Психологът доц. Маргарита Бакрачева: Пандемията направи хората по-нервни и избухливи, настъпи моментът на гнева и отегчението
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Психологът доц. Маргарита Бакрачева очерта как се промени психиката и ежедневието на хората, откакто сме в пандемия.
"От чисто психологическа гледна точка, няма човек, който да не е пострадал по някакъв начин от пандемията. Това е така най-вече заради компрометираното усещане за липса на контрол. Животът, който водим и без тази криза, е достатъчно динамичен. Заедно с това усещането за липса на сигурност и гаранции, че това, което планираме и искаме, ще доведат до желания резултат, се отразява неблагоприятно. Понижава се вътрешната мотивация, което заедно с повишените нива на стрес оказва неблагоприятни последствия. Цялостната умора от натрупването и липсата на стабилна рамка кара хората да губят надежда, да нямат усещане за сигурност , да нямат мотивация и вяра, че може да направят нещо повече от контрола върху ежедневните дейности", коментира специалистът в интервю пред "Монитор".
Година и половина, откакто живеем с COVID-19, освен финансовите и здравословни страхове, през този период у хората се е натрупала умората от всичко случващо се във връзка с пандемията.
"Изчерпа се първоначалният ентусиазъм, при който човек при изправяне срещу негативна ситуация се мобилизира, за да се справи. В началото въпреки локдауна имаше един много позитивен момент - хората преоткриваха как да използват времето си и аспекта на взаимоотношенията. Постепенно този положителен ефект се изчерпа, най-вече заради умората и разнопосочната информация. Това от своя страна доведе и до поляризирането на "за" и "против" ваксините и мерките. Всичко това е реакция от липсата на ясна и конкретна информация от достатъчно надеждни източници. Самият факт, че има несъгласуваност и разминаване на информацията, кара хората да търсят сами решение и да избират между черното и бялото", смята още доц. Бакрачева.
По думите й пандемията е направила хората по-нервни и избухливи. "Нервността и напрежението са естествена реакция в подобна ситуация", уточни психологът.
Според нея сред най-засегнатите психически хора са тези, на които се налага да работят от вкъщи и паралелно с това да обгрижва децата си. "Получава се много голяма емоционална тежест от сливането на границите на личния с професионалния живот. Това изтощава и води до натрупване на негативни емоции. Размити са границите кое докъде е и се получава усещането, че човек не си е свършил достатъчно добре работата. Проблемът идва и от това, че при хоум офиса има очакването винаги да си на разположение", добавя Бакрачева.
А дали пандемията е променила мирогледа и ценностите на хората? "В началото на пандемията имаше позитивен момент на връщане към ценностите и важните неща, но той доста отдавна отмина и отстъпи място на гнева и отегчението. Дори хуморът, който е вековна стратегия за справяне със стреса, все по-ситуационно успява да изпълнява своята функция, а не в дългосрочен план. Всичко това показва изчерпването на ресурсите и възможностите на хората за справяне с тази криза. За съжаление това, че няма по-глобална и категорична яснота за тази криза и продължителността й, кара хората да изпитват усещане, че светът не е справедлив, а това е едно от базовите неща, от които имаме нужда. Много изтощително е да се търси сигурност единствено и само в себе си, особено за дълъг период от време", завършва психологът.
