Проф. Коста Костов: Здравната ни система функционира като лакомо бебе с безконтролно дупе
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Коста Костов е известен наш специалист по белодробни болести. В интервю за "Новини" лекарят говори за ефективността на мерките в ограничаването на разпространението на COVID-19, за състоянието на здравната ни система, за ролята на ваксините в овладяването на пандемията. Също така: защо вече не се говори за грипни заболявания и лекуване на бронхопневмонии.
"Ефективното „заключване“ (локдаун) изисква голяма продължителност и стриктен режим на социална изолация, за да умре вирусът там, където го затворим – в ограничения кръг на семейната среда. Подобни, гранични с домашен арест, строги мерки са възможни само в страни с диктаторски, полу-диктаторски или безкомпромисен режим на управление. Най-успешните страни в тази пандемия без изключение са азиатски страни, където подобни режими са традиционни – Китай, Сингапур, Тайланд, Южна Корея, Тайван… Държавите с либерални демокрации се провалиха в ограничаването на епидемията, защото дефинитивна социална изолация се налага трудно на обществата в тях, а поддържането й във времето е още по-трудно. В тези държави заложиха предимно на индивидуалните противоепидемични мерки и спасителен локдаун тогава, когато здравните им системи започваха да агонизират.
Относително добре се справиха общества, които спазваха стриктно противоепидемичните индивидуални мерки, малко по-добре тези, които заедно с индивидуалните мерки въведоха и широко тестване на населението, а най-голям провал претърпяха държавите, в които хората не спазваха стриктно индивидуална дисциплина (субективен фактор), а управляващите пандемията не създадоха необходимите условия за широко и достъпно диагностично тестване на населението за SARS-CoV-2.
В България епидемията разкри дефицитите в здравната ни система. В последните десетилетия държавните болници постепенно бяха превърнати в сирачета, доведени деца на държавата –мащеха, а частните болници станаха нейните галени чеда. По време на пандемията обаче стана ясно, че именно държавните болници понасят най-големия товар и доказаха, че без добре подготвени държавни болници държавата няма да се справи в бъдеще с подобно предизвикателство. От друга страна, общопрактикуващите лекари нямаха физическата възможност да се справят с огромния брой инфектирани, за които носят отговорност и това показа, че в системата на доболничната помощ има проблеми, които трябва да бъдат решавани в бъдеще. Стана пределно ясно, че в епидемична обстановка един общопрактикуващ лекар не е в състояние да обгрижва няколкостотин болни и достъпът до медицинска помощ беше силно затруднен. Беше осветен и недостигът на специалисти – пулмолози, инфекционисти, реаниматори, интернисти, физиотерапевти, вирусолози, лабораторни лекари – които намаляха драстично в годините поради небалансираната здравна политика", смята Костов и допълва.
"Дисбалансът между налични легла и обслужващи екипи, недостигът на апаратура, са другите проблеми, които не останаха скрити. Такъв дефицит не би бил възможен по време на старата система на здравеопазване, защото държавата контролираше процесите и не допускаше подобни драстични несъответствия. Ако изброя всички дефицити, ще съставя предаутопсионна епикриза на здравната ни система, която е само привидно солидарна.
Най-точната дума за нея е – имитирана солидарност. Тя функционира като система с дефицит на емпатия към болните. В България има най-много болници, легла и хоспитализации спрямо броя на населението, но най-малко профилактика, най-висока заболеваемост и смъртност в рамките на Европейския съюз. Всичко това на фона на недостиг на медици от всички категории и критичен дефицит на медицински сестри и лекари. Някои специалности са на изчезване така, както изчезнаха някои болести поради липса на клинични пътеки за тях. От две десетилетия не е регистриран нито един случай на хроничен бронхит, една от най-честите болести сред пушачите. Специалистите по белодробни болести ще бъдат вписани в книгата на изчезващите видове – средна възраст 56 години, което означава, че огромен брой колеги са вече в пенсионна възраст. Пределно ясно е, че здравната ни система функционира в някои сектори с последните си запаси гориво и не трябва да се лъжем.
Ларошфуко пише, че „хората не биха могли да живеят в общество, ако не се мамеха един друг“. Истината е, че здравната ни система функционира като лакомо бебе с безконтролно дупе. За хората остават направленията и клиничните пътеки. Отгоре пълним кацата на НЗОК, а отдолу чучурът й тече като крайпътна чешма."
