Проф. Николай Овчаров с безпощадна критика към Киро и компания: Премиерът в Битоля бе посрещнат с обидни скандирания "Българи – фашисти" и "Ръцете ви са кървави", а той е готов да заобиколи ветото за Северна Македония в ЕС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Когато с проф. Пламен Павлов предупреждавахме, че на онези край Вардар не трябва да им се има доверие, мнозина не ни вярваха. Наричаха ни „крайни“, наричаха ни „екстремисти“, наричаха ни още какви ли не. Ето ви сега, след посещението на българската делегация в Битоля на 16 април, истинската картинка за положението в Република Северна Македония. Маските паднаха и всички играчи там са ни ясни. Антибългарският хор вече пее в синхрон, независимо дали става дума за управляващи или опозиция." Това твърди проф. Николай Овчаров в анализа за "Труд".
Ето какво казва проф. Овчаров още в анализа си:
Всичко ескалира след визитата на българската делегация в Северна Македония по повод откриването на Културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Тя бе знакова след скандалите, които тресат управляващата коалиция в България през последния месец. Повод са обвиненията, че премиерът Кирил Петков се опитва да заобиколи Договора за приятелство и сътрудничество, подписан между двете страни, а и ветото, наложено от страната ни върху преговорната рамка за членство на РСМ в Европейския съюз. Но вместо с цветя и рози, българската делегация в Битоля бе посрещната с обидни скандирания, сред които „Българи – фашисти“ и „Ръцете ви са кървави“. Лошото е, че това не е инициирано от жителите на някакво си село Кравари, а на практика е официална позиция на политическите партии в Република Северна Македония.
Нека започнем от опозицията в лицето на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. По повод откриването на културния клуб в Битоля и изявленията на вицепрезидента Илияна Йотова, че в българската Конституция няма малцинствени, а индивидуални права, на 18 април той заяви: „Тя (Йотова – Н. О.) продължава неевропейски да отрича македонското малцинство в Пиринска Македония, а това няма нищо общо с европейските ценности, които тези политици трябва да популяризират. Точно обратното - връщат ни назад във времената от миналото, във времената на българската фашистка окупация по време на Втората световна война, към жертвите, които македонския свободолюбив народ даде, за да създаде своя собствена демократична държава. За да живеем днес това, което живеем и да се отървем от такъв фашистки окупатор, какъвто беше българският през Втората световна война“.
Но „фашисткото“ минало на България не е достатъчен аргумент за Мицкоски. За него фашисти и нацисти са и днешните управляващи в София: „За това призовавам и ЕС, и официален Брюксел да сложи край на тези фашизоидни и хегемонистични намерения от страна на нашия източен съсед!“ С две думи – ей, Брюксел, вижте какво сте си вкарали в кошарката – на Балканите безнаказано растат последователи на Хитлер и Мусолини, а вие сте ги курдисали и в Европейския съюз!
Що се отнася до позицията на северномакедонското правителство, то се опитва да излезе „сухо“ от грандиозния скандал, опитвайки се да прехвърли вината върху българската страна. Премиерът Ковачевски каза, че последното посещение на българската делегация в Битоля е събудило духовете на миналото и разпалило отново езика на омразата и недоверието, срещу които Скопие се борило. Затова той напълно разбира и усеща гнева на гражданите през изминалите дни. И отново Ковачевски повтаря любимия си рефрен за загърбването на историята: „Нека не допускаме постоянното връщане към миналото, провокациите, да обиждат ангажимента към ЕС“.
Над многогласния антибългарски хор обаче изведнъж се извиси тенорът не на кой да е, а на държавния глава на Република Северна Македония, президентът Стево Пендаровски: „Въпреки че отварянето на културни центрове в целия демократичен свят е стъпка към сближаване на народите и техните култури, именуването на културните институции на доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война не служи на тази благородна кауза”. Става дума за назоваването на Културния център в Битоля на името на големия революционер Ванчо Михайлов.
И този път северномакедонските политици се „хванаха“ за историческа личност, този път от близкото минало. Ще припомня, че Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение.
Да, Ванчо Михайлов е бил готов на всичко за освобождението на Македония от сръбски гнет. Да, той се е опитвал да извлече максимална полза за святата си кауза от сложната конюнктура по време на Втората световна война. Но също така е исторически факт, че непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той обаче отказва да провъзгласи създаването на прогерманска Независима република Македония. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. По-късно от Хърватска през Унгария, Германия и Испания Ванчо Михайлов се установява за постоянно в Рим, Италия, със съгласието на италианските власти.
Що се отнася за това какви са били неговите възгледи, то те са ясно изразени в крилатата му фраза: „Македонски въпрос има само от Берлинския конгрес насам“. А също: „Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 г. за българщината е по-малка от тая в 1944 г.“ По този начин той пророчески вижда последствията от победата на македонизма в новосъздадената Народна република Македония в границите на Югославия.
Колко важна е за Пендаровски историческата наука се вижда и от отговора му на справедливите думи на българския президент Румен Радев относно десетките хиляди хора от Македония, загинали по югославските лагери само защото са се нарекли българи. Северномакедонският президент си позволява да обвини Радев, че е лъжец и автор на „голи конструкции за политически цели“. И не случайно Пендаровски отново се връща към средновековната история: „Ако ние с България се концентрираме върху това дали в XI в. Самуил е бил българин, македонец, арменец и така нататък, няма да можем да постигнем съгласие. И аз, и колегата Радев не сме избирани, за да решаваме кой с каква националност е бил по време на Самуиловото царство“.
Ето как, каквото и да говорят, северномакедонските историци винаги опират до историята. Защото без нея не биха могли да обяснят и днешното съществуване на изкуствено създадената си държава.
И накрая няколко думи за прословутия натиск от страна на нашите партньори от Европейския съюз и НАТО. Съседна Гърция устоя на подобен натиск повече от 30 години. Не виждам никакви причини ние да не направим същото. Още повече, че никъде няма официално изразена позиция за такъв натиск. Само преди дни Американското посолство в Република Северна Македония заяви: „Продължаваме да призоваваме България и Северна Македония да разрешат помежду си този двустранен спор“. И нека наистина ние си решим сами спора. Времето е пред нас!
