Проф. Юлиан Вучков: Ани Цолова и Виктор Николаев се дуят като казанлъшки лелки на мегдана

ЧАС ПИК

Проф. Юлиан Вучков: Ани Цолова и Виктор Николаев се дуят като казанлъшки лелки на мегдана

50312
на 07.07.2015
Проф. Юлиан Вучков: Ани Цолова и Виктор Николаев се дуят като казанлъшки лелки на мегдана

Тя го захлупва грубо, той стиска зъби и я одумва на ум

Все по-често установявам, че нашата телевизионна практика затъва в недостатъците си вместо да се учи от тях и да напредва поне частично като се разделя с тях колкото може по-системно, по-категорично. Повечето водещи имат слушалки в ушите си и четат много неща от аутокюто.

препоръчано

И това ако не е доказателство за голямата цензура над медиите, за журналистическото безсилие, аз съм трамвай. Защото е излишно да се уверяваме, че подобна зависимост от диктуващите какво може и какво не може да се каже  означава, че изпълнителите на тяхната поръчка нямат нито професионално достойнство, нито професионална зрялост.

Телевизионните водещи продължават да блестят с ниската си обща култура, с тяхното хем фукливо, хем любителско представяне в работата им. Превръщат телевизионната среща в най-формално редуване на питанията с отговорите на гостите. Никога не ставаме свидетели за плодотворен спор, за интересна обмяна на впечатления и мнения за действителността. 

Задължителният поучителен диалог е зачертан от монолозите на поканените събеседници. Скъсват се да задават едни и същи въпроси, като търпят самохвалството на жестоко грешните привикани политици. Най-редовно ни налагат да слушаме бивши наши президенти, премиери, кметове, партийни вождове като Иван Костов, Сергей Станишев, Георги Първанов, Стефан Софиянски, подобните на тях. А те нахално съобщават как България трябвало да се управлява оттук нататък след като извличаха огромни лични изгоди за себе си, като я сриваха, като я тикаха на дъното, но се държаха като нейни спасители.

Автори на безразборни трупаници от текстове тържествено се представят пред камерите като видни писатели само защото са издали нищожни книжки ту с покровителството на властта, ту с парите на крадливи бизнесмени, ту зарнади закрилата на мракобесния Сорос. А въпросният Сорос наля много долари в своето „Отворено общество” за да откъсне нашата литература от нейните национални, социални и морални традиции. Разни драскачи, но и куп моделки, певачки, певачи, актьори, шоумени са коментирани от водещите като знаменитости, като най-наши любимци. А ние изобщо не ги познаваме, но веднага схващаме, че те са се включили в рекламния телевизионен оборот заради роднински, приятелски, а вероятно и финансови връзки.

Важното е, че те се вземат много насериозно и вярват, че са природни скъпоценности или поне природни рядкости, докато ни обясняват не само какво нещо е изкуството, а и как да живеем по-добре, дали има отвъден свят и какво се среща в него. И обикновено всички те бистрят тези местни и световни проблеми възоснова на прочетени откъси от интернетните сайтове. Изобщо не усещат как се излагат, докато търкалят най-смехотворни баналности, които са всеизвестни дори за всички деца под 5 години.

До горепосочените многознайници се кипрят и безброй титуловани лъжеучени сред литературоведите, изкуствоведите, психолозите, философите, социолозите, политолозите, езиковедите и другите буквоеди от тази кръвна група. А те са дипломирани, но не и призвани за професията си. Това са книжни хора. Те са извън разнопосочното течение на истинския живот. Не познават действителността. Изчерпват я със собственото си присъствие в нея. Въртят се почти само в техния приятелски, колегиален кръг. Гръмогласно коментират народа и властта само възоснова на излъчените заседания в парламентарната зала. Приказването им е непроходима словесна джунгла от термини, ретроспекции, цитати от чужди книги, от други и все непрогледни речеви мъглявини.

Абонирани телевизионни гости от този тип са Ивайло Дичев, Антоний Гълъбов, Харалан Александров, Андрей Райчев, други подобни им университетски преподаватели. В тяхната гама се тресат ту победоносно, ту сърдито журналисти като Илияна Беновска, Соня Колтуклиева, Стойчо Керчев, Веселин Дремджиев. Може би те да не са чак толкова разцентровани и океански разводнени в говоренето си, но аз лично никога не разбирам какво точно искат да ми кажат, макар че имам пет научни титли. Докато ги слушам, аз се обърквам жестоко и започвам да се питам дали съм прост в сравнение с тях. За съжаление водещият не иска да им каже, че телевизиите са медия за най-масовата аудитория, че затова именно влезлите в нея следва да се словоизливат вещо, но и ясно, естествено, човешки.

Телевизионното студио често побира по трима-петима човека. А те разполагат само с около 20 минути. Затова говорят едновременно, прекъсват се нервно и не могат да споделят дори най-важното, като обосноват мнението си за него. Затова ние чуваме само становища, голи констатации, но не и идеи за по-добър живот. Изобщо нещастните зрители почти денонощно са удавени от нетърпимото шумно и денонощно телевизионно многословие, но главно празнословие.

Чудя се дали да осмивам или да съжалявам водещите Георги Ангелов и Александра Гюзелева от сутрешния блок „Денят започва” на БНТ. Тяхната среща ту със самовлюбените им, ту с гипсираните им гости прилича на махленска седянка за почерпка и разпивка по юбилейни поводи. Имам предвид най-вече безплодното възхваляване на добри, но и на редица посредствени, бездарни дейци от различните области на художествената култура. Вяло, чиновнически построено, протяжно като възможно най-печалната есен е това предаване без никакво откритие.

Многократно съм казвал, че според мен БТВ е най-гледаната и най-професионалната екранна медия у нас. Добре подредените и добре разпределените новини, дълбоката и смелата изследователска работа на големия репортерски колектив, поучителните моменти в рубриката „Истински истории” ни приобщават към много страни на живота и ни подтикват да ги следим с интерес. Интелигентно е присъствието на водещата Жени Марчева през почивните дни. Иска ми се очевидно подготвените новинари Иван Георгиев и Лиляна Боянова да смъкнат некроложните си маски и лицата им да грейнат поне когато съобщават положителни вести. Защото има моменти, когато ми се струва, че всеки момент ще заплачат и ще млъкнат.

Затова пък Виктория Петрова разлива широката си усмивка в неограничени количества. Тя задържа вниманието ни не само с важно подчертаната си женственост, а и с богатството на интонациите, паузите, с проблясъците в очите.

Мисля, че Антон Хекимян от БТВ се очертава като на-добрият водещ в цялото българско пространство на екранните медии. Радвам се докато наблюдавам колко е организиран, но и колко е емоционален, колко точно формулира уместните неудобни въпроси. Доволен съм, защото те притискат шикалкавещите политици, разните други виновници и ги карат да бъдат поне частично искрени. На това равнище е обаятелният, много жизненият, артистичният, слънчевият Георги Любенов в своето неделно предаване по БНТ. Само че Любенов е лишен от критичното журналистическо острие на Хекимян, който става все по-строг съдник на овластените му събеседници, макар че би могъл и би трябвало да бъде още по-непримирим към очевадните им лъжи.

Жалко че БТВ има кога приемливи, кога плиткоумни щатни и гостуващи коментатори, но няма поне един авторитетен анализатор на нашата и на световната дествителност.

Много съм отегчен от многолюдното и завидно слабото женско присъствие в целия ни телевизионен фронт. Той буквално подценява и загърбва неповторимата и необходимата категоричност, настъпателност на качествения кръг от нашата журналистическа общност. Твърдя това, като имам предвид всички кабелни и особено ефирни телевизии. Нетърпимо е дамското куткудякане, мяучене, квартално превземане и празнословие на Мира Добрева от БНТ. Главата ме заболява докато слушам картечарската бързоговорка на Мира Иванова от съботната и неделната сутрин на „Нова телевизия”. Безполезни са седенкарските алабализми на вечно развеселената Марияна Векилска от БТВ. Там Дияна Любенова не може да постигне нищо, освен да кокетничи възможно най-сладникаво и да посреща всеки отговор на нейните излишни въпроси с парфюмирани и лигави хиленици.

Потресен съм от трагикомичното умствено безсилие на Нели и Меги. Нямаше да бъда толкова безмилостно откровен в оценката си за тези наконтени лели, ако те не се оказват толкова накокошинени, толкова зехтинено ухилени, фамилиарно самодоволни докато водят своето предаване „Търси се” от БТВ. А то не ни открива нищо, освен тяхното махленско кокорене и надговаряне помежду им. Обикновено гостът им е много скучен. И той като тях простее, макар че се опитва да допълва смехотворното им имитиране на светското поведение. Всъщност той не би могъл да ги спаси, дори и когато е любопитен, защото не му остава нищо друго, освен да отговаря формално на клюкарските им банални подпитвания.

Дългогодишният телевизионен опит на Димитър Цонев е нож с две остриета. Той му помага да бъде хем много свободен, даже словоохотлив като щастлив сватбар, хем крайно лековат в общуването с гостуващите му предимно мощно овластени политици в предаването „Още от деня” на БНТ. Цонев винаги ги посреща с въпроси за безбройните нередности, безобразия в държавата ни. Но бърза да им се усмихне приятелски, даже одобрително, насърчително когато те лъжат, че положението в България е добро и няма за какво да се тревожи. Цонев ни досажда докато ни занимава с неговите скорострелни и повърхностни компютърни анкети.

Знае, че те са далеч от верната, цялостната, пълната представа за народните нагласи. Но продължава да ги превръща в центъра на своя доста формален, протоколен, загладен разговор с поканените лица. Страхливото поведение на Цонев ме очудва особено, като имам предвид колко смела в поведението си е майка му Анахит Тачева. Тя гостува в моето предаване „Времена и нрави” от телевизия „Евроком”. В беседата си с мен Анахит изобличи идиотщините на лъжедемократичното ни време от 1989 година насам като изтъкна лошите, но и преобладаващо добрите страни на Живковото управление без да се бои, че ще бъде нападната или просто намразена от примитивните сноби, от истеричните антисоциалисти. Тя зарадва моите зрители не само с будното си социално, гражданско мислене, а и с младежката свежест на представянето си, с цветистите разкази за първите стъпки на телевизията у нас.

Анчето Цолова и Вики Николаев от „Нова телевизия” се пръскат от самообожаването си, но се измъчват от очевидното  и нетърпимото напрежение между тях. Тя непрекъснато и грубо го захлупва. А той стиска зъби, но лесно се долавя, че люто я одумва на ума си, докато нервно се свива в кожата си. И тази двойка ме отнася към спомена ми от казанлъшките лели и чичовци в разказите на знаменития Чудомир. Анка и Вико почти винаги имат слаби гости. Но дори и когато могат да кажат нещо важно, тази болестно амбициозна двойка ги прекъсва рязко и точно когато те навлизат в същността на проблема. Затова диалогът окончателно се разпада.

Някогашното хубаво, дружелюбно, лъчезарно момиче Гала се претовари от многопосочните си претенции и натика своето „На кафе” от Нова телевизия в коловозите на домашната аптека и на домашната поликлиника. Нейн водач в това отношение е доктор Папазова, която се изобразява като най-велик специалист във всички области на медицинските дейности, макар че те са многобройни и различни като специфика, като сложност. Гала превърна своето предаване в кръчмарска изповедалня на куп малоумници и простаци, но пък безподобни нахалници сред участниците в Биг и Випбрадър – най-идиотските екранни  формати.

Диана Радева от сутрешния блок на ТВ7 е самоуверен и активен водещ. Винаги влиза в студиото подготвена, но главно заради майсторското ръководство на културната продуцентка Катерина /Кети/ Манолова. Само че е време Диана да се кротне и да не ограничава свободното изявяване на опитните и авторитетните за разлика от нея гости. Нейната приятна външност, усмивка, дреха не могат да изкупят нейните троснати интонации, нейните натрапчиви мнения за хора и факти извън нейната компетенция. Време е нейният партньор Николай да се размрази и да се превърне от неин послушник в достатъчно полезен водещ.

Харесвам моя бивш телевизионен партньор Милен Цветков от „Нова телевизия”, защото не е само разпитвач, защото има своя позиция, макар че тя твърде често е спорна, понякога даже стряскащо крайна, неверна, тенденциозна. Ценя го, защото той ври и кипи в телевизионната си дейност и живее активно с най-важните проблеми на времето ни, защото прелива от изостреното си чувство за хумор, защото е много атрактивен, заразителен. Дразни ме и то не малко, когато прекъсва грубо гостите, когато започне да ръкомаха и да говори заедно с тях. А това се случва особено, когато той се нахвърля върху тяхното мнение, само защото то е различно от неговото. Тогава те не могат да се изявят пълноценно дори когато са добри и речовите специалисти. Вярно е, че повечето от тях са много скучни, че е трудно да се намерят все интересни събеседници за пет пъти през седмицата и то през нощта. Но Милен би трябвало да намали сериозно броя им за сметка на качеството им.

 

Сподели:
Бомба x
Знаци, че вашата душа е стара Знаци, че вашата душа е стара
ПИК TV x
ПЪРВО В ПИК TV! Борисов пред младежите от ГЕРБ: Торбите заминават към Радев. Там са назначенията (ВИДЕО/ОБНОВЕНА) ПЪРВО В ПИК TV! Борисов пред младежите от ГЕРБ: Торбите заминават към Радев. Там са назначенията (ВИДЕО/ОБНОВЕНА)
ново
Днес: 125
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК
Сега
-
четат това