Хилари Клинтън предлага около трилион долара допълнително облагане на най-богатите американци
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако Хилъри Клинтън спечели през ноември, Бил Клинтън ще поеме роля, уникална по два начина за политическата история на САЩ. Той не само ще е първият Първи съпруг (или Първи господин – б.р.), но ще е първата Първа половинка, която вече е била президент.
Той надали ще уплътнява времето си като пече сладки. Миналата седмица г-жа Клинтън предизвика буря от коментари с изказването, че г-н Клинтън „ще отговаря за възраждането на икономиката”. Може да се предположи защо тя направи такова изявление, тъй като хората още помнят добрите времена през неговото управление. Каква обаче ще е сегашната му роля на практика не е толкова ясно. Както и да е. Това, което искам да направя сега, е да говоря за уроците от икономическия бум по времето на Клинтън 1, които могат да послужат на потенциалната администрация на Клинтън 2.
Най-напред, растежът наистина беше много впечатляващ и е донякъде странно, че демократите не говорят повече за това. В същото време републиканците постоянно намесват чудесата на Свети Рейгън, за да оправдаят вярата си в икономиката на предлагането (макроикономическа теория, според която растежът се постига най-добре с капиталови инвестиции и дерегулацията на производството и услугите – б.р.). Всъщност растежът по времето на Клинтън задминава това на Рейгъновата икономика по всеки един показател.
По времето на първия не само имаше повече създадени работни места и по-бърз икономически растеж, но и нещо, което съвсем отсъстваше при Рейгън – значително увеличение на реалните заплати на обикновените работници. Защо икономиката на Клинтън беше толкова добра? Не е защото той имаше някаква невероятна преценка, въпреки че се справяше добре с реагирането на кризи. Основната причина е, че имаше късмета да бъде в Овалния кабинет, докато се случваха добри неща, необвързани с политиката.
По-специално, 90-те бяха десетилетието, през което американският бизнес най-после разбра какво да прави с компютрите – офисите станаха свързани, търговски вериги като „Уол-Март” (Wal-Mart) се научиха да използват информационните технологии за управление на инвентара и координация с доставчиците. Всичко това доведе до огромно нарастване на продуктивността, която през предишните 2 десетилетия едва пълзеше. Технологичното излитане доведе до увеличение в бизнес инвестициите. Така работните места нарастваха с темпо, което до края на 90-те доведе до наистина пълна заетост в Америка.
Тази пълна заетост беше двигателя на растящите заплати през десетилетието. Да, в края на 90-те имаше технологичен „балон”, но това е малка част от по-голямата история. Тъй като нямаше нарастване на частния дълг, щетите от пукането на технологичния балон бяха много по-малки от тези, които причини жилищният балон при Буш-младши. Обратно на икономическия бум – каква беше ролята на г-н Клинтън? Всъщност тя е доста ограничена, тъй като той не стои зад технологичния напредък.
От друга страна, политиките му не стояха на пътя на просперитета. Струва си да се отбележи, че когато през 1993 г. Клинтън повиши данъците на богатите, републиканците предвидиха катастрофа. Това щеше да „убие възстановяването и да ни върне към рецесията”, каза тогава Нют Гингрич. Щеше да прати икономиката „в канавката”, декларира Джон Касич. Нищо от това не се случи.
Това обаче не попречи на същите хора да направят идентични предсказания, когато президентът Обама повиши данъците през 2013 година. Мярката беше последвана от най-голямото нарастване на работните места от 90-те насам. Ето един от големите уроци на растежа при Клинтън. Заключенията на консерваторите, дължащи се на непрестанната им рейгънофилия, че щедрото намаление на данъците на богатите е ключът към просперитета и всякакво увеличение на максималното облагане ще докара мъст от „невидимата ръка” (на пазара - б.р.), са абсолютно погрешни.
Госпожа Клинтън в момента предлага приблизително един трилион долара в допълнително облагане на най-богатия 1% от хората, за да се финансират нови правителствени програми. Ако тя спечели изборите и се опита да въведе тази политика, обичайните заподозрени ще отправят обичайните предупреждения за бедствие. Няма обаче никаква причина да вярваме, че нейната програма ще навреди на икономиката.
Проф. Пол Кругман, икономист и носител на Нобелова награда. Анализът му е публикуван във вестник "Ню Йорк Таймс".
