Проф. Стивън Коткин в ПИК и "Ретро" за Русия и Украйна, войната като провал, сянката на Сталин и Хитлер, България и Десети ноември (ВИДЕО)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Преди време изтъкнатият историк и преподавател проф. Стивън Коткин – автор на обемната биография „Сталин“, от която вече излязоха 2 тома, гостува в България по покана на издателство „Милениум“. Вече публикувахме специалното му обръщение към българските читатели. Сега представяме част от вижданията на проф. Коткин за съвременния свят 35 години след разпадането на социалистическия блок.

Цялото интервю с проф. Коткин може да гледате във видеото.

– Проф. Коткин, неотдавна един от знаковите паметници на Съветската армия в София беше показно демонтиран и това предизвика разгорещени дебати в обществеността дали е трябвало да бъде премахнат като олицетворение на лош период от историята ни, или пък е трябвало да остане, за да ни напомня за този период и да ни пази да не го повтаряме. Какво е вашето мнение като историк?

– И двете страни са прави посвоему. Това е казус, който българският народ трябва сам да реши – как да съхрани историята си. Наистина съветският окупационен режим и всички последвали трудности, през които България е преминала през годините, вероятно навяват неприятни спомени, особено за тези, които са ги преживели. Същевременно, ако не помниш историята си, не знаеш не само къде си бил, но и накъде си се отправил и респективно си осъден да я повториш. Затова трябва да сме предпазливи с идеализирането и да намерим подходящ начин да съхраним спомена. Знаете, още от времето на Византия и Османската империя – всеки път, щом режимът се смени, новите управници рушат старото, за да заличат спомена за него, ала така всичко се губи и след време на историците и археолозите им е много по-трудно да възстановят истината. Заличаването на спомена не премахва историята. От друга страна, този спомен не бива да бъде идеализиран и легитимиран. Така че разковничето на този казус е в намирането на подходящ начин за съхраняване на спомена, така бих отсъдил аз. Но хубавото в този случай в обществен план е, че се е породил дебат. Дискусията винаги е важен, полезен елемент в една демокрация. А фактът, че се е провел такъв дебат, че въобще е бил възможен, се корени в промените, настъпили преди 35 години – на 10 ноември 1989 г. Така че аз подкрепям поддържането на спомена за миналото, но по начин, който е съвместим с бъдещето и изграждането на модерното българско общество.

– Понеже споменахте изграждането на бъдещето и 35-ата годишнина от промените, искам да попитам според вас какво бъдеще могат да изградят посткомунистическите държави?

– Сигурен съм, че промените са дошли с много възторг, което, естествено, след време е породило и много разочарования, нали? Бързам да ви уверя, че и еуфорията, и разочарованието са нормални. Но опитайте се да погледнете другояче. Вземете за отправна точка на промените не 1989 г., а например 1975 или 1965, или даже 1945 г. От тази перспектива прогресът на България за този период ще ви изглежда в пъти по-обещаващ, нали? Искам да кажа, че бъдещето никога не е гарантирано, то трябва да бъде непрестанно изграждано. Много от самите българи са избрали да градят бъдещето си извън страната, доколкото знам. И за да се върнат тук, значи трябва тук да изградите нещо по-добро, нещо по-обещаващо за тях. Може би ви изглежда, че в годините на прехода повече сте изгубили, отколкото сте придобили, но и това усещане не е съвсем точно. Защото сега сте придобили умения и таланти, които преди не сте имали, вече знаете как да градите собствен бизнес, притежавате активи, за които преди не сте и мечтали. Все още обаче ви предстои да се научите как да ги използвате за България, за да я направите по-приемлива за живот за младите. Зависи от самия български народ да се възползва максимално от членството си в Европейския съюз, както и да създаде възможности у дома. В днешно време Европа живее в несигурност, политическа безизходица, гняв, подклаждан от социалните мрежи. В сравнение с голяма част от Европа в България нещата изглеждат нормални, повярвайте ми. Носталгията по стария и сигурен свят вероятно е силна, но дайте си сметка, че реалността можеше да бъде и много по-зле. Разбира се, можеше да бъде и много по-добре, но пак повтарям, това зависи изцяло от българите.

– И все пак много от българите се страхуват да градят бъдещето си тук, в близост до Украйна и продължаващият вече близо три години военен конфликт. Хората са уплашени, обезверени...

– Обаче вие сте в НАТО, не забравяйте!

– Така е, но значителна част от българите традиционно са на страната на Русия и не биха искали да воюваме с нея.

– Исторически разбираема е тази проруска тенденция в България. В едно свободно общество е нормално хората да избират пристрастията си, но фактът, че България е член на НАТО и е под негова закрила, е огромен плюс за българската сигурност. Засега Путин атакува само Украйна, която не е част от НАТО, но, разбира се, това не е гаранция, че нещата няма да се променят. Надяваме се, че Путин съзнава, че обединените сили на НАТО са много по-силни и това ще служи като щит за евентуална военна експанзия. Ако обаче се стигне до преустановяване на политическите взаимоотношения между Европа и Русия, това ще бъде огромно предизвикателство за всички ни. Русия не може да бъде премахната от картата, няма да напусне сегашната си територия. Русия, руската държавност се е разпадала два пъти през последните 110 години, като и двата пъти съумява да се възроди по сходен начин. Така че не можем да кажем, че Русия ще изчезне и всичките ни проблеми ще бъдат решени. Трябва да установим подходящи взаимоотношения с Русия, за да се предпазим от агресия, но в същото време да гарантираме стабилност в отношенията с Европа. Това е много трудно в момента, изглежда още по-трудно и в перспектива, дори ако Русия стане демократична. Просто Полша например винаги ще има своите подозрения към нея, също породени от исторически закономерности. Така че пътят на Русия към политическа стабилност е препречен от самата Русия. Не може да гориш мостовете и да обвиняваш другиго за това...

– Значими световни сили обаче вече изразиха подкрепата си за Русия – като Китай и другите държави от БРИКС. Това не променя ли статуквото?

– Разбира се, че го променя, но все пак тези държави нямат възможностите, които по-богатите и по-свободни западни държави имат. Режимът в Китай се страхува от народа си и разчита на огромна цензура, за да се задържи на власт. Държавите от БРИКС зависят от Запада в технологично отношение за всякакъв вид инвестиции и за стабилно управление на закона, върху което се базира бизнес елитът. Едно от най-странните неща относно руския елит е, че през всички тези години преди февруари 2022 г., когато критикуваха западните държави, те изкупуваха имоти на Запад, децата им учеха там, целият им живот беше ориентиран натам. Китайският елит открай време критикува Щатите, но винаги изпраща децата си да учат в САЩ и държи парите си на сигурно място в американски банки. Не казвам, че бъдещето е лесно или че тези режими ще се разпаднат, но просто трябва да изчакаме и времето ще се обърне в наша полза. От нас зависи да бъдем силни, да инвестираме в младите, в образователната система, да изградим инфраструктура, да установим партньорства със съюзници и приятели и всички онези, които изповядват нашите ценности. Затова е добре, че има обществен дебат в България относно позицията, която трябва да заемете. Не е добре обаче да се подрива държавността чрез информационна война, като се използват социалните мрежи и кибер пространството, за да се подкопае българското общество. Тази дезинформация трябва да се предотврати. Но свободният дебат винаги е полезен и не трябва да се страхуваме от него, защото имаме ценности, институции, технологии и икономическа динамика. Нека не се страхуваме от предимствата си, нека ги помним и инвестираме в тях. Правили сме го и преди.

Какво се случи в България през 1989? Ураган? Земетресение? Природно бедствие? Или просто промените настъпиха в резултат на Студената война и политиката за противопоставяне на Съветския съюз? Десетилетие след десетилетие съпротива няма начин да не дадат резултат и ето че стратегията проработи и Съветският режим рухна. Успехът никога не е гарантиран, но поне знаем как да го постигнем, нали? Действително светът изглежда като едно заплашително място, но аз виждам огромни предимства, позитиви и по-светло бъдеще, напълно възможно бъдеще.

– И все пак смятате ли, че войната е неизбежна?

– Нищо не е неизбежно. Всичко е въпрос на избор. Всички войни произлизат от решението на лидерите, които добре преценяват ще спечелят или ще изгубят. Страхът от загуба би възпрял само до един момент, но в това време не бива да спираме да укрепваме мощта си, та, когато започне войната, да сме готови за нея. Аз лично смятам, че ако започне война, ще е огромна трагедия за всички, но така или иначе трябва да сме готови и за нея. Никой не смяташе, че украинците може да се противопоставят на руснаците, но ето, противопоставят се вече две години и половина. Да, с външна помощ, но на такава помощ може да се надяват всички членове на НАТО. Никой не иска война, защото дори да я спечелиш, ще ти струва много скъпо, да не говорим, ако я загубиш. За мен войната е провал, провал е както за страната, която е атакувана, защото не е съумяла ефективно да възпре атакуващия, така и за атакуващия, защото се е дискредитирал като агресор. Нека се надяваме, че сме достатъчно умни да предотвратим избухването на война, но нека също бъдем подготвени за такъв развой, защото, когато си готов за война, имаш по-голям шанс да я предотвратиш. И като историк мога да кажа, че това например е една от стратегическите грешки на Сталин при избухването на Втората световна война.

– Какви са историческите поуки от 35-годишния преход в източноевропейските страни?

– Трудно е да сложим всички бивши социалистически страни под общ знаменател. Преходите в тях протичат по различен път и с различно темпо. Вашият път, на българите, също има своите характерни особености. Голяма част от българския народ избра да живее в чужбина. Но ако изградите добро бъдеще тук, те ще поискат да се върнат, а със себе си ще донесат натрупания опит, който ще ви помогне по-лесно да преодолеете трудностите на прехода.