Проф. Росен Стоянов: Вотовете на недоверие правят управлението още по-уверено и сплотено. Ако ППДБ се обедини с МЕЧ срещу кабинета, ще се самоубие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Текат последните часове на лятната сесия на 51-то Народно събрание. Каква е оценката за нея на проф. Росен К. Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет и директор „Политически анализи и прогнози“, Галъп Интернешънъл Болкан? Готви се и пети вот на недоверие към кабинета „Желязков“ от страна на ППДБ, МЕЧ и Величие. Но ако ППДБ извърши тенденциозно каквото и да е политическо действие с МЕЧ, Величие или Възраждане, това ще има потенциала на акт, равностоен на политическо самоубийство, предупреждава проф. Стоянов пред Труд.
Според него алтернатива на управлението в настоящото Народно събрание е невъзможна. А това, че няма да има референдум за еврото, е огромна персонална загуба за президента, но все по-маловажно става кога, за какво и как реагира той.
Позитивните неща сега са, че България има редовно правителство, окончателно сме приети в Еврозоната, Европа прие нашата позиция по казуса с РС Македония. Да не пропуснем и негативните – вотовете на недоверие, липсата на единна опозиция, дефицита на алтернативи за управление, протестите на определени гилдии.
Задължително трябва да се реши категорично казуса с Комисията за противодействие на корупцията (КПК), а оттам и подсигуряване на устойчивост по усвояване парите по Плана за възстановяване и устойчивост, препратката към очакваното решение на Конституционния съд по повод изтеклите мандати на „изпълняващи функциите на...“ трябва да остане в центъра на интереса ни, очакваме продължение на сагата около заместник-кмета на София, справянето от страна на правителството с огнения ад, с безводието, с комуникационната кампания за еврото… В чисто политически план лятото ще премине в частични напрежения, но без нищо съдбоносно, посочва професорът.
На въпрос за обявения вот на недоверие към правителството за септември от ППДБ и МЕЧ, той заяви, че, ако ППДБ извърши тенденциозно каквото и да е политическо действие с МЕЧ, Величие или Възраждане, това ще има потенциала на акт, равностоен на политическо самоубийство.
„Руското влакче“, „предатели“, „родоотстъпници“, „политически номади“ и какво ли още не – все дамгосващи определения към всеки и всички, извън политическата арена на самопровъзгласилите се за „демократична общност“, предполага категорична „забрана“ за каквито и да е взаимоотношения с останалите опозиционни партии в този Парламент, по принцип. Всяко друго действие ще бъде възприето като безпринципно и безперспективно и ще отблъсне и малкото останали верни последователи на ППДБ, изтъква Стоянов.
На вотовете на недоверие трябва да гледаме сериозно, това е един от основните инструменти за демократично парламентарно политическо действие на всяка опозиция. За съжаление, в последните се получи по-скоро заиграване с права, игра на процедури, игра на демокрация, опит за попадане в полето на интерес на гражданите, осигуряване на медийно внимание, трибуна за промотиране на идеи и откровен нарцисизъм, а не рационално перспективна опозиционна политическа активност. Като че ли партиите от раздробената и самомаргинализираща се опозиция се надпреварват кой да изпревари другия, заявявайки се като единствен защитник на обществения интерес. Появи се даже и ново словосъчетание – „демократична опозиция“.
Всяко управление има своята алтернатива. Отделен е въпросът по-добре или по-зле ще се представи тя, има ли силата да преобърне статуквото, има ли потенциал да е устойчива, притежава ли интегритет. Досегашните вотове на недоверие бяха по-скоро търсене на публичност, отколкото аргументирано представяне на собствена визия за управление в отделни сектори, а и като цяло. Парадоксално или не, вотовете на недоверие се превръщат в легитимация на управлението – то показва, че може да премине и през тези изпитания, излиза още по-уверено и сплотено.
Алтернатива на управлението в настоящото Народно събрание е невъзможна поради факта на невъзможност за „съюзяване“ на крайно различните, екзотични политически субекти, които не са част от управляващото мнозинство. Дори и да е възможна хипотетична ситуация, при която да се съберат 121 народни представители, които да гласуват вот на недоверие на това правителство, единственият резултат ще бъде, че правителството ще падне. Формиране на последващо мнозинство, коалиция или управление сред тези, които са в опозиция в момента, е просто нелогично, абсурдно и най-вече нелегитимно откъм мандат, делегиран от техните избиратели, смята анализаторът.
Запитан дали има криза на българската демокрация и забелязва ли се пълзяща диктатура, както твърдят от ППДБ, Стоянов посочва, че съчетанието „Българска“ демокрация звучи интересно… Да, наистина, у нас често демокрацията като процедури, законност и свободи, общественополитически отношения, е получавала метафорични и саркастични определения – като „фасадна“, „дълбока държава“, а носителите на демократичното и демокрацията често са определяни като хора и структури с доста съмнителна биография, спорна политическа кариера и незавидни лични обществени перспективи. Демокрацията ни е пред изпитание, пред нея стоят предизвикателства. С приемането ни в Еврозоната ще сложим край на прехода. Лошата новина е, че у нас не бе извършена лустрация, вече все по-малко се интересуваме от миналото, а само от настоящата конюнктура и лична перспектива, а това има потенциала да повторим предишни грешки, да легитимираме окончателно преобразуването на политическата в икономическа, а оттам отново в политическа власт на факторите, управлявали държавата ни до 1989 година, вече през техните аватари и семейни наследници, посочва Росен Стоянов.
На въпрос за протестите на ППДБ, той изтъква, че дали са политически е лесен за отговор въпрос – и да не бяха замислени като такива, се превърнаха в това. Присъдружни на определени партии организации, винаги на тяхна страна и срещу „статуквото“, „естаблишмънта“ и „мейнстрийма“, сега мимикрират като изконно граждански и опитват да канализират известни съществуващи в обществото или по-скоро в значително малка група в него, недоволства, критики и в идея за органична, естествена алтернатива. Неслучайно отговарям с ППДБ, защото легитимността и доверието към „по-големия“ в тази коалиция катастрофира почти фатално след няколкото скандала, свързани с местната власт. Все повече са индикациите, доказващи самостоятелна, противна или поне противоречаща позиция по основни въпроси, разграничаваща и противопоставяща субектите вътре в тази коалиция. И именно защото трябва да вярваме, че протестите от последния месец са граждански, а не партийни, то няма логична причина да вярваме, че именно протестите ще сплотят ДБ и ПП. Единственото сравнение със ситуацията от 2013 година е, че основните организатори и публични лица на протеста днес имат, като че ли, повече политически амбиции за предстояща политическа или друга кариера, казва Стоянов.
Все по-маловажно става кога, за какво и как реагира господин Радев, но за съжаление сме свидетели отново на конюнктурно решаване на политическия пъзел, на гласуване на законодателни промени, които са насочени към отнемане или даване на предимство на конкретни персони, а не на стратегическо и в полза на обществото законотворчество. Винаги, когато приетите закони са „временни“ и „за“ или „против“ някого, те са грешни, лоши или вредни. Без да претендирам за експертиза в конституционалните дебри, не считам, че възможността да се избира от по-голямо множество е за предпочитане, за сметка на ограничените и то конкретни, често тяснопартийно обвързани, издигнати и като партийни кандидатури, заели постовете във въпросния списък. Да не говорим, че за някои от тях е и в противоречие на законите и европейската правна рамка и ограничения да бъдат поставени на министър-председателското кресло, например гуверньора на БНБ.
А по отношение на Радев и референдума за еврото, както и проекта му за нова партия, анализаторът посочва, че за него отказа от референдум е огромна персонална загуба. За него и за неговия екип, ако е останал такъв, като изключим службогонците, които винаги са налице, за да венцехвалят силните на деня. И той със сигурност го осъзнава. Но, да повторим за пореден път – господин Радев, а и който и да е изпълняващ към даден момент функциите си президент, няма законово право да проектира, участва или развива каквато и да е партийна дейност. Нещо повече – такова занимание е незаконно, то е противоконституционно, изтъква професорът.
В този парламент е напълно възможно да имаме правителство с малко по-различен състав, като с приближаването на президентските избори това става и все по-вероятно. Възможна е и познатата от шахмата рокада – на министерски позиции, на министър-председателя, на официално управляващи мнозинства, смята той.
