Проф. Никола Филчев за ареста на Божков и работата на Иван Гешев: Главният прокурор каза, че ще върне справедливостта (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият главен прокурор и един от най-добрите юристи в България, проф. Никола Филчев коментира ареста на бизнесмена Васил Божков, като заяви, че как ще завърши едно дело ще го реши съда. "Още преди време казах, че от моите впечатления за Иван Гешев, смятам че това е един решителен човек и той направи заявка, че ще издигне прокуратурата на друго равнише", заяви професорът пред Нова телевизия.
Той допълни още, че обществото има нужда да види престъпниците в затвора. По повод разнопосочните коментари за Иван Гешев и работата му, проф. Филчев коментира, че това са реакциите на един измъчен народ. "Хората са оставени на добрата воля на престъпниците, а главният прокурор каза: "Моята роля е да раздам справедливост", допълни още проф. Филчев.
Бившият главен прокурор коментира и казуса с Румен Радев и искането за тълкувателно решение от КС, като заяви, че това е абсолютно необходимо и наложително. Той коментира и SMS-а, изпратен до Гешев от президентството.
„Дали президентът има връзка с престъпление знаят разследващите органи. Само те имат право да хвърлят повече светлина по въпроса. А за отношенията между президента и главния прокурор фактите са следните. Нека зрителите сами да ги преценят“, заяви още Филчев.
Потърсен за подробен коментар от репортер на агенция ПИК, професорът допълни, че близо година преди избора на нов главен прокурор президентът започва консултации относно това, на какви критерии трябва да отговаря главният прокурор. А тези критерии са посочени в Закона за съдебната власт.
Проф. Филчев припомня, че след като Висшият съдебен съвет избра Иван Гешев за главен прокурор, президентът отказа да го назначи. Едва след повторното предложение на Висшия съдебен съвет президентът беше принуден и издаде указ за назначаването на Иван Гешев. В същото време президентът започва широк дебат и провежда срещи, на които обсъжда мястото на прокуратурата и ролята на главния прокурор.
„Целта била да се промени Конституцията и да се извади прокуратурата от съдебната система. Ще посоча само, че съгласно решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд (което аз предизвиках, за да запазя прокуратурата и следствието от Иван Костов, който искаше да ги ликвидира) редът за промяна на Конституцията е следният: Проектът за промени по чл. 158 на Конституцията трябва да се разгледа от Народното събрание и с мнозинство от две трети то да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. След избори новото Велико народно събрание от 400 депутати трябва с мнозинство от две трети да приеме проекта на три гласувания в различни дни. След това ВНС трябва да се разпусне и да се проведат избори за обикновено Народно събрание, което поеме грижата за гражданите.
И защо да се направи всичко това ? За какво е това прахосване на социална енергия, на ресурси и време ? - За да се извади прокуратурата от независимата съдебна власт и да се придаде към правителството, т.е. към управляващата политическа партия. Така прокуратурата ще се превърне в инструмент на управляващата партия за разправа с политическите опоненти. Връщаме се към „Една партия. Една държава. Един народ“, което време уж отмина. Къде остава разделението на властите, което е основен принцип на демократичното общество?“, каза още професорът.
Той допълва, че въпреки голямата ангажираност на президента с прокуратурата, Радев не прояви интерес към встъпването в длъжност на новия главен прокурор. На 19 декември 2019 цялата общественост гледа към съдебната палата в София, където започва нов седемгодишен период от живота на прокуратурата – нов главен прокурор, нови ръководители, нова визия за борбата с престъпността и ролята на прокуратурата, нови приоритети, нови звена и нови методи на работа и т.н.
„В същото време на 100 метра, от другата страна на улицата, в неговата си къща президентът обсъждаше мястото на прокуратурата и ролята на главния прокурор. За сравнение – когато 2005 г. в края на моя мандат чествахме 125 прокуратура в България дойдоха и тримата президенти – покойния Жельо Желев, Петър Стоянов, който ме назначи и действащият президент Георги Първанов. Аз не бях любимец на никого от тях, но те дойдоха от уважение към институцията прокуратура и към своята роля в държавата. И за капак на всичко това някаква секретарка от президентството призовава с SMS главния прокурор Гешев да се яви в президентството. Намирам го за неподходяща шега. Този случай е повод да припомня едно основно положение „Не се шегувайте с прокуратурата“, каза още бившият главен прокурор.
По повод разгласяването на записите и полемиките на психодесните, че това било противозаконно, проф. Филчев е категоричен, че това е станало с разрешение на наблюдаващия прокурор по делото. А наблюдаващият делото прокурор може да разреши да се разгласят всички материали по разследването, в това число и информацията, събрана със СРС – чл. 198 от НПК. В случая пък е налице конкуренция между две норми – материалноправната норма на НК и процесуалната норма на НПК. Той добави, че поначало е забранено да се използва информация, събрана чрез СРС, освен за посочените две цели. Това е общото правило. Но бъде ли включена тази информация в доказателствения материал по делото, тя се подчинява на режима на НПК. А това означавало, че прокурорът може да разреши разгласяването й по негова преценка. Професорът подчертава, че обикновено това се прави за нуждите на наказателното производство (например за да се мотивира наблюдаваното лице да предприеме определени действия и др.). Следователно, стане ли част от делото информацията се подчинява на специалните правила на НПК. Специалната норма на НПК изключва приложението на общото правило на НК.
„В подкрепа на това разбиране ще посоча и разпоредбата на чл. 32 от Закона за СРС, съгласно която информацията, получена чрез СРС, може да се използва (освен за доказване на престъпления), също и за предотвратяване и разкриване на престъпления. Преценката на наблюдаващия прокурор е суверенна. Позволявам си категорично да говоря по въпроса, защото тези норми относно СРС съм ги писал аз. През 1997 г. като зам. министър на правосъдието аз подготвих законопроектите, с които внедрихме използването на СРС за събиране на доказателства в наказателния процес и предвидихме наказателна отговорност в НК за злоупотребите със СРС. Както идеите, така и конкретните текстове бяха мое дело. След това самият аз станах жертва на подслушване и проследяване от Иван Костов и Цветан Цветанов, както и от други мои другари”, заяви по този горещ казус бившият главен прокурор.
Пред медията ни бившият главен прокурор доразви и въпроса за ареста на бизнесмена Васил Божков, както и за раздвоението в обществото.
„Нищетата убива духа. Несправедливостта в обществото е голяма. Разликата между бедни и богати е най-голяма в Европа. Тази несправедливост е резултат от криминалната приватизация на държавното имущество по времето на Иван Костов. Промишлеността на България беше ликвидирана.- Заводите и фабриките бяха превърнати в старо желязо под ръководството на командира на разбойническата приватизация Костов. Селското ни стопанство също беше ликвидирано. Българското село се превърна в пустиня по идея на мъдрия евроатлантик Филип Димитров. Най-ценният капитал на България – младите отидоха в чужбина, заради ниските доходи и липсата на перспектива тук. България загуби една трета от населението си, и то най-ценната. Изнесохме на запад работната си сила и златото си, а внесохме техния боклук, гейовете и наркоманията. Приватизацията се оказа пагубна за България, но пък много полезна и доходна за стотина олигарси. Ето затова нашият измъчен народ реагира толкова крайно на всяко действие на прокуратурата. А реакциите на хората са от неодобрение и пълно отхвърляне до аплодисменти и искане на още кръв.”
