Проф. Пламен Киров пред ПИК TV: Сарафов е и.д. главен прокурор – казусът е горчив плод на съдебната реформа (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
До сега бяхме свикнали скандалите да преминават в политическите власти, а именно – законодателната и изпълнителната, докато съдебната власт винаги е била по-консервативна. Там такива скандали почти не се случваха в последните 35 години. Или когато все пак е имало, те са били много приглушени. Сега обаче нещата се изострят неимоверно и това е много обезпокоително. Нека погледнем въпроса чисто юридически. Има решение на прокурорската колегия на ВСС по отношение на изпълняващия длъжността главен прокурор. Това решение не е атакувано пред Върховния административен съд и не е обявено за незаконосъобразно. На това основание може да приемем, че към момента имаме изпълняващ длъжността главен прокурор. Така коментира казуса между Върховния касационен съд и и.д. главния прокурор Борислав Сарафов преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров в предаването „Видеовръзка с Цветан Фиков“ по ПИК TV.
По думите му не става дума за решение на ВКС, а за две искания на изпълняващия длъжността главен прокурор за възобновяване на наказателни дела. Той обясни, че става въпрос единствено за становище на второ отделение на наказателната колегия по тези искания.
„Появи се едно мнение на второ отделение на наказателната колегия по въпросните искания на изпълняващия длъжността, в което тълкуването, наложено от магистратите, е че в този случай нямаме изпълняващ длъжността, т.е. имаме некомпетентен орган, поради което такива искания няма да бъдат разглеждани. Всъщност става дума за една класическа форма на съдебен активизъм. Никой не е искал от наказателната колегия да тълкува и да преценява дали има изпълняващ длъжността или няма, тълкувайки закона – последния вариант от януари на Закона за съдебната власт, след приемането на последните изменения и допълнения“, обясни проф. Киров.
По думите му правният резултат е, че искания за възобновяване на наказателни дела пред Върховния касационен съд явно няма да бъдат разгледани, защото съдиите приемат, че става въпрос за некомпетентен орган или липса на изпълняващ длъжността главен прокурор.
„Причината за целия този хаос, който се оформя, се корени в набързо приетия закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който беше прекратена процедурата за излъчване на предложения от ВСС за назначаване на нов главен прокурор. Това беше един закон in personam, т.е. конкретно за сегашния изпълняващ длъжността – господин Сарафов, с който се каза „прекратяваме процедурата“. Оттук има едни изпълняващи длъжността, които обаче не могат повече от 6 месеца да изпълняват тази функция. И ако тази сага продължи с години, ще трябва непрекъснато да се излъчват нови и нови временно изпълняващи на всеки 6 месеца, като този, който е бил веднъж, не може отново да бъде избиран или определян за изпълняващ длъжността главен прокурор“, обясни конституционалистът.
Според него това, че този парламент не може да излъчи парламентарна квота за ВСС, е сериозен проблем и е продукт на измененията в Конституцията, с които се увеличиха квалифицираните мнозинства.
„За да се стигне до квалифицирано мнозинство от две трети, е необходима много сериозна парламентарна подкрепа за конкретно предложение или в рамките на определена процедура по избор. Това е трудно постижимо при сегашното силно фрагментирано парламентарно пространство. Виждате колко парламентарни групи има в настоящия състав на Народното събрание. Така че дори при голямо желание от мнозинството или от опозицията, ако не се постигне компромисно виждане за процедурата и персоните, които ще бъдат номинирани, задачата да се излъчи парламентарната квота изглежда непосилна в 51-ия парламент“, обясни проф. Пламен Киров.
Той припомни, че главният прокурор подписва редица документи и актове. Проф. Киров предупреди, че ако Върховният административен съд реши, че той вече не е и.д. главен прокурор, това би довело до голям хаос в системата на правораздаването.
„За да се избегне това, парламентът трябва да направи промяна. Както виждаме, някои законопроекти се гласуват на две четения в едно заседание много бързо. Да променят закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет от януари и да пояснят в крайна сметка това прословуто нетипично обратно действие на текстовете, което създава сегашното противоречиво тълкуване от магистратите за тези 6 месеца – дали ограничението важи за заварени случаи или само за бъдеще. Това може парламентът да стори, стига да има политическа воля“, препоръча професорът по конституционно право.
Според него няма значение как ще се реши конфликтът, но той трябва да бъде решен, защото настоящото състояние не е нормално за съдебната власт.
„Съдебната реформа е като образователната реформа – започна, но не е ясно кога ще приключи. И по същия начин стои въпросът със съдебната реформа, защото досега тя беше една от основните водещи теми в политическите програми на не една партия и коалиция. Дори някои партии съществуваха само за да проведат съдебна реформа. Видяхме докъде го докараха. След последните изменения на Конституцията от 2023 година, които Конституционният съд прати в кръглата папка – т.е. в кошчето за боклук – според мен трябва да успокоим малко топката, защото всички следващи напъни за съдебна реформа чрез конституционни промени не подобряват положението, а по-скоро го влошават“, завърши проф. Пламен Киров.
