. 1 от Конституцията е записано, че България е „република с парламентарно управление“. И едва ли някой би си помислил да сменя тази „форма“ с монархия...
Виж, за „държавното управление“ въпросът е по-сложен. Та се наложи през 2003 г. той да бъде тълкуван от Конституционния съд.
И той рече и отсече – всеки опит да се посегне върху „независимата“ съдебна власт е „промяна във формата на държавното управление“ и следователно може да бъде решен само от ВНС. Демек никога.
Защото свикването на ново ВНС на този етап е немислимо. И следователно всякакви дебати по радикални промени в Конституцията – също.
А иначе на практика нещата са далеч по-различни. Имали ли сме реално „независим“ главен прокурор? Ами май никога.
Спомняте ли си онази реплика от 2012 г. на Николай Кокинов към Борисов по повод Цацаров – „ти си го избра“. Ми да се върнем назад в историята на прехода – има ли „неизбран“ от шефа на изпълнителната власт главен прокурор?
През 1990-а Луканов си избра Мръчков. През 1992-ра Ф. Димитров си избра Татарчев. През 1999-а Костов си избра Филчев. През 2006-а Станишев си избра Велчев. През 2012-а Борисов – Цацаров. Сега, ако не се досещате, чрез отказа на изпълнителната власт да излъчи алтернативна кандидатура вероятно пак той си избра Гешев.
Питам се тогава защо са всичките тези дебати за „реформа на Конституцията“, след като пак ще приключат само с някаква козметика? И отново ще влязат в графата „кипи безсмислен труд“?
Освен ако това не е поредният опит на президента да се легитимира като активен участник в политическите процеси. Но май с поредното си предновогодишно „слово на падишаха“ Доган е напът да омаловажи ефектите от него...
