Психологът Росен Йорданов: Радев говори като в "Кръстникът-1", Слави продължава шоуто, но мълчанието му е на незнаещия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мълчанието на Слави Трифонов ми звучи повече като такова, плод на объркване и дезориентация, а не на умело планирана стратегия. Неговото мълчание е по-скоро мълчанието на незнаещия. Отговорностите към него и хората му са твърде високи. И не може, когато вече си публична фигура, да останеш мълчалив. Това коментира пред Би Ти Ви топ психологът Росен Йорданов.
Той анализира какво остана зад думите в първите дни на работа на новото народно събрание и какви първи впечатления оставиха депутатите.
„Вероятно трябва да анализираме повече интонационните характеристики, а не толкова вербалните”, отчете Йорданов.
„Не можем да се отърсим от впечатлението, че в самия парламент се усеща една превъзбуда – добави психологът. – Това е напълно нормално. Може би и заради това при доайенът госпожа Мика Зайкова всичко се описва със сардоничния й смях.
При новоизбраният председател госпожа Ива Митева имаме едни сравнително добри данни. Тя има сериозно CV, преподавател е. От характеристиките й се предполага, че от момента, в който и се възложи работа, тя ще може веднага да започне и да се справя, знае как да овладява аудитория. За съжаление първите два дни обаче това не го наблюдаваме при госпожа Митева. Особено във втория и ден имаше доста сериозни проблеми с овладяване на динамиката и напрежението в залата. Може би точно заради това трябва да се запитаме какви хора, с какво CV трябва да са тези, които управляват страната”.
Психологът Росен Йорданов коментира и мълчанието на Слави Трифонов и за стратегия ли става дума от негова страна.
„Не мога да се отърся с аналогията с други премери на мълчание – коментира Йорданов. - Като се започне с мълчанието на Симеон Сакскобургготски, мълчанието на Иван Костов, после мълчанието на Бойко Борисов и сега на Слави Трифонов. И нито от една от ситуациите не е произтекло нещо добро. Така че не съм сигурен, че мълчанието е злато. Мълчанието на Трифонов ми звучи повече като такова на объркване и дезориентация, а не на умело планирана стратегия. Неговото мълчание е по-скоро мълчанието на незнаещия. Отговорностите към него и хората му са твърде високи. Не може, когато вече си публична фигура, да остане мълчалив.
Групата на Слави Трифонов пък ми прилича много на клас, който дружно отива на училище. Общото впечатление от представянето е, като че шоуто трябва да продължи. Досега бяхме на една ограничена сцена и сега шоуто ни има по-голяма публика и пак ще продължи. Реално, при хората на Слави не се налага много психология. Вижте които са държавите, в които с лекота шоумените стават политици. Като изключите Италия, малко и рядко от утвърдените държави със специфичен профил се случват такива неща”.
Росен Йорданов анализира и поведението на президента Румен Радев при откриването на новия парламент.
„Внимателно следях представянето на президента Румен Радев пред депутатите – каза Росен Йорданов. - Гласът му по-скоро бе като на заклинател. Като Сароман от „Властелинът на пръстените” и на Марлон Брандо от класическия „Кръстник 1”. Тонът му бе спокоен, но имаше интонационни пикове. Изказването му съдържаше много силогизми – ако – то. Цялостното му послание бе – не правете коалиция. Като го повтаряше често. През цялото време условията, които поставяше, водеха до логичния извод, че не трябва и не може да се създаде коалиция.”
Росен Йорданов анализира и поведението на депутатите в първите дни на новия парламент.
„Изключително булевардния стил бе доминиращ – заяви той. - Тези хора трябваше да демонстрират друго ниво на възпитание. Хората знаят как се държи една глутница. Обикновено там има алфа мъжки, има малки, има и осакатени. Когато глутницата трябва да демонстрира сплотеност и солидарност и да отблъсне противника, обикновено най-малките са най-яростни за отблъскване на неприятеля, най-надъхани.
Не мога да се отърся от впечатлението, че тази биполярна атмосфера между спорадични прояви на адвокат Хаджигенов и Мая Манолова та до един леко тъжен вид на Христо Иванов, който бе по-минорен, обран и загрижен. Имаше подобна ситуация, когато се образуваше правителство на Орешарски.
В ГЕРБ ми направи впечатление в първия ден на едно голямо стискане на зъби. Приличаха на хора, които ги сърбеше езика, които трябваше да излеят гнева си, но трябваше да поддържат една линия на поведението. Напрежението се усещаше във въздуха и имаше и реплики, но в повечето случаи имаше едно въздържание.
Иначе Бойко Борисов има всички потенциални шансове играта му да провърви, ако изхождаме от изходните позиции”.
