Проф. Милена Кирова: Четири причини да наричаме "Голям кулинарен речник" уникална книга
Създаването на Речника вдъхва живот на съсипания от робско писане автор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изтъкнатата литературна критичка проф. Милена Кирова посочва ясно и точно причините, които правят "Голям кулинарен речник" уникален в творчеството на Александър Дюма и изобщо. С този задълбочен и интересен анализ тя представи книгата на нейната премиера:
Този речник може би трябва да бъде представен не от професор на науката, а на удоволствията, но въпреки това ще се опитам да намеря връзката между онова писане, което вековете не забравят, и удоволствието, което може да изпитва един писател.
Александър Дюма завършва „Голям кулинарен речник“ през 1870 г. По това време той вече е на 68-годишна възраст и е изключително популярен писател не само във Франция, но и в толкова далечни страни като Русия. Автор е на почти 650 произведения, 645, ако трябва да бъдем точни. И въпреки големия брой книги, които е издал, „Голям кулинарен речник“ има изключително, особено, дори можем да кажем уникално място в неговото творчество.
Ще подредя причините, които ни карат да го отделим от всички останали творби на Дюма:
На първо място, това е последната книга, която той написва, книгата, която приключва буквално един-два месеца преди смъртта си. Това е предсмъртната негова книга. Ако можем да кажем, че за тези 68 години Дюма е помъдрял, то мъдростта, до която е достигнал, можем да търсим най-вече в тази книга.
На второ място, това е единствената книга в неговия живот, която той не написва за пари или по задължение. Не е тайна, че някъде в началото на 50-те години на XIX век Дюма задлъжнява. Той купува един хотел с театър, но след 4-5 години начинанието му напълно фалира и Дюма се оказва със страховития дълг от 400 хиляди франка. Това е сума, която днес би възлязла някъде около 5-6 милиона франка (750-900 хиляди евро – б.р.). Дюма успява да сключи договор със своите кредитори, но по силата на този договор се задължава в следващите 15 години да издава по три книги на месец. Представяте си след тези 15 години колко уморен и отегчен от писане, колко изтощен е бил той. И в това състояние на отегчение и изтощение единственото, което го възвръща към живота, което му дава обратно любовта към живота, се оказва тази последна книга, която Дюма създава, сякаш за да се възроди от робския труд на принудителното писане.
Третата причина е това, че той е една от много малкото книги, която Дюма написва сам. След успеха на първите си пиеси той започва да пише по начин, който е изключително необикновен за неговата епоха. Днес бихме могли да кажем, че той е изобретател на корпоративното писане. Всъщност Дюма пише с голям щаб от секретари, сътрудници и съавтори. Никой не би могъл да каже каква част от книгите, включително такива като „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“ са написани от него и каква част от хората, които са му помагали. Дори веднъж един от най-известните му съавтори Огюст Маке повдига съдебно дело срещу Дюма, защото иска да си разделят авторските права за „Тримата мускетари“. Маке не спечелва делото, пък и нито той, нито който и да било от сътрудниците на Дюма не е успял да напише сам книга, която поне приблизително да достига славата на роман, създаден в съавторство с Дюма!
И четвъртата причина за уникалността на речника е, че той безспорно е най-удоволствената книга, която някога е създавал Дюма - книга написана с удоволствие и книга, която описва удоволствието от храната, но и удоволствието от живота.
За Кулинарния речник смело можем да кажем, че е написан със страст, защото кулинарното изкуство е голямата, постоянната и най-страстната любов на Дюма. За него са се разнасяли слухове, че е имал 500 любовници. При никоя от тях обаче Дюма не се е задържал повече от седмица. В този смисъл наистина неговата голяма любов е страстта по кулинарното изкуство. Тя не го изоставя през последните три десетилетия от неговия живот, затова и първият издател на книгата в предговора нарича книгата „обяснение в любов към готварското изкуство“ и наистина книгата е и любовна в широкия смисъл. Тя е изповед на една страст, която е била по-голяма от всичко друго в живота на Александър Дюма.
Нека да се върнем към самата книга. Тя се нарича „Речник“, но в действителност би било много по-добре да говорим и мислим за нея като за енциклопедия, при това енциклопедия, написана в духа на френското Просвещение. Тя обединява всичко, което за Дюма е представлявало теория и практика на кулинарното изкуство. Не бива да си представяме теорията в научен смисъл. Това е теория и философия на съществуването, на битието, защото любовта към храната и умението да се храниш е било начин да живееш, поне за Дюма и за една група от хора, които са негови съвременници.
Спомняте си, американците имат един популярен израз. Те много си го обичат и дори се гордеят с него. Той гласи: „Човек е това, което яде“ или „Аз съм това, което ям“. Честно казано всеки път, когато чуя тази фраза, ме побива тръпка на ужас, защото си представям човека като някакъв мях, пълен с храна. Ако поставим от една страна – храната като философия на удоволствието, изповядана от Дюма, и от друга – тази прагматична американска мисъл, виждаме колко много се е променило мисленето, какъв дълъг път е изминала човешката история само за 150 години, дори за по-малко – от храната като философия и естетика на битието и днешното състояние, в което всички сме потопени в практиката да ходим из супермаркетите с поглед, забит в етикетите, които упорито четем. Не можем да си представим, разбира се, Дюма по този начин. От разнообразието и великолепието на естествените продукти до съвременните бройлери и дунапренения хляб – ето това е пътят, който историята на храненето е изминала за тези години!
Жанрът, в който е написана книгата, също така е необичаен. Всъщност не бихме могли да се опитаме да дефинираме ясно какво представлява този жанр, защото той е смесица от множество жанрове, от множество различни видове текст. Можем да срещнем разкази из различни митологии и легендарни истории, семейни спомени на Дюма, лични спомени и дори това, което бихме нарекли изповеди или дневников разказ. От география, ботаника и зоология, от една страна, стигаме до множество анекдоти, куриозни истории и дори клюки от живота по негово време.
Дали в българската литература няма да намерим нещо подобно, някакъв подобен вид констелация от различни видове текст? Единственото, което ми дойде наум е, че книгата донякъде може би напомня Рибния буквар на Петър Берон. В това няма нищо чудно, защото и двете са родени от една и съща епоха – от духа на Просвещението.
Но ако изобщо има някъде матрица на способността да се пише едновременно и да се създава конгломерат от различни видове текст, то разбира се тази матрица може да бъде единствено Билията – по-точно Еврейската библия, тази, която по-късно започва да се нарича Стария завет. Тя единствена прилича на такава огромна констелация от безброй несвързани и несвързваеми помежду им типове разказа, каквато представлява и речника на Александър Дюма.
Библията също така присъства в книгата. При това нейното присъствие ни дава възможност да отбележим още една особеност, характерна за писането на Дюма – това е смесицата между факт и фикция, възможно и невъзможно, реално и абсурдно. Ето как например Дюма използва библейските факти, преработвайки ги със силата на своето въображение:
При него се появява един от библейските герои – небезизвестният Исав, който според Битие продава своето първородство за паница червена леща. Дюма разказва тази история, но компетентно обяснява защо се е случило това. Той е категоричен – „причината е това, че Исав е бил болен от булимия“.
Болестта се появява отново в книгата, този път се свързва с образа на първата жена – Ева. Ева също е била болна, според Дюма, само че „от невротична лакомия“, която я е накарала да посегне към забранения плод.
Виждате, че въображението няма граници и че измислицата е част от разказа в този речник. Но измислицата при Дюма е прелъстителна, тя прави разказа и живота да изглежда по-пъстър, по-красив. Тя е съблазнителна, защото е произведена от въображението на един голям писател.
Наистина Дюма е необичаен, пъстър, различен от всичко, което сме чели до този момент, но дали той е уникален, дали е някакъв самотен чревоугодник, неповторим в своето време и място и извън него?
Напротив. Трябва да кажем, че Дюма е типичен представител на начина, по който живее аристокрацията, заможната част от буржоазията във Франция около средата на XIX век. Неговият живот е представителен за цивилизацията, която е типична по онова време в страната. Дюма е син на своето време, а то е толкова различно от нашето, че за да илюстрирам тази разлика съм избрала два кратки примери из неговите рецепти. Това в никакъв случай, не са най-живописните примери, но показват колко сме отдалечени от неговото време.
Как Дюма съветва да бъде приготвен котлет, който да става за ядене:
В никакъв случай котлетът не бива да бъде просто сложен на скарата. Котлетът, който ще се изяде, трябва да бъде поставен между два други котлета и така – във вид на сандвич, да се изпече, за да може всички сокове и ухания да се запазят в него. След изпичането се изяжда само средният котлет, а другите два можете да хвърлите на прислугата.
Или – представете си, че решите да си сготвите яребица... Не можете да започнете да я готвите преди да намерите птица жълтушка, защото яребицата задължително трябва да бъде напълнена с жълтушка. Обаче пък тя не може да бъде поставена вътре без да бъде напълнена с трюфели.
Така че яребицата сама по себе си няма да свърши работа!
Уникалната книга, която е на българския пазар с логото на издателство "Милениум", можете да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (от 9 до 16 ч. в делничните дни), на email: [email protected] или в сайта www.milleniumbg.eu. При поръчка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената.
