Проф. Христина Вучева: Дългосрочните договори трябва да се предоговорят на пазарен принцип
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От началото на месец юни, след като Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, обяви цените за новия регулаторен период дискусията по тях не спира. Първи се включиха обичайните критици на всичко свързано с държавните предприятия и както винаги обобщиха, че увеличените цени за битовите потребители са по вина на НЕК и държавата.
НЕК работела лошо, а държавата се докарвала на народа и необосновано задържала цените години наред. Те дори ни обещаха, че ще се наложи есента отново да се повишават тези цени, защото сегашното увеличение от 1.5, 1.22 и 3.64 %, съответно за всяко едно от трите разпределителни дружества, не било достатъчно.
Повтаря се една и съща мантра-цените трябва да растат, а на бедните да се дават помощи от същата държава, която същите разбирачи постоянно критикуват, че раздавала много пари за социални нужди. Обичайно, никой не се обади в защита на битовите потребители.
Имаше предварително "подгряване" като с повод и без повод различни експерти обявяваха, че нашето население плаща за ел.енергията най-ниската цена в целия ЕС, като удобно се забравя, че Евростат публикува и цени на ел.енергия, съизмерени с покупателна способност. Според тези данни българите плащат най-скъпия ток в ЕС.
През последните дни обаче се случи нещо ново. За първи път работодателските организации остро отхвърлиха предвиденото увеличение на цените, които от 01.07 ще трябва да заплащат техните предприятия. Любопитно е дали в тези организации - КРИБ, АИКБ, БСК - членуват предприятия, които произвеждат т.н. зелена енергия, или т.н. американски тецове, или многобройните топлофикации, които са се уредили да продават на НЕК скъп ток, а за своите нужди да купуват от същата НЕК по "регулираните" цени.
В групата на интересните реакции трябва да поставим и обявеното на 05.06 2015 г. становище на директора на НЕК ЕАД. Той трябва да бъде поздравен за това, че смело и ясно защити обществения интерес, за който в такива случаи всички забравят. В становището ясно бе обявено, че предложенията на КЕВР отново принуждава НЕК да купува ток по високи преференциални цени и да продава на т.н. ЕРП-т – по занижени цени.
Няма да се спираме подробно на аргументите на първата група. Ще отбележим единствено, че тежкото финансово състояние на НЕК, сочено като причина за десетгодишното възходящо нарастване на цените на ел.енергията за бита, изисква достоверен, професионален и отговорен анализ, който да се поднесе разбираемо на всички, за да се прекратят спекулациите.
Този анализ трябва да отдели колко от загубите през годините са свързани пряко с ценовия фактор. Настоящата комисия затвърди подходът цялата тежест на проблемите по енергийното развитие на страната да се стоварват на НЕК и населението, като включи за първи път и бизнеса чрез т.н. такса "задължения към обществото". Неясно защо от тази такса са освободени предприятията, които купуват ток от НЕК, за да го изнасят.
Тук е мястото да попитаме министъра на енергетиката, защо НЕК не извършва износ на ел.енергия. Подобен подход със сигурност ще намали трупаните загуби от дейността на НЕК като обществен доставчик на ел.енергия. В споменатото становище от 05.06.2015 г. на директора на НЕК са изброени няколко основни грешки в подхода, приложен от КЕВР, в резултат на което цената, по която се продава ел.енергия на разпределителните дружества се намалява от 125.32 лв. на 119.87 лв.
Внимателният анализ на нормативните разпоредби по установяване на цените, по които купува и продава общественият доставчик, както и съдържанието на споменатото писмо – възражение на НЕК от 05.06.т.г. дава основание да се изисква от КЕВР да отговори и разгледа публично всяко едно от възраженията. Това не се случва до сега и вероятно няма да се случи. Всички ние се нуждаем от отговора, защото много от нас все още вярват, че председателят г-н Иванов не само е нов, но е и различен от своите предшественици.
Могат да се поставят и други въпроси по методологическия подход, който е установен от години. Според този подход изчисляването на величините, от които зависят цените на ВЕИ е подчинено на определяне на разходи и на приходи, които от своя страна се установяват от многобройни други показатели. Още през месец април експертите на КЕВР с публично оповестен доклад представят регулаторната практика при определяне на ел.енергията от ВЕИ.
Докладът припомня законовото изискване тази енергия да се изкупува задължително и то по преференциални цени. Прави се преглед на елементите на възприетия подход за тяхното определяне. В това описание, а и в практиката досега, не е достатъчно ясно понятието "средногодишна продължителност на работа".
Това понятие има пряко отношение към количеството ел.енергия, което подлежи на задължително изкупуване, както и към определяне размера на приходите и съответно на цените. Може да се твърди, че съдържанието на това понятие няма достатъчно ясна регламентация. Няма законова пречка то да се изясни чрез общественото обсъждане и да се включи в подходящата за целта наредба. Приходите, изчислени чрез тази методология, от своя страна трябва да покриват разходите.
При тяхното определяне в методологията също има известна неточност. Признават се инвестициите, в които се включват купени машини и др. от подобен характер и едновременно в друга група разходи, се признават амортизации по определени норми. Така един разходен процес се възмездява два пъти. За изчисляване на приходите се използва и метода, познат на специалистите по корпоративни финанси с названието "настояща стойност".
Смисълът му е да определи каква стойност биха имали днес приходите, които ще получаваме след време. Резултатът се предопределя в голяма степен от избрания т.н. дисконтов процент, чрез който се прави това приравняване. В методиката на комисията се разчита на определен процент за дисконтиране, който е необосновано висок за съвременните условия. Този процент трябва да е близък до възможния такъв за алтернативно влагане на парите към настоящия момент.
Посоченото има смисъл, доколкото търговците, които продават ток за населението винаги твърдят, че са ощетени и не получават цената, която им гарантира възможност да поддържат в добро състояние съоръженията по доставка на ел.енергия. Заслужават внимание възраженията на нашите бизнесмени. Те не включват проблемите на цената на ВЕИ-та, нито проблемите с цената за битовите потребители.
Те са гневни, защото за първи път някои се опитва да ги приравни с обикновените бедняци, които плащат отдавна въпросната оспорвана "такса задължение към обществото". Реално парите им ще отидат при някои, който получава повече от това, което му се полага. Нека се опитаме първо, да обобщим какво е състоянието на основните субекти, които се засягат от предстоящото изменение на цените на ел. енергията и второ, какво трябва да се промени, за да се решат въпросите и проблемите по начин, който се приближава до това, което в общия случай установява "невидимата ръка на пазара".
Защото смисълът на съществуването на регулирани цени не само у нас е в това при отсъствие на условия за конкуренция и равнопоставеност на участниците в покупко-продажбата, невидимата ръка да се замести от държавен регулатор /у нас държим да го наричаме обществен, защото думата държава не я харесваме/.
Съществуващият опит по света е доказал, че цените, определяни извън пазара, дори да се правят от най-честните и подготвени професионалисти, създават проблеми и изискват твърде много допълнителни разходи за контрол. За нашия случай добрата новина е, че в ЕС отдавна е дадена насока да се премине към прилагане на свободно договаряне на цени в сектора чрез т.н.
Трети енергиен пакет и изискването за създаване на енергийна борса. За съжаление у нас до сега не е направено достатъчно, за да се приложи убедително пазарният механизъм при покупката и продажбата на ел.енергия. Нещо повече – днес прозира нежелание свободният енергиен пазар да се въведе за всички. Това ще стане ясно като припомним кой какво ще получи по настоящия порядък от 01.07.2015 г.
Първо, трите дружества, които продават на населението ще могат да увеличат цените на техните продажби средно с около 2 %. Сигурно е , че ще настояват, че това е крайно недостатъчно, за да поддържат в изправност съоръженията. На свой ред обществеността ще иска нови и нови проверки на тези дружества, за да се установи дали реално извършват инвестициите, които заявяват, как правят ремонтите, защо непрекъснато сменят електромерите. Всичко това не само, че срива икономическата ефективност, но и има силен деморализиращ ефект върху цялото общество, което в дългосрочен план е по-вредно от преките загуби на ефективност.
Интересът на тези дружества е свързан силно със съществуващия регулаторен механизъм и пълната либерализация няма да бъде желана от тях. Второ, НЕК ще продължи да затъва финансово, няма да се издължава на своите контрагенти. Те от своя страна също няма да се разплащат, работници няма да получават заплати, хаосът ще се засилва и подхранва непрекъснато.
Освен изчислявания в милиони лева лош резултат, подобна среда предразполага към разхищения, грабежи и лъжи, дори и когато поредното ръководство има само добри намерения. Засилват се и апетити на хора, които имат подходящия опит и знаят, че при подобни ситуации чрез правни трикове могат да се спечелят милиони бързо и лесно, а накрая чрез поредния държавен дълг сметката се плати от всички. Трето, многобройни предприятия, няма да могат да прехвърлят "напред" т.е. в продажната цена, увеличения разход за ел.енергия.
Това в масовия случай ще има лош ефект върху техните резултати, но също така и върху общата сметка-бюджета. Вероятно за определен кръг стоки с т.н. нееластично потребление, цените ще се повишат. Но това обикновено носи изгода на тесен кръг производители на тези стоки и нови беди за големи групи от населението. Четвърто, битовите потребители на ел.енергия ще трябва да понесат пореден удар върху своята платежоспособност.
Те са без никакъв шанс да прехвърлят новия разход, като поискат увеличение на възнаграждението. Ще припомним, че работещите хора у нас едва ли са около три милиона. Пенсионерите са около два милиона, официално безработните - 300 хиляди, реално безработните без шанс да намерят каквато и да е работа - още 500 хиляди. При тези условия със сигурност може да се очаква силен натиск за нарастване на бюджетните разходи и в същото време – ръст на недоволните и обедняващи хора.
По официални данни на Евростат делът на застрашените от бедност у нас е 40%, ако не се вземат предвид социалните помощи. Пето, производители на енергия от възобновяеми източници. Те са главните печеливши от това, че има регулирана от държавата дейност и обществен доставчик на ел.енергия. Имат дългосрочни договори и общественият доставчик/ НЕК/ще трябва да купува задължително техното количество енергия по преференциални цени. Нищо, че има достатъчно енергия от други източници - също екологични и десетки пъти по евтини.
Забавното е, че тези, които най-много говорят за силата на пазара, за конкуренция и за идеите на известната през 50-те години американска писателка от руски произход Айн Ранд, точно те черпят с пълни шепи от приходите, платени по съчинени, а не пазарни цени.
Всичко това има опора в специален закон приет единодушно и от леви, и от десни народни представители. Това, че някои се опита да привлече вниманието на ЕК, че въпросните цени са необосновано висока държавна помощ, се отминава и за него не се говори. По-лесно е да наругаеш поредния директор на НЕК и да повикаш за това че у нас "социална политика се правела чрез бюджета, а не чрез цените на ел.енергията".
Плахият опит дори на министър-председателя да помоли за двайсетина дни отсрочка, беше заклеймен от повечето медии като опит за вмешателство в работата на независимия регулаторен орган. През последните дни един от видните наши бизнесмени в гнева си от новите увеличени цени, които пряко го засягат, предложи, за да се спасим от неизгодните договори с ВЕИ, сами да обявим в несъстоятелност НЕК.
Тази идея не бива дори и на шега да се предлага, защото печеливши ще бъдат не сегашните губещи. Заслужава да се отбележи, че в отговор веднага се появиха защитниците на "статуквото", които ни призоваха да продължим с използването на регулираните цени и обществения доставчик. Шесто, другата група, заинтересована от наличието на обществен доставчик и установени със закон цени, е тази на многобройните топлоцентрали и техните "високоефективни" смесени производства на електрическа енергия и топлоенергия. Те също се основават на закон, но и на неясните приьоми на съществуващата ценова методология, според която общественият доставчик е длъжен да купува ел.енергия от тях.
При тези условия е ясно на всички, че ако не се направи нещо радикално и съдържателно, първо и най-бързо ще загине общественият доставчик, но след него и всички други успешни и не толкова успешни досегашни играчи. Крайната сметка ще се представи на всички нас. Тогава затъването в дългово бреме ще бъде дълбоко и много по-тягостно отколкото това, което преживяхме в края на 2014 г. Предлагам следния подход като начало на търсене на изход.
Правителството чрез свое решение да задължи министъра на енергетиката, министрите на икономиката и на финансите до края на тази година, с подкрепата на ЕК да осигурят предоговаряне на всички досегашни дългосрочни договори с ВЕИ и с останалите производители на енергия по начин, който осигурява от средата на 2016 г. да се прилага пазарен подход за всички, които произвеждат и продават ел.енергия, без да има потребност от обществен доставчик и регулатор, като те се заменят от "невидимата ръка на пазара" - в случая от добре работеща енергийна борса. Понятно е, че това изисква и много работа по изменение на цялостната законова рамка на този процес. / Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.
