Проф. Росица Чобанова: Не постигаме конкурентноспособност на икономиката, нужен е обрат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В съвременния свят се смята, че инвестирането в научни изследвания и иновации е основният източник за увеличаване на националното богатство. А ние го пренебрегваме, въпреки че политиците много обичат да го използват за пропагандни цели. В България не използваме това, което имаме, знанията си, креативността си, насочени към по-голяма производителност на труда - вода газим, жадни ходим, както го е казал народът.
Целите в ОП за конкурентноспособност 2007-2013 г. са високи, но не са постигнати в процента, който бе планиран. Те не са добре дефинирани, а в същото време средствата, отделени за приоритетите, се оказаха недостатъчни. Основният показател, по който се съди доколко тази политика е ефективна е производителността на труда, която чувствително изостава от очакванията ни. Другият показател е за средствата за научни изследвания и иновации. ЕС има за цел те да достигнат 3% от БВП, нашите - 1.5% към 2020 г., но през 2013 г. са 1.15%. Днес отчитаме, че вложените средства в научни изследвания и иновации са едва 0.65% от БВП.
Проблемът е, че от десет години гоним 1.5% и все не можем да го постигнем. Защо се получава така? Сега нямаме конкретни приоритети, защото всичко у нас е приоритет, т.е. необходима е промяна на политиката. Този дефицит е забелязан и от ЕС - затова са ни препоръчали именно това. Тези изисквания са поставени пред нас при разработването на иновационната стратегия за интелигентна специализация, която сега трябва да се приеме и да се отпуснат средствата. В България преди 25-30 г. много пари се отделяха за научни изследвания и иновации, защото имахме голям дял на индустрията. В резултат на редица икономически и неикономически причини изгубихме пазара и производството, което почти беше унищожено. Сега сме в нов период на развитие. И ако въобще има напредък, той трябва да е основан на научните изследвания и иновациите. Вярно, намаля търсенето им от бизнеса, затова само чрез финансиране в тази област трябва да се възстановят или да се генерират новите индустрии. За да станат именно те локомотива за преструктуриране на българската икономика. Това е изключително сложна задача, изискваща огромни интелектуални усилия, която в България не е решена.
На първо време трябва ясно да я формулираме, а не да се отказваме. Няма друг измислен начин за развитие. Вижте какво имаме като резултат от този нерешен проблем - всяка година българи, населяващи колкото един средно голям град, напускат страната. В голямата си част те са млади, образовани, талантливи, с идеи и идеали. Българската държава не ги приобщава, защото нямаме цел, няма приоритети. Особено важно е и заплащането на труда им, но то ще дойде в процеса на събуждане на икономиката ни. Ние губим ценен човешки капитал, но не бива да се примиряваме, а да използваме потенциала в младите хора, защото излизането от кризата може да стане само с инвестиции, икономика на знанието и енергията на хората.
