Проф. Огнян Герджиков: Няма държава, защото не спазваме законите. Не съм Ванга, но кризата все някога ще приключи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият председател на Народното събрание и премиер проф. Огнян Герджиков коментира с тревога и притеснение актуалната политическа обстановка в страната и това, че няма държава, защото законите не се спазват.
"Кризата все някой ден ще приключи. Кога – не зная, защото нямам качествата на Ванга. България не е единствената държава, която изпада в политически кризи. Много страни с по-голям стаж в демокрацията са изпитвали подобни затруднения. Когато е на собствен гръб обаче, е най-неприятно. Политическата криза неминуемо се отразява върху икономиката, върху обществения живот. Тази нестабилност вече стана прекомерна. Ще имаме шесто служебно правителство в рамките на няколко години и това е сериозно постижение, но с отрицателен знак", каза той в интервю за "Епицентър".
Ето и още акценти от коментара му:
Чуват се гласове, които, може би, имат известно основание - за промяна на управленския модел. Те са в посока дали не е време да помислим за по-различен модел, тъй като този куца сериозно вече доста години.
Но ако се върнем още по-назад, същият този модел не беше лош, когато във времето от Иван Костов насетне – от 1997, включително нашето управление на НДСВ, страната тръгна нагоре. Създадоха се сериозни икономически предпоставки за бизнеса, нещата вървяха много добре.
След 2009 година стана едно пречупване в България. Вярно, през 2008-2009 година дойде икономическата криза, която не беше само българска, но така или иначе се стигна до промяна. Оттогава насетне нещата тръгнаха в обратна посока и не успяваме да стъпим на стабилна основа, за да продължим развитието си.
Признавам си ситуацията в ДПС ме изненада. Доскоро смятах, че ДПС е най-организираната, най-стабилната партия. Разцеплението – сериозно и дълбоко - ми дойде като гръм от ясно небе. Вероятно обаче не съм единственият изненадан.
Президентска или парламентарна република - има аргументи и в едната, и в другата посока. Не смея да бъда категоричен, защото темата е деликатна. Аз съм противник на резките промени. Особено когато се правят прибързано, а ние сме големи майстори на прибързани политически решения и най-вече – на прибързани законодателни промени. Световни шампиони сме по начина за необмислено и непрофесионално променяне на законите. Наскоро променихме и основния си закон по възможно най-куция начин! Истинско безобразие! Човек може да се срамува, че е българин.
Основният закон бе променен само и само да се орежат правомощията на президента, защото изведнъж получил много власт, незначавайки служебно правителство след служебно правителство. Но не той е виновен затова, че се налага да се правят служебни кабинети.
Това е срам за българския парламентаризъм. Конституцията не е парцал, с който всеки да прави каквото си иска. Давал съм този пример и друг път – Франция има Граждански кодекс от 1804 година, което означава, че вече е на 220 години. Този закон е променян по-малко отколкото наши закони, приети преди 10-20 години. Уникална глупост е нашето поведение!
Лошото е, че наред с великолепните юристи, в Конституционния съд влязоха и други, които са далеч от великолепието. Те са политически ангажирани, а юридически недостатъчно грамотни. Няколко души са такива, но и един не трябва да се допуска.
Колкото по-малко политически елементи има, толкова по-качествена ще е работата на Конституционния съд. Той трябва да е подчинен само и единствено на Конституцията и на правото.
Записахме в Избирателния кодекс, че гласуването е задължително. А две трети от избирателите не стигат до урните! Олекваме като държава! Или не приемайте подобни текстове, или правете така, че да се спазват. Или едното, или другото. Иначе то гласуването било задължително, но който иска, той гласува.
Това показва, че няма държава, държавност и държавническо мислене. Ние сме недисциплинирана нация, която не си спазва законите и няма кой да наложи спазването на законите.
При нас е силно изразено това, че водещият интерес е партийният. Интересите на хората само се афишират, докато политическите сили проявяват ярък партиен егоизъм. Явлението вече е със страшни размери.
Ние приемаме закони на барабан. Ние се превърнахме в самодейна държава в това отношение. Един законодателен текст трябва да се обсъжда дълго, с месеци, да се организират дискусии, да се канят топ специалисти.
В близка перспектива не виждам оптимизъм, но в по-далечна виждам. Една криза не може да продължава вечно. Може да продължи няколко години, но 30 години – не!
