Проф. Тодор Кантарджиев за ситуацията с коронавируса: Важното сега е да се спазват трите „Де”-та – дисциплина, дезинфекция и дистанция. Ето какъв е планът след 15 юни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Важното сега е да се спазват трите „Де”-та – дисциплина, дезинфекция и дистанция за да се справим с коронавируса. Време е за дистанциран купон навън и в тесен контакт само с партньорите. Това заяви пред БТВ проф. Тодор Кантарджиев, Директор на Националния център по заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Той обобщиш работата на 100-те дни на Оперативния щаб.
„Държавата започна с правилни и навременни мерки, народа разбра и заради това резултатите може да са каже че са добри – категоричен бе проф. Кантарджиев. - Сега е важно да не се удавим накрая на Дунав. Последните резултати са неприятни. Намалява броя на изследванията, но броят на новозаразените е сравнително голям. Не говорим за тенденция или нещо страшно и подчертавам това. Огнищата в Пазарджик, Сърница, проблема в Самоков, Сливен, Ямбол си остават. Тук-таме имаме единични случаи. Важно е да не се намалява броя на изследванията, да се внимава за симптоми в затворени колективи, като шивашки фабрики или цехове и заводи. Важни са дисциплина, дезинфекция дистанция – трите „Д”-та.
В обществото се понатрупа напрежение, преекспонира се казаното от нас. Обществото малко се напрегна, малко омръзнахме на хората. Заради това гледаме да се дистанцираме, да не увеличаваме напрежението.
Проблемът с Информационната система бе, че бяха открити грешки в стара система. Оказа се, че 12 жертви сме изпуснали. Със или без коронавируса са били те е спор на други теоритици. Оказа се, че нито плашим, нито лъжем. Цифрите се актуализираха.
След 15 юни засега, имаме план по дни от Щаба. Лошото е, че ако продължи тенденция на увеличаване на случаите ,ако има затруднения в ликвидиране на петте огнища сегашни, ако болниците са затруднени, може би някои от мерките ще се върнат. Поне аз бих препоръчал това.
Препоръчват маски от плат. Те по-лесно се приготвят, тези маски лесно се правят, лесно се дезинфекцират, идеалното е с ютия. Гладенето с ютия убива всичко. Част от медицинските маски не могат термично да се обработват. Евентуално в микровълнова печка за минута-две с чаша вода. За маските чухме какви ли не чудеса. От СЗО най-напред казаха, че не помагат, като нямаше достатъчно тогава и за да намалее търсенето те това измислиха. Става дума за нечисти неща. Моето мнение е, че маската пази в различен процент. Категорични послания за широка материя, като световната пандемия, не трябва да се правят. Ясно е, че алфата и омегата не е дезинфекцията по ъглите и търсене на вируса там. Хубаво е където е имало болен, да се правят дезинфекции. Човешката кожа не пропуска. За мен ръкавиците трябва да се ползват само от, например, служител, който работи с пари или такъв, който пипа неща, които пипат и много други хора. Иначе потта ни по ръцете бързо унищожава вируса. Важно е отстоянието и да не се събираме зорлем много хора на едно място. Нека има едно отстояние. Трима-четирима - да, но 20 да се събираме – не”.
Проф. Тодор Кантарджиев направи равносметка и на работата на 100-те дни работа на Националния оперативен щаб.
„В началото бе много тежко – призна той. - Имаше 129 брифинга. В началото бяха по два пъти на ден. Трудно тръгнахме. За всички бе тежко. Трябваше да се подготвят болници, персонал. Съзнанието на хората да се промени. В лабораторните условия в началото бе ужасяващо. Сега вече фирми предлагат какви ли не реактиви и помощи. Снабдиха ни с хубави реактиви, може би едни от най-добрите – корейски. Почти всеки ден сме се виждали с премиера Борисов през тези дни. Обсъждали сме много неща. С опитни политици спорът е много труден. Благодарен съм, че премиера бе човек, който показа, че знае как се реагира в криза”.
Проф. Тодор Кантарджиев призна, че лично той има притеснения около разпространението на вируса.
„Имам притеснения и това е нормално – призна той. - Важно е, да не заразя възрастни хора. Доста треперих около майка ми. Преди месец стана 87 години. Пълна изолация и наложихме. Голям герой е тя. Лиляна се казва. Иначе не броя колко често си мия ръцете. Още като деца са ни учили като влезем у дома да си мием ръцете и с отиване в детската градина да го правим. И може и да е малко просташко, но като се прибираме у дома, да се събуваме и да слагаме чехлите”.
Проф. Кантарджиев разказа, че често го бъркат с климатолога Георги Рачев.
„И двамата не правим грешката да сме компетентни по всички въпроси – разказа с усмивка той. - Ако го направим, да знаете, че не трябва да ни давате думата. Много пъти сме коментирали с Георги Рачев, че двамата ни бъркат. Говорил съм например за Средиземноморския циклон”.
Проф. Кантарджиев разказа, че причината да стане лекар е баща му.
„Станах лекар заради баща ми – заяви той. - Бях впечатлен от това как някои лекари пишат хубаво. Чехов например много хубаво пише. Едни от най-големите успехи в медицината са свързани с борбата с инфекциите и това ме привлече”.
