ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е Девети септември – дата на коренна промяна в българската политическа, икономическа, духовна и социална история. С лекота някои тенденциозно твърдят, че Девети септември разделял нацията и не трябвало да се отбелязва, освен да се споменава с лошо. Но ако това е така, нима другата преломна дата - 10 ноември, не разделя още повече нацията – на малцина забогатели и успели и на милиони други – обеднели, загубили социален, образователен, здравен статус, чиито деца напуснаха България в търсене на друг, по-нормален живот.
И нима Девети септември не е закономерен резултат от драматични и разделящи процеси и събития в нашата, европейската и световната история – последица от десетилетните социални борби, от войните, от преврата на 9 юни 1923 г. и Белия терор – 1925 г., от Втората световна война и антифашистката борба и насилието, упражнено срещу участниците в нея от 1941 - 1944 г.!? А също и от големи геополитически тектонични промени след Втората световна война, в които нашата страна – досущ като днес – е превърната в подчинен обект на чужди интереси и договорки.
Всички грешки и отклонения, беззакония и престъпления, възникнали в първите дни и месеци след 9 септември 1944 г. не намаляват обективната посока на движението, нито степента и светостта на подвига на участниците в европейскатаантифашистка борба – на тези млади идеалисти, светли и безкористни личности, жертвали живот и младост в името на вечните идеали за свобода, солидарност и справедливост, за добър живот и човешко достойнство. Затова и днес не бива да бъдат забравяни оцелелите след преходната мътилка и злост паметници и паметниплочи на тези достойни герои! Памет дължим на загиналите, на оцелелите и на малцината живи днес ветерани от Отечествената война – дали живота си, за да може България да не бъде в унизителния списък на победените съюзници на Хитлер и Мусолини, в който ни подреди продажният и тогава политически елит в периода преди 9 септември 1944 г., за да можем да не изгубим територии и да отдалечим още повече нашите национални идеали.
Дължим им много - не само червената роза на почитта, но и усилията да бъде отменен срамният „Закон”-декларация, обявил комунистическата идея и „комунистическия режим” за престъпен. Този псевдозакон унижава идеалите и делото на милиони българи – антифашисти и достойни и безкористни строители на нова България.
За огромното мнозинство от българите в онова време Девети септември и социалистическият път на България промениха страната от бедна, селска и изостанала държава в модерна, социална, индустриализирана, духовно извисена България. За други от държавите от Източния блок може да е било различно, но за България периодът 1944 - 1989 г. е период на бурно развитие, на качествена промяна, на системно и цялостно подобряване на живота на масовия българин.
Фактически – извоюван бавно и на цената на грешки и много лишения, но фактически постигнат и реален втори „Златен век” в българската история, който мнозина и днес помнят с добро – като индустриализация, урбанизация, социални достижения, културен възход, всеобща трудова заетост, гарантирана социална и национална сигурност, сведена до абсолютния минимум престъпност и корупция и реални строги наказания за тях. Постиженията на социалистическа България са неръкотворният паметник на Девети септември, който не позволява тази дата да бъде омаловажена, унижена и поругана от платени грантови антикомунисти, от търсачи на лесна кариера в „новото” време.
Нека за историята се спори с уважение и зачитане на аргументите и на двете страни.
Периодът – от Девети до Десети – от началото на социалистическите преобразувания до техния наложен отвън, и по геополитически съображения край през 1989 г. – бе период на съзидание и дръзновение, на смели битки и амбициозни достижения. Период, който ще надживее хулите и клеветите, който ще бъде постоянно напомнян от събитията, които се случват буквално пред очите ни – провал на неолибералния глобализъм, на еднополюсния и доминиран от САЩ свят, на пазарния фундаментализъм и на антикомунизма и русофобията, на рушащото се статукво на колективния Запад.
Социализмът в различните си форми е жизнеспособен и това го показва динамичното развитие и водещата роля в днешния свят на социалистически Китай, който в повечето икономически и социални показатели е първа сила в света, който фактически извади за десетилетие десетки милиони човеци от бедността. Това е реалната реабилитация и доказателство за правотата на делото на Девети септември. Доказателство, че това не е „затворена” дата и част от миналото, а посока, която тепърва ще бъде осъществена и в най-развитите страни (по Карл Маркс – мислителя на хилядолетието).
Проф. Светлана Шаренкова
