Проф. Радостина Александрова успокоява: "Омикрон" все още не е огромна опасност, към нас идват впечатляващи видове ваксини
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това е една работна хипотеза, такава имаше миналата година в края по отношение на "Алфа" варианта. Логиката е, че толкова много мутации на едно място, те и при "Алфа" бяха много, сега и при Омикрон са още повече, най-вероятно са възникнали в един и същи човек. Ние знаем горе-долу с каква скорост се движат промените в SARS‑CoV‑2. Според някои изчисления те са по две мутации на месец. А сега се появява вариант с повече от 50 мутации. Това заяви вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред "България он еър".
Според нея тези мутации са се появили в един и същи индивид. "Това е бил човек с много сериозен имунодефицит, твърде възможно е това да е нелекувана ХИВ инфекция. При такива хора вирусът се задържа много по-дълго време и през това време той се размножава. Създава милиарди свои потомци, които създават свои милиарди потомци. Имунната система не може да го изчисти, това не е по силите ѝ. И така се натрупват мутации", допълни проф. Александрова.
"Това са два напълно различни вируса. ХИВ е ретровирус, SARS‑CoV‑2 е коронавирус. Но в същото време, ако погледнем към историята им - ще видим, че имат много общи неща и допирни точки. Общото е и в нашите реакции. Нашето поведение и психика не се променят толкова много. През 81-ва година за първи път е описан синдромът на придобитата имунна недостатъчност. Две години по-късно в Париж откриват вирус, който е непознат дотогава - ХИВ. Година по-късно в САЩ изолират този вирус от голяма група пациенти. Тогава беше шок за всички, в началото имахме много малко информация, не знаехме точно как се разпространява", каза вирусологът.
През 90-те се появява комбинираната терапия срещу ХИВ/СПИН и чрез нея хората вече живеят нормално. "И за ХИВ, и за SARS‑CoV‑2 имаше много сходни конспиративни теории, че те са възникнали в лаборатория. Много хора все още се питат дали наистина ХИВ съществува. За него все още няма ваксина, въпреки че в самото начало имаше надежда, че ще се появи скоро, след като вирусът вече беше изолиран. Но това до ден днешен не се случва, а причините са много. Учените не са се отказали да създадат такава", подчерта тя. Някои от лекарствата, които се използват срещу SARS‑CoV‑2, са от същата група на медикаментите срещу ХИВ.
"През септември Администрацията по контрол на храни и лекарства даде зелена светлина на една нова технология, която може да редактира гени. Идеята с нея е да се постигне нещо много голямо и то е да може ХИВ да бъде изцяло излекуван в хора с хронична инфекция", посочи проф. Радостина Александрова.
Експертът съобщи, че е даден старт на голям международен проект на учени, тръгнали са "на лов" за хора, които не са чувствителни към инфекция със SARS‑CoV‑2. "Не става въпрос за хора, които са били в контакт и са го прекарали без симптоми, а които въобще не са се инфектирали. Те трябва да отговарят на много сериозни изисквания, за да бъдат включени. Най-голям е интересът към хора, които живеят заедно", добави тя. По думите ѝ СЗО никога не е реагирала толкова бързо, както сега за новия вариант Омикрон.
"И страните от Г-7 си събраха здравните министри. Това че Омикрон има голям брой мутации, не го превръща в огромна опасност. Не и преди да разберем за какво става дума", категорична е проф. Александрова.
Попитана дали трябва да изчакаме с поставянето на бустерната доза, тя отговори: Не се знае дали ще се стигне до необходимостта от бустерни ваксини, защото не знаем в каква степен мутациите ще променят структурата на вируса. Експертите предупредиха, че до актуализиране на ваксините ще се стигне, когато се появи вариант, срещу който те не могат да ни осигурят достатъчно добра защита. От Южна Африка получихме данни, че вариантът се разпространява предимно сред млади хора. Те са най-социално активни, най-малко склонни да спазват ограниченията.
Очакват ли ни нови ваксини и ще претърпят ли модификации вече създадените?
"Доста нови ваксини идват към нас. Някои от тях са на финалната права. Една от тях е тази на Novavax. Тя е различна от това, което разполагаме. При Novavax това са едни вирусоподобни частички. Съдържа и адювант - това е вещество, което стимулира нашата имунна система. Друга ваксина, която също представлява интерес, вече са подадени документи за евентуално разрешение, това е препарат на фирмата Valneva. При нея вирусът е цял, не е само генетична информация. Вирусът не може да се размножава, не може да ни разболее, но пък може да предизвика имунен отговор. И още една ваксина, която мен ме впечатли, тя се разработва в Израел и е под формата на хапче. Тя получи разрешение в Южна Африка и там започнаха първата фаза на клиничните проучвания", допълни вирусологът към БАН.
Лекарствата на Pfizer и Merck трябва да се прилагат по-рано, особено при хора, които са от по-рисковите групи. Те намаляват риска от хоспитализация, стана ясно още от думите на проф. Александрова.
