ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Липсата на нов Колективен трудов договор доведе до редица казуси по отношение на вече договореното и гарантирано заплащане на медиците. Такъв няма, защото работодателите се противопоставят на предложеното от синдикалните организации увеличение на заплатите и предлагат вместо преговори, да се създаде работна група, която да напише договора. Припомняме, че в сегашния КТД бяха заложени минимални нива на заплатите от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. – за медсестра и 910 лв. за санитар. В Националния рамков договор 2023-2025 пък е записано, че лечебните заведения, които не успеят да достигнат тези нива, подлежат на санкции, а гратисният период е до 1 юни 2023 г., пише zdrave.net.
Служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева съобщи, че експертите на МЗ смятат, че сегашния договор може да продължи да действа още година и съответно за същия период може да не бъдат променяни минималните заплати в сектора. И. д. управителят на НЗОК проф. Момчил Мавров пък заяви, че Здравната каса не може да наложи санкции на болниците, които не изпълняват условията за минималните възнаграждения, защото липсва действащ КТД.
Проф. Мавров обяснява защо смята така при липса на нов договор и заложени срокове в НРД, както и какви са възможностите за увеличаването на заплатите на лекарите и сестрите в тази ситуация.
КТД вече не е в сила, поради изтичане на срока за който е бил сключен, а времето до април тази година беше пропуснато да се договори и подпише нов КТД. В случая НЗОК е с вързани ръце, посочва Мавров.
В НРД не са разписвани възнаграждения на лекарите и сестрите. По отношение за заплащането на труда НРД само препраща към КТД. Здравната каса и Лекарският съюз не могат да определят заплатите на персонала в лечебните заведения. Такъв е законът. Аз съм избран от Народното събрание, за да спазвам законите на страната, а не да изпълнявам измамните обещания на отделни политици, обяснява още той.
Крайно време е да стане ясно, че работните заплати са предмет на трудовите закони и колективните трудови договори, а не на НРД за закупуване на медицински дейности. Заплатите могат да се регулират само чрез Кодекса на труда и актовете на Министерския съвет и Министъра на труда и социалната политика. Това се отнася за трудовите възнаграждения във всеки един сектор от икономиката, включително и за здравеопазването, категоричен е Мавров.
По думите му идеята на някои политици да се използва НРД, за да бъдат гарантирани в определен размер заплатите на медицинските специалисти, предварително е била обречена на провал. И това пролича веднага с неподновяването на колективния договор. Някак си всички се надявахме, че ще има нов КТД, но това не се случи. Никой не осигури гаранции за подписването на КТД до април тази година.
Само със закон или с акт на Министерския съвет могат дългосрочно да се гарантират конкретни условия или нива на заплащане на труда. Всичко останало е популизъм и прах в очите на хората, посочва професорът.
Запитан дали подкрепя идеята на БЛС вместо изискване за минимална заплата, по-добре е да има изискване за осигуряване на минимален осигурителен доход той заявява: Идеята може би има смисъл и целта е да бъдат в по-голяма степен удовлетворени трудовите и осигурителните права на работещите. Но като всяко едно предложение, трябва да се обсъди с всички заинтересовани страни и същевременно да се прецени неговата целесъобразност. Но НЗОК няма отношение в регулирането на работните заплати в сектор здравеопазване.
На въпрос как специалностите, които отчитат най-малко приходи по клинични пътеки, които са „Клинична имунология“, „Ендокринна хирургия“, „Анестезиология и интензивно лечение“, да започнат да носят повече приходи на болниците и съответно лекарите и сестрите, работещи там, да получават по-добри възнаграждения, Мавров отговаря: Начинът е разписването на по-високи цени. А по-високите цени зависят от ресурса, който се отделя за здравноосигурителни плащания. Това е. Това се отнася за всички специалности, а не само за изброените. Принципът е един и същ. Другият фактор, влияещ върху прихода, е търсенето и потреблението на съответните здравни услуги. Приходите са производни на изпълняваните обеми от съответните здравни дейности и цената, на която същите се заплащат от касата, от пациента или застрахователя.
Предстои криза за лични лекари и НЗОК вече работи в насока тази криза да не се допусне. Близо две десетилетия се наблюдава огромен отлив на специалисти по обща медицина. Имам предвид реално практикуващи лични лекари. И причината може да е само една – условията на работа. Щеше ли да има такъв недостиг на практики за първична помощ, ако този труд се харесваше на младите лекари? Не, разбира се! Личните лекари в един момент ще се превърнат в изчезващ вид и тази тенденция трябва да се пресече, защото не е нормално един лекар да обслужва и да отговаря за здравето на 2-3 хиляди души. Решението и тук е в създаването на достатъчно добри условия за заплащане на лекарския труд. Макар и индивидуални практики, техните амбулатории се подпомагат и трябва да издържат и друг персонал. Ето примера, който дадохте с ръста на заетите в специализираните практики. Работещите там са се увеличили с 630 души за една година. Една от причините за това е подобряване на възможностите за приходи от изпълнение на амбулаторни процедури, които преди това можеха да се изпълняват само в условията на болничната помощ. През 2024 г., доколкото ни позволява Законът за бюджета, направихме така, че да увеличим цените и плащанията към личните лекари. Капитационното заплащане увеличихме с 20%. Договорихме финансиране на медицински персонал в практиките в отдалечени и трудно достъпни райони, или там където са единствени изпълнители на съответната дейност по общините. Увеличихме и цените на профилактичните прегледи. Но има още какво да се желае, изтъква Мавров.
