Вход
София
Времето в София 2 o C

Проф. Филчев фундаментално пред ПИК: Командирът на крадците Костов, олигарсите Прокопов и сие заедно с миризливия гном калят всеки главен прокурор. Ето какво трябва да се случи, вместо да има "независим" контрольор на Гешев

Проф. Филчев фундаментално пред ПИК: Командирът на крадците Костов, олигарсите Прокопов и сие заедно с миризливия гном калят всеки главен прокурор. Ето какво трябва да се случи, вместо да има "независим" контрольор на Гешев

на 10.12.2019
233713
4
Проф. Филчев фундаментално пред ПИК: Командирът на крадците Костов, олигарсите Прокопов и сие заедно с миризливия гном калят всеки главен прокурор. Ето какво трябва да се случи, вместо да има "независим" контрольор на Гешев

Специален прокурор ще дебне главния прокурор дали случайно няма да извърши престъпление. Такъв законопроект прие правителството на извънредно заседание по препоръка на Венецианската комисия.

Доколко законопроектът е конституционен, няма ли да се създаде хаос в прокуратурата и дали няма да се окажем с двама главни прокурори, попитахме един от най-блестящите и уважавани юристи в България и бивш главен прокурор - професор Никола Филчев.

- Проф. Филчев, защо проектът на правителството за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за съдебната власт, с който се създава специален прокурор, който да има право на разследва главния прокурор, породи толкова вълнения в обществото? Как го оценявате вие от правна гледна точка?

- Това са големи въпроси, които се решават от големите хора. Но като питате и мен, ще ви отговоря.

Изправени сме пред две противоречиви изисквания.

От една страна Венецианската комисия изисква, за да отпадне наблюдението върху България, да се създаде специална процедура за разследване на главния прокурор, ако той извърши престъпление. При това разследващият прокурор трябва да бъде независим от главния прокурор.

От друга страна Конституцията постановява, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“ (чл. 126, ал.2). Няма прокурор, който да не е подчинен на главния прокурор. А за да се измени тази разпоредба на Конституцията, е необходимо Велико народно събрание (съгласно решението на Конституционния съд, което аз предизвиках като главен прокурор – решение № 3 от 2003 г. относно формата на държавно управление, т. е. относно конституционния модел на държавата).

Правителството на Република България днес се стреми да намери разумен баланс между тези две противоречиви изисквания. При това естествено дава приоритет на международните изисквания и доброто име на България в Европейския съюз.

Още повече, че в момента няма условия за провеждане на избори за Велико народно събрание и промяна на Конституцията. Следователно, проблемът трябва да се реши чрез промяна на съответните закони - Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Затова Министерският съвет прие тези дни проекта за изменение на НПК и ЗСВ. Този проект има и положителни, и отрицателни страни.

- Кои са отрицателните страни на проекта на МС?

- Законопроектът противоречи пряко на конституционното положение, че всички прокурори са подчинени на главния прокурор. Това е юридическият проблем на този проект.

Освен това създаването на специален прокурор, който да разследва главния прокурор, ще породи и редица практически отрицателни последици. Те са следните:

Първо, създава се втори център на власт в прокуратурата. А това ще разстрои работата й, ще внесе объркване и хаос в централизираната система на прокуратурата.

Второ, заинтересованите олигарси и партии ще упражнят неимоверен натиск върху специалния прокурор, за да образува дела срещу главния прокурор.

Първите, които ще го направят са: командирът на разбойническата приватизация Иван Костов (наричан за кратко в медиите „крадеца“), неговото протеже - алчният олигарх и клеветник червенобузкото Прокопов (по-известен като „разградския гризач“), наследникът на героя на съветското разузнаване (а днес скромен американски сътрудник) катастрофиралият министър на правосъдието Христо Иванов (известен с това, че нищо друго не е работил), и, разбира се, организаторът на всякакви подслушвателни и други мръсни операции „исполинът“ Атанас Атанасов (или както официално го наричат неговите колеги от Националната служба за сигурност – „миризливия гном“). След тях ще има и други, желаещи да вкарат главния прокурор в затвора.

Трето, създава се възможност да бъде тормозен и клеветен постоянно главния прокурор, за да не изпълнява задълженията си. Най-голям интерес от това имат най-големите престъпници – олигарсите, които имат силата да влияят върху държавния живот в България. Ще завалят сигнали за извършени от главния прокурор престъпления. Ще се правят постоянно искания да се образуват дела и да се повдигат обвинения срещу главния прокурор.

Вместо той да образува дела и да обвинява, на него ще му спретват дела и ще го обвиняват. Ще се опитат да го отстранят от длъжността с мотива „да се установи истината, да се изчисти името му“. В действителност вместо това клеветниците ще окалят името му.

Олигарсите със своите медии ще клеветят главния прокурор и ще посеят съмнения в обществото. Те ще плащат на магистрати, за да навредят на главния прокурор. Ще плащат и на чужденци - „експерти“ да дойдат тук и да кажат, че главният прокурор е много лош и немедленно трябва да се обеси или най-малкото да се уволни.

Това не са измислици, а е нещо станало, преживяно в българския обществен живот. Всичко това се случи с мен в недалечното минало, когато бях главен прокурор. Това не трябва да се повтаря.

Следователно предлаганият юридически механизъм - постоянно действащ „специален прокурор за разследване на главния прокурор“, ще разшири възможностите на олигарсите за саботиране на прокуратурата и за тормоз върху главния прокурор.

Какво предлагате? Как да се реши този проблем, за да се подобри международния статус на България и в същото време да не се пречи на работата на прокуратурата?

- По-сполучливо е следното решение - Висшият съдебен съвет (ВСС) да избира специален прокурор ad hoc, т. е. за всеки отделен случай. По такъв начин ще се удовлетворят международните изисквания към България и в същото време Конституцията се накърнява във възможно най-малка степен.

Вместо да съществува постоянно действащ орган (специален прокурор), то Висшият съдебен съвет ще избира специален прокурор ad hoc - за даден конкретен случай. Този прокурор ще образува делото и ще извърши разследването.

Всички останали правила, предвидени в законопроекта, следва да се запазят.  Впрочем по подобен начин е решен въпросът и в англосаксонската правна система.

Това решение има едно основно предимство пред процедурата по законопроекта. Преценката дали има основание за образуване на досъдебно производство, на практика  се прави от колективен орган - от ВСС (прокурорската колегия), а не от едноличен орган – постоянно действащ специален прокурор. Винаги, когато ВСС решава дали да назначи прокурор ad hoc, той имплицитно, мълчаливо преценява дали са „налице достатъчно данни за извършено престъпление“ в случая.

За да направи тази преценка, ВСС трябва да получи сериозни материали, в т. ч. и от оперативните служби на МВР, които да го убедят, че главният прокурор е извършил престъпление. Едва когато ВСС изгради основателно предположение, че главният прокурор е извършил престъпление, той ще избере специален прокурор ad hoc, който да образува делото и евентуално да повдигне обвинение на главния прокурор. Формално наказателното производство и в този случай се образува от прокурора ad hoc. Но преди това колективният орган – ВСС, прави мълчалива преценка, че има основание да се образува дело и избира прокурора, който да го направи и да разследва случая.

Сложната процедура в колективния орган ВСС по проучването на материалите (в т. ч. и от оперативните служби на МВР) и по вземането на решение, дали да се назначи прокурор ad hoc, съдържа много повече гаранции за правилно решаване на случая, отколкото субективното мнение на постоянно действащ специален прокурор (който може да образува дело и само по един сигнал на гражданин за извършено престъпление от главния прокурор). 

Подобно е положението, когато Народното събрание дава разрешение за „възбуждане на наказателно преследване“ срещу народен представител по искане на главния прокурор. В този случай Народното събрание имплицитно, мълчаливо преценява дали представените от главния прокурор материали съдържат достатъчно данни за извършено престъпление.

По спорния въпрос за престъпната дейност на главния прокурор правителството прие спешно, на извънредно заседание законопроекта, а юристи и политици възразиха енергично срещу него и се заканиха да го атакуват пред Конституционния съд. Какъв е смисълът на тази обществена полемика?

- Съгласен съм с вас, че няма смисъл. Този проект за изменение на НПК и ЗСВ е оправдан само от гледна точка на международните изисквания към България. Вероятно международните фактори не са разбрали, че според българското законодателство винаги е съществувала и сега съществува възможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление.

Правните рамки на дейността на главния прокурор се определят от Народното събрание, което приема съответните закони. Главният прокурор се отчита редовно пред Народното събрание и Висшия съдебен съвет. Всички кадрови и финансови въпроси на прокуратурата се решават от ВСС. Същинската дейност на прокурорите (повдигането на обвинение) се контролира пряко от съда, който разглежда обвинителния акт и го приема или отхвърля. Към това трябва да се прибави и широкият медиен, и обществен контрол върху работата на прокуратурата.

Що се отнася до наказателната отговорност на главния прокурор, трябва да се каже следното:

Първо, съгласно чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията главният прокурор се освобождава от длъжност при „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“.

Следователно главният прокурор може да бъде освободен от длъжност за дисциплинарно нарушение, което е с много по-ниска степен на обществена опасност от престъплението. Нещо повече, той може да бъде освободен за бездействие (неизпълнение на служебните задължения) и дори за морална простъпка. А какво остава, ако извърши престъпление. Някои смятат, че главният прокурор трудно може да бъде осъден, докато заема длъжността си. Но след като загуби това си качество, той може да бъде подложен на строга наказателна репресия. И това, съгласно нашите балкански нрави, ще бъде направено с най-голямо „удоволствие“.   

Второ, ако главният прокурор извърши престъпление, нищо не може да спре органите на вечната конкуренция - изпълнителна власт (службите на МВР и ДАНС, финансовите контролни органи и др.) да работят, да проверяват различни версии, да разпитват свидетели, да правят експертизи, да събират данни за извършеното престъпление и виновните лица и т.н. Всичко това е не само възможно, но и задължително. И тъй като се касае за главен прокурор, всичко това се извършва и преценява с особено внимание. С една дума, ако главният прокурор извърши престъпление, той няма да остане и един ден на този отговорен пост.

- Какъв е поводът, за да се дискутира този въпрос изобщо в такъв случай?

- Поводът за тази дискусия е решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“ отпреди десет години (05.11.2009). В него се твърди, че в България липсвал механизъм за разследване на главния прокурор.

В своя редакционен коментар „Неприсъствено решение на ЕСПЧ срещу България“ от 28 август 2019 сайтът „Правен свят“ ясно посочва, че позицията на България пред Европейския съд по това дело е зле представена и именно това е довело до постановяване на решението на ЕСПЧ:

„Възниква въпросът - пише в посочения анализ - щеше ли ЕСПЧ да стигне до различно заключение в решението си, ако защитата беше изложила подробни аргументи и анализирала не само фактическите аспекти по конкретното разследване, но и съществуващите тогава и днес правни възможности за търсене на отговорност и отчетност на всеки един български гражданин, независимо от заеманата от него длъжност. Адекватната защита на държавата би предполагала излагане на далеч повече аргументи и реално защитаване на тезите ѝ. Постановяването на крайния акт на съда, при подобна защитна теза или по-скоро липсата й, може да се сравни с постановяване на неприсъствено решение по нашето законодателство.“

Към тази констатация на експертите аз нямам какво да добавя. Ще кажа само, че служителката на Министерството на правосъдието, която немарливо (не вярвам да е умишлено) е представила позицията на България пред Европейския съд, преди това беше съдия в Русенския окръжен съд. През 1998 г., когато бях заместник-министър на правосъдието, в София дойде лично председателят на Русенския окръжен съд и поиска нейното уволнение заради неизпълнение на служебните й задължения и морална нечистоплътност. Спомням си, че положих много усилия, за да го разубедя. Накрая той си тръгна огорчен с думите: „Разберете, тя не заслужава това“. Разбрах го, но десет години по-късно.

Да, но дискусията по този въпрос е твърде разгорещена. Взеха отношение много политици и учени – професори по право. Като че ли всеки гражданин се вълнува от въпроса...

- Това има своето психологическо обяснение. Очевидно е твърде „сладко“ за нашего брата, потънал в мизерия, болести, несправедливост и безперспективност да обсъжда как главният прокурор е извършил престъпление и как сега ще го накажем. Може и още да не е извършил престъпление, но със сигурност ще извърши. Цялата тази психоза има специфичен балкански аромат.

За да не бъда голословен ще ви кажа как преди четвърт век (през април 1998 г., когато бях зам.-министър на правосъдието)  протече срещата на министъра на правосъдието Васил Гоцев (от правителството на И. Костов) с пристигналия на инспекция еврокомисар по правосъдие и вътрешни работи госпожа Анита Градин.

Още на летището стана грешка, като министър Гоцев вместо еврокомисаря прегърна и горещо разцелува секретарката на г-жа Градин. На деловата среща в министерството се обсъждаха два въпроса: първо, нашите успехи в борбата срещу организираната престъпност, и второ - безконтролната власт на главния прокурор Иван Татарчев, който не може да бъде наказан, дори и да извърши убийство.

И министър Гоцев образно обясни: „Ако главният прокурор Татарчев вземе един автомат „Калашников“ и влезе в Народното събрание и застреля всички депутати, никой не може да му търси наказателна отговорност“. Ужасената Градин се вцепени! И не можа да промълви нито дума. Аз се опитах да смекча вината на г-н Татарчев, като се обадих „Чак пък всички депутати ?“ Но Гоцев ме сряза да мълча.

Политическата клика на Костов също се опита да измени Конституцията и да унищожи прокуратурата, като я превърне в агенция към Министерския съвет, с мотива – да отнемем всевластието и безотговорността на главния прокурор. Кръгът „Агнешките главички“, в съучастие с кръга „Глобална България“, дори изготви проект за изменение на Конституцията, но този коварен план на шепа разбойници безславно крушира.

По-късно 39-то Народно събрание (2001 - 2005) също обсъди пространно  въпроса, - „какво ще правим, ако главният прокурор извърши убийство“. За съжаление този въпрос беше зададен в НС и от уважаемия доцент по наказателен процес Бойко Рашков, мой приятел. Казвам за съжаление, защото въпросът очевидно е под равнището на неговата интелигентност.

През целия този период медиите на олигарсите не спряха да обсъждат въпроса „ако главният прокурор извърши убийство, какво правим“. Първоначално пишеха, за да злепоставят у нас и в чужбина главния прокурор Татарчев. А когато му изтече мандата, медиите на олигарсите продължиха да клеветят главния прокурор Филчев.

При тези обстоятелства не е чудно, че Европейският съд сметна, че в България няма механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, а Венецианската комисия повтори това мнение.

Командирът на крадците-приватизатори Костов и неговите създания – олигарсите Прокопов и сие, имат сериозна „заслуга“ за окалването на България в международните институции. Те заслужено си спечелиха прозвището „най-големите доносници срещу България“.

Сега правителството на Бойко Борисов трябва да „оправя нещата“ и да приема специални правила за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, каквито всъщност има в нашето законодателство.

  

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
След като прокуратурата извади СРС с разговори на Румен Радев, смятате ли, че поведението му е укоримо и той трябва да бъде разследван?
Общо гласували: 77
архив

Мъж се прибира. Звъни на вратата, но не му отварят. Изнервен от разни подозрения се засилил и разбил вратата. От спалнята излиза жена му по халат: – Ама какво направи? ! Разби вратата! Добре, че случайно има тук един дърводелец...

 

няма нови новини
Днес: 11
hot
най-четени новини в момента
сега
1626
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
САМО В ПИК TV: БСП с първи коментар за СРС-аферата с президента - лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов: Ако има доказателства, всеки трябва да носи отговорност (ОБНОВЕНА)
x
3 двойки зодии, между които няма химия в леглото
x