Лумпенизирани прослойки гласуваха за безцеремонна мутра
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В понеделник сутринта някои от телевизиите все още не бяха разбрали какво се случи в тази необикновена нощ в НДК. Или си бяха тръгнали предварително, или не можаха да разчетат политическите послания. Водил съм телевизионното изборно шоу в първите десет години на прехода и смятам, че по драматизъм тази нощ може да се сравнява единствено с първите свободни избори, когато първите резултати сочеха, че „времето“ е на СДС, но накрая всичко се обърна. В неделя вечерта към 23 часа скука завладя телевизиите. Всичко изглеждаше ясно. Победител бе ГЕРБ, макар и с малко. Но Цветанов си тръгна и стана ясно, че ГЕРБ няма да дава пресконференция.
Други лидери в НДК нямаше. Само Волен Сидеров обикаляше телевизионните студия и подаваше своята оферта за тези, които разбираха от това. В БНТ се опитваха всуе да притеснят Мая Манолова с въпроси, заимствани от Бойко Борисов. Бареков обяви, че всичко е изчерпано, повече няма какво да се случи и нареди програмата да прекъсне в полунощ. Протестът отвън не беше многоброен, но горещ. Някои от протестиращите дори завзеха залата за пресконференции и говориха при изключени микрофони. Хората започнаха да се разотиват. Властта се търкаляше по стълбите на НДК. И тогава Станишев пристигна с гръм и взе властта, като обяви, че ще води преговори за програмно правителство с ДПС и Атака. Като посочи някои от целите, които може да си постави подобно правителство, лидерът на БСП старателно избягна някои от своите програмни идеи, които могат да бъдат оспорвани от партньорите в преговорите. Така например въобще не спомена идеята за вдигане на данъците за по-заможните слоеве, която се оспорва от ДПС. Както не спомена и Белене. В замяна на това наблегна на борбата с монополите, тема, по която Атака е чувствителна. В края на краищата едно програмно правителство се прави именно по този начин - избира най-доброто от идеите на партньорите, по които има консенсус и които осигуряват широка парламентарна и обществена подкрепа. Важното за този кабинет е да отговаря на надеждите на народа и да решава най-важните проблеми.
Станишев не улесни бавно загряващите репортерки, свикнали да им се поднася готовото съобщение, но цялото му излъчване бе на лидер, който е категорично убеден в успеха на своята мисия и в намеренията на своите партньори. Повече от това той не можеше да каже, все пак предстоят сложни преговори. В пресконференцията на ДПС Лютви Местан очерта още по-релефно контури на бъдещата правителствена програма. Волен Сидеров обърка още повече репортерките, като каза, че няма да се коалира с никого, освен с програмата на Атака. Това бе възможно най-деликатният начин Сидеров да каже в собствения си стил това, което твърдят и Станишев и Местан - че не става дума за коалиция, а за правителство на националното спасение или както още искате го наречете. Това се случваше в НДК след полунощ, докато ГЕРБ се изпариха позорно, за да умуват как да направят пробив в очерталия се АНТИ-ГЕРБ фронт. И тъй през тази нощ се случиха следните видими и невидими събития. ГЕРБ беше първа партия, но сам, кошмарно сам. Защо все пак след всички скандали тази партия събра толкова гласове? ГЕРБ бе създаден като реакция на прехода и събра всички, които се смятаха за пренебрегнати от разпределението на благата. Успяха да се облагодетелстват и сега защитават позициите си, но си създадоха и много врагове. Към тях се присъединява така нареченият контролиран вот—облажилите се държавни служители и частни фирми. За Бойко гласуват и лумпенизираните прослойки, които си го харесват такъв, какъвто е — безцеремонна мутра, която не се спира пред нищо, за да се докопа до своето /до чуждото, което иска да присвои/. И върхът на безумието — мизерстващи баби, които за разлика от времето на тройната коалиция четири години не са получавали повишение на пенсиите, но примират от вълнение, като видят своя символ на властта. БСП не постигна максималната си цел, въпреки отлично организираната си и много смела предизборна кампания.
Въпреки радикалната й промяна, миналото все още й тежи и това възпира някои избиратели от десния спектър да я подкрепят в името на спасение на демокрацията. Ако върнем лентата назад, ще оценим колко предвидливи бяха идеите на Станишев за представянето на партията в тези избори, които шокираха част от традиционалистите. Момчето е много пораснало, първи го забелязаха европейските социалисти. На този фон доста жалки са опитите на Георги Първанов и Цветан Цветанов да предизвикат разкол в БСП и да свалят успешния лидер, за да осъществят колаборация. На какво разчита Първанов - може би по примера на неговия приятел Божидар Димитров Бойко Борисов да го направи министър? Не се ли сеща, че пак по същия пример и по същите причини и той може да бъде отстранен? И още нещо исторически важно стана тази нощ. Отбелязан бе краят на традиционната десница, която остана вън от парламента и фактически прекрати своето съществуване. Много жалко. Това можеше и да не стане, ако в досегашния парламент тя не се беше изкушила да подкрепя властта на върлуващата мафиотска групировка. Отгоре на всичко и на тези избори някои десни избиратели се поддадоха на призивите на някогашните кинжали да гласуват за ГЕРБ, за да спрат БСП. Е, загубиха всичко. Ако бяха в парламента като опозиция на лявоцентристкото управление, можеха по-лесно да се консолидират. Много е съмнително да успеят навън. Наистина жалко, на България й трябва автентична демократична десница. Нагледахме се тази нощ, както и в предишните дни, на жалките опити на някои журналисти да пазят интересите на бившите управници. Не малка част от тези усилия се дължаха и на криворазбрана борба с конкуренцията. След като една телевизия, харесвана или не, се беше добрала до важна за обществото информация, конкуренцията се постара да игнорира или омаловажи темата, което си беше и целта на виновните за готвеното чудовищно престъпление срещу демокрацията. Имам чувството, че в България никога не би могъл да се случи истински Уотъргейт. Ако американските медии бяха пренебрегнали разкритията на журналистите Боб Удуърт и Карел Бърнстайн от „Вашингтон поуст“, Америка нямаше да научи за станалото, скандалът нямаше да се разрасне и Никсън нямаше да подаде оставка.
Това е и част от обяснението защо у нас последните скандали не се отразиха чувствително на резултатите от изборите. Сега започват трудните и сложни преговори, но демокрацията затова е незаменима, защото винаги предлага изход и от най-заплетените ситуации. Ще удовлетвори ли успешният им завършек недоволните и протестиращите? Ще повярва ли обществото на новото управление? За да спечели доверието на хората, в програмата на новия кабинет трябва да бъде записана като първа точка катарзис на държавното управление и на органите на вътрешния ред и законността.
