Проф. Никола Филчев пред ПИК: Лошо впечатление направи отсъствието на президента Радев от клетвата на Гешев. Даже Костов не си е позволявал такова неуважение към институцията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Иван Гешев е новият главен прокурор на България и бе приветстван вчера на церемонията по встъпване от главните прокурори проф. Васил Мръчков и проф. Никола Филчев. По лични семейни причини отсъстваше Борис Велчев.
Присъстваха членовете на ВСС и на инспектората към ВСС, председателят на парламента Цвета Караянчева, правосъдният министър Данаил Кирилов и още близо 300 изтъкнати магистрати и юристи, сред които и проф. Огнян Герджиков, проф. Марияна Карагьозова, проф. Емилия Друмева, проф. Георги Близнашки, проф. Пламен Панайотов и проф. Евгения Коцева. Липсваше обаче президентът Румен Радев.
Как премина церемонията, какво да очакваме от главния прокурор Иван Гешев, който днес празнува и рожден ден, попитахме проф. Никола Филчев, към когото новият обвинител №1 не скри голямата си почит вчера.
- Проф. Филчев, какви са вашите впечатления от церемонията по встъпване в длъжност на новия главен прокурор Иван Гешев?
- Встъпването в длъжност на един от най-овластените държавни ръководители – главния прокурор, е важен акт не само за прокуратурата, но и за държавата. За мен това беше преди всичко емоционално преживяване. В залата видях представители на различните поколения. Имаше хора, които са ни учили на право и законност, големи юристи като проф. Васил Мръчков – бивш главен прокурор и заместник-председател на Държавния съвет.
В залата бяха и хора от моето поколение, които отдадоха силите си за укрепване на държавността в съвременна България, като проф. Огнян Герджиков – бивш председател на Народното събрание и служебен премиер, проф. Марияна Карагьозова – конституционен съдия, проф. Емилия Друмева – правен секретар на президента, проф. Евгения Коцева, дългогодишен ръководител на университетска катедра по наказателноправни науки, и други.
В залата присъстваха и хора от по-младото поколение, мои студенти – днес признати учени-юристи като проф. Георги Близнашки – бивш служебен премиер, проф. Пламен Панайотов – бивш вицепремиер, проф. Даниел Вълчев – декан на юридическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Борислав Цеков – председател на Института за модерна политика и други.
Най-важното, в залата бяха ръководителите на прокуратурата – заместник-главните прокурори, апелативните и окръжните прокурори, върховни съдии и върховни прокурори.
Тук бяха също председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, конституционни съдии, министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на правосъдието Данаил Кирилов, председателят на ДАНС Димитър Георгиев, членовете на Висшия съдебен съвет, ръководителите на специални служби и др.
Всичките те държат днес кормилото на държавата. От тях обществото очаква много.
В залата имаше и представители на най-младото поколение юристи, които сега започват службата си в храма на Темида и вече предявяват своите правомощия.
За човек като мен, който е започнал работа в Софийската съдебна палата преди 42 години като районен съдия, това беше много вълнуващо. Гледах различните поколения юристи и във всяко поколение откривах даден период от живота си.
- Каква оценка давате на мандата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров?
- Важна е оценката на държавата и на обществото, а не моята. Перфектният юрист Цацаров ръководи умело и успешно прокуратурата през този тежък период. Той постигна значителни успехи в укрепването на законността и борбата срещу корупцията. В тази област успехите се измерват с предадените на съд управляващи, които са нарушили закона.
По негово време прокуратурата повдигна обвинения и предаде на съд редица управляващи – народни представители, министри и други ръководни длъжностни лица. През цялото време Сотир Цацаров се придържаше към закона и справедливостта. Поради това той запази доброто си име и уважение в обществото. А народните представители заслужено и с голямо мнозинство го избраха за председател на КПКОНПИ.
Трябва да се посочат и забележителните резултати през този период на Върховната административна прокуратура (ВАП), ръководена от заместник-главния прокурор Ася Петрова. Както е известно ВАП упражнява общ надзор за законност върху дейността на административните органи и контрол върху техните актове.
Данните показват, че през изминалите седем години Върховната административна прокуратура е увеличила стократно работата си по контрол за законосъобразност на подзаконовите нормативни актове (правилници, наредби, инструкции и др.), както и на актовете на местната администрация. Резултатът от това не се вижда на пръв поглед, но има голямо значение за укрепване на законността и правовата държава в България.
- Какво мислите за първите думи на Иван Гешев?
- Главният прокурор Гешев ясно заяви приоритетите си: справедливост и защита на правата на гражданите. И съвсем по човешки благодари на прокурорите и служителите, които го издигнаха и подкрепиха за главен прокурор.
Освен това главният прокурор взе отношение и по редица парливи въпроси на нашето време. Не се криеше зад общи, неразбираеми фрази. Не избегна „дипломатично“ проблемите, пред които е изправена прокуратурата. Нарече нещата с истинските им имена.
Гражданите и особено медиите трябва да са доволни - имат главен прокурор, който говори решително и действа решително.
- А какво мислите за дебатът, който президентът организира с цел да промени Конституцията относно прокуратурата?
- Бившият главен прокурор Сотир Цацаров ясно каза: „Ако дебатът е за доброто на българските граждани, той трябва да бъде приветстван…Но ако този дебат обслужва бъдещи политически проекти или идващите избори, той е безполезно упражнение“.
А главният прокурор Иван Гешев още по-директно определи ситуацията: Към този момент не е ясно какво се дебатира при президента – какво в Конституцията не е наред, каква е целта и какви промени се предлагат относно прокуратурата.
Двамата казаха всичко по въпроса. Аз нямамкакво да добавя.
- Целта, както разбирам, е да се извади прокуратурата извън съдебната власт?
- Редът за това е посочен в Конституцията (чл. 158 – чл. 162) и решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд (което предизвиках, за да запазя прокуратурата и следствието).
Проектът за промени по чл. 158 от Конституцията (и по-конкретно – за промени във формата на държавно управление) трябва да се разгледа от Народното събрание. То с две трети мнозинство трябва да реши да се проведат избори за Велико народно събрание (ВНС). Новоизбраното Велико народно събрание от 400 депутати с мнозинство от две трети трябва да приеме проекта за изменение на Конституцията на три гласувания в различни дни.
След това ВНС трябва да се разпусне и да се проведат избори за обикновено Народно събрание. И едва след като бъде избрано ново Народно събрание, държавата ще продължи да се грижи за гражданите си.
Не разбирам защо е нужно да се прави всичко това.
Каква обществена необходимост налага да се извади прокуратурата от съдебната система и да се придаде към изпълнителната власт, т.е. към правителството. Как прокуратурата, след като бъде подчинена на правителството, ще контролира дали е законна дейността на това правителство (което пък е излъчено от управляващата политическа партия).
И ако превърнем прокуратурата в инструмент на управляващата партия, къде остава принципът за разделение на властите на Монтескьо, който е основен за всяко демократично общество. Този принцип е темел на нашата Конституция и нашето държавно строителство. Бъде ли нарушено разделението на властите, ще се върнем от политическия плурализъм към еднопартийна система, в която партията – държава владее всички лостове на властта.
Вероятно само в президентството знаят отговорите на тези въпроси и си вярват, че могат да реализират подобни идеи.
- Президентът не беше на церемонията по встъпване в длъжност на новия главен прокурор Гешев...
- На всички направи лошо впечатление отсъствието на президента Радев. Той по Конституция участва в процедурата по избор и назначаване на главния прокурор. Президентът прояви голяма активност по този въпрос. Преди половин година той свика редица срещи, за да обсъди профила на главния прокурор и критериите, на които той трябва да отговаря (макар че тези критерии са посочени в Закона за съдебната власт).
След това президентът не хареса предложението на Висшия съдебен съвет за главен прокурор и го върна за ново разглеждане. След повторното предложение на ВСС президентът беше принуден да се съгласи и да подпише указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор.
Сега президентът провежда поредица от срещи, за да обсъжда мястото на прокуратурата и ролята на главния прокурор. Целта била да се промени Конституцията относно прокуратурата.
И при цялата тази ангажираност на президента Радев с проблемите на прокуратурата и на главния прокурор, той не уважи тържественото начало на новия главен прокурор. Докато погледът на обществото и медиите е насочен към Съдебната палата, където започва нов седемгодишен период от дейността на прокуратурата, - свързан с нов главен прокурор, нови идеи и приоритети, нови звена и вероятно нови ръководни кадри, нови методи на работа и т.н., то на сто метра – в неговата си къща президентът обсъжда мястото на прокуратурата и ролята на главния прокурор със своите подчинени. Странна работа.
Ако президентът е толкова зает с висши държавни дела, можеше да участва поне вицепрезидентът. Или да изпрати писмено поздравление от няколко реда.
Какво иска да каже президентът с това явно игнориране на прокуратурата, - не знам. Вероятно казва на прокурорите: „Не ви харесвам и затова ще ви извадя от съдебната система“. Струва ми се доста безперспективна идея.
- Вие, както казахте, сте започнали работа в Софийската съдебна палата преди 42 години като районен съдия и сте стигнали до върховен съдия с ранг „Председател на отделение във ВКС“. Спомняте ли си друг такъв случай на незачитане на прокуратурата?
- Не. Няма такъв прецедент. Дори и премиерът Иван Костов, който (след като отказах да го обслужвам) се опита да превърне прокуратурата в агенция към Министерския съвет, не си е позволявал такова отношение.
Нещо повече, преди това той идва няколко пъти в Съдебната палата и на базата на прокуратурата край Батак – за срещи с окръжните прокурори, директорите на окръжните следствени служби и началниците на областните дирекции на МВР. Тези срещи бяха посветени на борбата с престъпността. И за негова чест, след една такава среща, той ме запита: „Как смяташ? Ще свършат ли работа тези хора?“ Имаше предвид работата по противодействие на престъпността. В онзи момент, като истински държавник, го вълнуваше този въпрос.
Друг случай. Преди 14 години, точно на днешния ден - 19 декември 2005 година (т.е. на Никулден) в резиденция Бояна се проведе тържество по случай 125 годишнината от създаването на българската прокуратура. Дойдоха и тримата президенти на демократична България – покойният президент Жельо Желев, президентът Петър Стоянов (който ме назначи за главен прокурор) и действащият тогава президент Георги Първанов. Едва ли защото съм бил толкова симпатичен.
По-точно – не бях любимец на никого от тях, меко казано. Но те дойдоха от уважение съм институцията прокуратура и към собствената си главна роля в българската държава.
В Съдебната палата при мен, като главен прокурор, е идвал и премиерът Симеон Сакскобургготски, за да обсъдим противодействието срещу престъпността. Но той постъпваше по-дискретно, в неговия стил. А Сергей Станишев дойде, начело на цяла делегация от ръководството на БСП. И трябва да призная, че беше много конструктивен като се стремеше да има позитивен резултат от тази среща за държавата.
- А премиерът Бойко Борисов идваше ли в прокуратурата?
- Премиерът Борисов – не. Но главният секретар на МВР генерал Борисов идваше често при главния прокурор. И винаги по работа - зареден с амбициозни планове за решителни действия срещу престъпността. Никога не е стоял и една минута повече, отколкото е нужно.
Никога не е пил кафета, никога не е оставал на празни лакърдии и самодоволни спомени (както може би си позволяват някои началници). Никога не е пил алкохол. То нямаше и никакъв алкохол в кабинета ми. Никога не ме е питал за хубавата полицайка на входа. Беше много делови.
„Небрежността“ му и лекият разговор са само външни, измамни. В действителност разговорът с него беше подчинен на строга логика. Имаше предварително определени въпроси, които трябваше да решим. И веднага след това си тръгваше. Накрая винаги казваше едно и също: „Правим го, за да защитим нашите граждани. И да убедим западните партньори, че можем да сме успешни срещу престъпността, за да ни приемат в Европейския съюз“.
Известно е, че генерал Борисов уважаваше много закона и съдебната власт, и по-специално – прокуратурата. Вероятно забелязахте - онзи ден, на срещата с медицинските сестри в Министерския съвет, те настояваха да мобилизира всички сили – МВР, прокуратурата, контролните органи на МЗ и други, за да се преборят с нарушенията в системата на здравеопазването.
Бойко Борисов веднага реагира: „Не, прокуратурата е независима. Правителството разполага с достатъчно контролни органи, за да установим нарушенията и да ги спрем. А за престъпленията в болниците, ще сезираме прокуратурата. Тя решава дали и от кого да търси наказателна отговорност“. Без да теоретизира много, премиерът Борисов приложи на практика „разделението на властите“ и в този случай.
