Проф. д-р Веселин Минчев: Българите в чужбина ще захранват икономиката ни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Работната сила на България застарява. Емиграцията допринася за трайното намаляване на населението и изтощава трудовите ресурси на страната. Още отсега трябва да се предприемат незабавни действия за компенсация на тези изтощени трудови ресурси. Ще имаме недостиг на трудова сила в размер между 250 000 – 400 000 души в годините напред.
В същото време близо половин милион млади хора нито учат, нито работят. Това е в посока на твърдението, че имаме работна ръка, но тя не се използва. Тези изводи произтичат от годишния доклад по темата на Института за икономически изследвания при БАН, който публикувахме тези дни.
Очертават се предимно негативни въздействия от емиграцията от България върху работната сила и баланса между търсене и предлагане на труд у нас. А ролята на паричните трансфери в страната се оценява като важен ресурс за подкрепата на домакинските бюджети на българите. Дисбалансът на пазара на труда ще става все по-голям, както в количествено, така и в качествено отношение. И в бъдеще икономиката ще се захранва с парични трансфери от българите в чужбина и това ще продължава да бъде съществен фактор за балансиране на домакинските бюджети.
Средствата, които българските мигранти изпращат от чужбина на близките си в България, доказват устойчиво увеличение. От 300 млн. лв. през 2000 г., през 600 млн. лв. през 2007 г., до 1,3 млрд. лв. през 2015 г. Напусналите страната в последните 20 години не са повече от 1 млн. души, а не около 2 млн., както се говори. Причината за това усещане са вълните на сезонната заетост в различни страни извън България, но е истина, че страната е миграционно изтощена. От нашите данни излиза, че Североизточният район в България е с по-високи миграционни нагласи.
При групите области на север, в Североизточния и Северния централен райони има области, които буквално могат да се сринат. И да изпаднат в критично положение откъм обезлюдяване. Как това може да бъде преодоляно? Предполагам - с по-активни регионални политики, които да отчитат тези процеси. Констатирахме също, че трансферите на пари от нашите емигранти, които работят зад граница до близките им тук, се използват предимно за поминък, за плащане на здравни, образователни услуги, за погасяване на кредити, но не и за инвестиране.
Българите зад граница много често са ангажирани, както е прието да се казва, в ниско доходни сегменти на пазара, а генерираните средства не са и чак толкова много. Има примери, в които парите се ползват за откриване на малки и средни фирми, но не са толкова много. В една Испания, например, българската прислужница е обект на комикси. Там тя е изобразена симпатично и се разказва как в средно заможно испанско семейство настъпва почти катастрофа, когато българската прислужничка заминава в отпуск.
Превръщаме се, като нарицателно име там, в нещо като полския водопроводчик, но в нов вариант - български прислужник. Любопитното е, че едва 2-3 % от българите там заявяват интерес да гласуват при избори у нас. В Испания имаме примери и на много сериозни успехи в сферата на рекламата, на малкия бизнес и др. За жалост, България няма дълготрайна визия и стратегия относно миграцията. Необходимо е ясно открояване на приоритетните политики и механизми за намаляване на емиграционните нагласи сред българите и за трайна интеграция на имигрантите.
Създаването на добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси е стъпка към задържане на работната сила в страната. Ако търсим причините трябва да сме честни - никой не ни е обещавал, че като влезем в ЕС там няма да има конкуренция. В т.ч. и конкуриране за население. Страна, с ниво на развитие като нашата, трудно може да се състезава с кадрите, които се предлагат на пазарите на високоразвитите страни.
Да разчитаме на циркулярна миграция и сезонна заетост не звучи никак успокояващо, но засега тази тенденция трябва да се приема нормално, без комплекси. И както казват футболистите след резултат 7:2 за Япония - „гледаме напред и… това е”.
Проф. д-р Веселин Минчев от Института за икономически изследвания при БАН
