ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В понеделник за руския президент Владимир Путин дойде моментът „мисията изпълнена“, когато заяви, че Русия ще изтегли основните си сили от Сирия, след като промениха тенденцията в битката на президента Башар Асад срещу бунтовниците. Изявлението дава частично обяснение защо Путин подкрепя примирието и преговорите през последния месец:
Неговата цел е да се затвърдят постигнатите заедно с Асад успехи. От чисто цинична перспектива, операцията е доста впечатляващ успех за Путин: интензивни бомбардировки, за да се създаде хуманитарна криза, докато войските напредват, след това договаря мирните преговори, за да изглежда като добър човек, като същевременно се гарантира, че другата страна не може да отвърне на удара, без да наруши примирието. И постигна всичко това, докато укрепваше позицията си по отношение на САЩ и Европа.
Но обявяването даде изрично да се разбере, че Путин няма интерес да даде Асад подкрепата, от която той има нужда за да преодолее Ислямска държава (ИД). С обявяване на победата преди Асад действително да се е е изправил срещу сунитската групировка, Путин казва, че Русия е напълно готова ИД да продължи да съществува за неопределено време.
Липсата на интерес у Путин е неуместна, доколкото упоритостта на ИД като функционираща държавица е дестабилизираща за региона, лошо за света и пагубно за жертвите на жестокото й управление. Но за да бъдем честни, никой друг в региона не изглежда много да се интересува да се захване с ИД. Путин просто е пресметнал, че той би спечелил по-малко при опит да се захване с проблема и да рискува да се провали, отколкото като обяви победа и се изтегли от полесражението.
Никой не трябва да храни илюзии, че решението на Путин е било консултирано с Асад, което отразява руските интереси, а не тези на режима в Дамаск. Руските войски ще липсват на Асад, макар че той вероятно ще продължи да получава въздушна подкрепа, защото руснаците запазват своята въздушна база в Хмеймим, близо до Латакия, смята
Ноа Фелдман от агенция „Блумбърг“.
Въпреки това, Асад може и да се съгласи с Путин, че атаката срещу ИД ще бъде недостижима задача. Би било изключително опасно за Сирия да се опита да възстанови територия, завзета от групировката, дори и с подкрепата на Русия. На Асад ще са му необходими всички войски, с които разполага, за да се опита да консолидират успехите, които е постигнал срещу сирийските бунтовници, особено в близост до Алепо. Той трябва да установи някаква функциониращо правителство в тази част на страната, която контролира.
Това означава, че обявяването от страна на русия е знакова победа за ИД. Путин гарантира, че Асад няма друг избор, освен да търси студен мир с групировката, спазвайки нейните граници с надеждата, че тя няма да се опита да нахлуе в територията, която Асад е върнал към нормално съществуване, нито ще тръгне към Дамаск.
От гледна точка на ИД временен, студен мир с Асад изглежда привлекателно. Групировката не може да управлява милиони лоялни към Асад алевити. Но тъй като ги смята за неверници, тя ще се опита да промени вярата им, да ги изхвърли или убие, ако по някакъв начин успее да нанесе поражение на режима.
Освен това ИД не може да се сражава едновременно на всички фронтове. Тя е изправена пред продължителна борба с иракското правителство, което бавно (и не непременно всичко) се опитва да си възвърне контрола върху районите в Ирак със сунитско мнозинство. Възможно е ИД да се окаже в дълготраен конфликт с Турция, която не иска терористична държава на или близо до границата си, и които и да е от кюрдите, които ще се борят за всяка педя земя.
При тези обстоятелства краткосрочно помирение с Асад изглежда твърде привлекателно за ИД.
В същото време, Путин и Асад направиха огромна услуга на групата с изтласкването на всички други сирийски бунтовници. Ако сте сирийски сунит, който мрази Асад, за вас се изчерпват възможностите за присъединяване към надеждна опозиция. Може и да не се случи веднага, но ИД лесно може да започне да изглежда като единствената сериозна сунитска алтернатива на Асад. Това може да означава увеличение на военната сила и дори подкрепа от разочарованите сирийци сунити.
В крайна сметка, превръщането в единствена сунитска сила, противопоставяща се на Асад, може да означава и косвена подкрепа от Саудитска Арабия и княжествата от Персийския залив. Тези държави гледат на Сирия като на ирански инструмент, незаконен преден пост на шиитското геополитическо влияние. В структурно отношение, интересите на тези държави са с тези сунити, които се противопоставят на Асад и Иран, без значение колко е отблъскващи биха могли да бъдат.
Със сигурност Путин не се опитва да помогне на ИД. Той просто не се интересува достатъчно от нея, за да поеме риска от влизане в подобно на Афганистан тресавище в Сирия. Бързото изтегляне ще излъска репутацията му като някой, който разбира как се води война в Близкия изток. Той напуска Сирия, постигнал евтино и бързо ограничена цел. Русия изглежда по-силна, отколкото преди. Асад ще продължи да се нуждае от Русия толкова, колкото и преди, и няма да се превърне в довереник, който може да отправи безкрайни претенции към своя покровител, както се случи с подкрепяните от САЩ правителства в Афганистан и Ирак.
