Проф. Михаил Константинов зове: Спрете гаврата с българските избиратели! В Европа машини за гласуване няма, а където имаше, ги изхвърлиха
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В навечерието сме на поредните промени в Изборния кодекс. Те бяха приети на първо четене и в момента се прецизират до влизането им в правната комисия в парламента. Това се очаква да стане до края на октомври. Според диалога между управляващите текстовете трябва да са окончателно приети до края на годината. Проф. Михаил Константинов - дългогодишен специалист по избирателни системи и статистика, както и анализатор на избори и изборни правила, коментира темата пред Труд.
Идеята за сканиращи машини ще бъде абсолютно неефективно и даже вредно. Тази техника се използва в някои държави (например в Русия и в САЩ), но у нас ще доведе до поредния крах. Поради една много проста причина. Големи технологични промени в начина на гласуване и отчитане на изборните резултати изискват десетки години, докато се усвоят от хората и от изборната администрация. Ако тази поредна идея се приеме, тя скоро ще се замени със следващото безумие. Спрете гаврата с българските избиратели, призова Константинов.
Гаранция за точност и възможност за одит се гарантира от работата на изборната администрация на всички нива, а не от технологичната основа на изборния процес. Сами по себе си скенерите са нито добри, нито лоши. Техниката става лоша в ръцете на лошите и необразовани хора, допълва той.
У нас всичко е възможно, или по-скоро възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Купуването на техника с последващото ù изхвърляне и утилизиране явно не противоречи на тези закони. Впрочем, това с изхвърлянето не е ново. Холандците си изхвърлиха машините, с които гласуваха почти на 100 процента дълги години. Сега си гласуват с хартиени бюлетини като бели хора. Ирландците също си изхвърлиха машините за гласуване, а те бяха чисто нови и неизползвани, общо 60 милиона лири струваха, да ти се доплаче. А можеха и да ни ги подарят! После дадоха още по 10 лири на машина, за да ги утилизират безопасно. Доколкото подобна техника може да се унищожи безопасно.
По темата с „мъртвите души“ в списъците, той заяви, че има реалистично предложение и решението се нарича „активна регистрация“. Всяка година избирателите се регистрират, обикновено онлайн, за всички избори през следващата година. Който се регистрира, гласува. Който не се, не гласува. Веднъж една френска президентша забрави да се регистрира и на другата година не я пуснаха да гласува за мъжа си (или за някой друг, щото то нали гласуването е тайно). Има и по-мек вариант на активната регистрация, а именно нерегестрираните избиратели не попадат в избирателните списъци, но могат да се допишат в деня на изборите, ако се явят да гласуват. Този вариант е по-подходящ за нас, за да избегнем колизия с Конституцията, изтъкна той.
Всички промени е редно да се тестват преди това, което може да се нарече и експериментално приложение. Аз обаче смятам, че трябва да сложим край на експериментите с българските избиратели. Разбирам, че едни хора искат да вземат едни пари с едни машини. Отново, доколкото подозирам. Няма лошо. Ми да вземат на всеки 10 години да им дават по 100 милиона, та малко да мирнат. Да си вземат там парите и да не тормозят повече хората. В Европа машинно гласуване няма. Е, има в Брюксел и в България, посочва професорът.
По-горе казах какво да направят със стоте милиона. Да ги взима, който предложи най-голямата комисионна, както си му е ред, и да се кротне държавата. В Европа машини за гласуване няма, а където имаше, ги изхвърлиха. Не се повтарям поради разсеяност, а с надеждата някой да чуе и да вдене.
На 13 октомври 1991 г. произведохме едновременно парламентарни и местни избори. След това на 12 и 19 януари 1992 г. произведохме първите президентски избори с пряко гласуване (бях член на ЦИК тогава). Много добре ги произведохме, по технология за прозрачност, която и до днес се използва. Резултатите ги има публикувани партия по партия и секция по секция. От 1991 г. до днес. Това е българският принос към световната изборна практика, припомня Константинов.
Въвеждането на машините за гласуване (във Венецуела на президента Мадуро им викат „мадурки“) по всякакви най-различни схеми беше нелепа идея. Тя обаче живее, щото дават по 100 милиона, или нещо подобно. Иначе, в Европа машинно гласуване няма. Повторението не е поради разсеяност, посочва той.
Трябваше да питам чатбота за цената на изборите, щото не ги помня числата. Той каза, че изборите на 27 октомври 2024 г. са стрували малко над 100 милиона лева. Отделно партиите и коалициите са изразходвали почти 6 милиона официално. Колко са изразходвали партиите и коалициите за покупка на гласове, чатботът не знаеше. Или пък му беше неудобно да сподели. Иначе, има официален бюджет на държавата за произвеждане на изборите (горните 100 милиона). Отделно има разходи за постоянно действащата изборна администрация - ЦИК.
Проф. Константинов заяви, че, ако той трябва да предага промени, ще предложи още по-добро заплащане на членовете на секционните изборни комисии (ако трябва и по 1000 лева да взимат за едни избори) и брутални наказания за същите тези членове при нарушаване на закона. Не можем да хванем всички нарушители, но хванатите трябва да платят и за останалите. Както трябва да бъде и с пътните нарушители, прочие. Иначе, като цяло, противно на широко разпространеното мнение, българската изборна администрация се състои от честни и отдадени хора. На които дължим благодарност за тяхната работа от 1990 г. до днес. Българската изборна система също е много добра. Публиката вероятно се смее много в този момент, но е така. А системата не работи добре по същата причина, поради която не работи добре и най-добрият автомобил в ръцете на калпав шофьор, обобщава той.
