Проф. Чорбанов накара всички да замлъкнат с ТАЗИ ИЗПОВЕД за Любен Дилов (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Говшият депутат от "Има такъв народ", а по-сетне и независим такъв, проф. Андрей Чорбанов, си взе последно сбогом с Любен Дилов-син с емоционална публикация в социалните мрежи.
За Любо
Или за това къде е границата на човешкото у нас и откъде започва поведението на оцеляващия див звяр в гората
Ще напиша няколко думи за Любен Дилов-син и моите отношения с него така, както аз ги разбирам. Изчаках нарочно да отмине вълната от всякакви мнения, но днес (б.а вчера), в деня на сбогуването с него ще си позволя да кажа какво мисля. Никой да не се чувства длъжен да чете моя пост, още повече да влиза в спорове и дебати с мен. Ще сметна за пълно неуважение към личността ми грубо и отвратително отношение под поста ми за човек, когото уважавам, независимо от личните усещания на един или друг.
Ще започна с една алегория. Представете си, че сте закъсали на път с автомобила си. Спира автомобила насред нищото и няма как да продължите, нямате батерия в телефона си, защото сте чатили със 100 безполезни хора и така – имате нужда от помощ. Навън става тъмно, а вие сте сам. Имате нужда от помощ, но не знаете как и откъде ще дойде. И изведнъж до вас спира друг автомобил. Изглежда ви странен, а още по-странен ви изглежда и шофьорът, който излиза от него. Той обаче предлага да ви върже с въже и да ви изтегли до най-близкото населено място, където ще намерите помощ. Предлага ви го без условия, без да иска нищо от вас и без да ви разпитва. Просто ще ви помогне. И ето тук идва моя въпрос – какво ще направите, ако знаехте повече за този човек, който днес е вашият спасител? Какво ще направите, ако разберете, че този човек е активист на партия, срещу която на всеки избор гласувате и не понасяте лидерите и? Какво ще направите, ако този човек е фен на противников футболен отбор, а вие предния ден сте скачали на стадиона, псувайки неговите привърженици? Ами ако е от град, село или област, която мразите, защото в миналото там ви се е случило еди-какво си с някого, който няма нищо общо с този човек? Какво ще направите, ако знаете, че този човек е мюсюлманин, или чужденец, или пък гей... Кажете ми какво – ще откажете помощта ли, няма да сте благодарни на това, че той просто ви е протегнал ръка за помощ, без да ви иска нищо? Това ли ще направите? И ако се откажете – къде е човешкото и дали е останало у вас нещо на този свят, което да ви дава смисъл да живеете?
Аз имам десетки приятели от всички тези неразбираеми за мен неща, които те харесват. Хора от други градове, други партии, други футболни отбори, други религии и народности, дори и от други сексуални разбирания. Но тези хора са ми приятели заради другото, което е важно. Хора, с които сме делили два залъка хляб, помогнали са ми в труден момент, без да се интересуват за неща, които не са от значение. Приели са ме такъв, какъвто съм. И това е най-важното.
Не познавах Любен Дилов лично преди да вляза в Народното събрание. Запознах се с него чак на втората година, през 2022 г. По време на заседание на НС той дойде до групата в залата и седна до мен. Тогава бяхме политически противници – ние в управление с ПП-ДБ и БСП, а той в твърда опозиция. Сядайки до мен, веднага събуди интереса на операторите и фотографите, които бяха точно зад гърба ни. Предложи ми да напиша статия за списание Еуропео, за което смятам, че е от най-добрите списания, издавани някога у нас. Сериозни статии от сериозни хора, мотивирани и аргументирани и с много снимков материал. Аз с удоволствие приех да напиша една такава статия, за неудоволствие на хора от парламентарната група, но това е друго. Статията се казва „Бъдещето на ваксините или ваксините на бъдещето“. От Любо нямаше грам напътствие, инструктаж или политическа линия как да напиша тази статия. Пълна свобода на изказ. Прие я без никакви корекции и възражения независимо от факта, че може би принципно не е бил съгласен с някои моменти в статията, като самият той беше ваксиниран с ваксина срещу Ковид 19. Статията излезе в следващия брой и оттогава Любо ме канеше на представянията на всеки нов брой на списанието. Спомням си последния ни разговор през януари, когато бях напуснал вече парламентарната си група и хора от управляващите ме гледаха накриво. Той никога не се притесни от статуквото нито през 2022, нито после през годините.
Любо беше цветен, на моменти доста по-цветен и от мен. В Парламента ни наричаха шарените хора, даже няколко пъти ни объркаха в навалицата, виждайки само пъстри сака и ризи. Един пишман партиен лидер каза от трибуната на НС, че дизайнерът на лудите ни дрехи бил един и същ. Дори раниците ни си приличаха и бяха различни от това, което се приема за даденост и често коментирахме тези неща. Любо си имаше своя собствена кауза за много неща и винаги имаше какво да се научи от него. Аз не съдя никого за избора му на партия, но не мисля, че всеки човек може да бъде вързан с измамни схеми за крадене и лично облагодетелстване. Не сте го чули за него, не сте го чули и за мен, нали? Живееше така, както го разбираше. Не източваше кредити от банки, не строеше енергийни инсталации, не правеше магистрали. Това го правят скучните тарикати, които дори не искат да се споменават имената им. Любо се занимаваше с много арт и всичко, което сме си говорили с него, е било за това. Ще ми липсва много.
Сбогом, Любо. Почивай в мир.
