Проф. Емил Ботев РАЗКРИ пред ПИК: Задава ли се силно земетресение като това в Турция (ВИДЕО)

ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Земетръсната активност е само в резултат на освобождаване на напрежения, натрупани в дълбочина на различни разломни структури от различен тип и характер. Можехме да говорим за връзка между трусовете в Мраморно море и Черно море само ако имаше някакъв разломен линеамент, който ни свързва с Истанбул, но както е добре известно – няма такъв. Така коментира за ПИК проф. Емил Ботев поредицата от трусове вчера и днес в Черно море край Несебър.
По думите му, сеизмично напрежение се предава много трудно на разстояние над 100 км между различни разломи. Според него, макар че в Мраморно море земетресението е било 6,3 по скалата на Рихтер и е било усетено дори в България, няма как да се търси връзка с това, което се случва в Бургаския залив.
"Това е едно съвпадение и това е директният отговор. Още повече – това земетресение, което беше усетено от хората и тук, в Мраморно море, беше преди два дни. Определянето на магнитуда на земетресения, които не намират повърхностна реализация, не е точна процедура и винаги има грешка с една-две десети. Най-силното земетресение от този рой от земетресения е от сутринта, от 10:45 часа, и е определено от 30–40 сеизмични станции с магнитуд 3,5 по скалата на Рихтер. Това е в категорията на слабите земетресения", допълни проф. Ботев.
По думите му, тези земетресения се случват в една кръгова контактна зона по продължението на Задбалканския дълбочинен разлом, който върви от запад на изток под Стара планина. Той обясни, че тази линия се засича с друг Задбалкански дълбочинен разлом, който върви от север с направление север–юг и върви към Бургас.
"На 20–30 километра навътре в морето до нос Емине се засичат двата дълбочинни разлома и с голяма степен на сигурност може да се приеме, че тези земетресения са проява на контакт между тези две дълбочинни разломни структури. От близо 100 години, откакто са правени и първите изследвания, се знае, че в този район има сеизмична активност, но тя никога не е надвишавала числото 4", обясни проф. Емил Ботев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл: