ПЪРВО В ПИК: Владимир Чуков разкодира последното видеообръщение на Ал Багдади: ИДИЛ навлиза в нов етап - ето кои страни са на мушката (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вчера лидерът на терористичната организация ИДИЛ Абу Бакър ал Багдади излезе с второто си публично видеообръщение след 2014 г. Видеоклипът продължава 18 минути, но лидерът на терористите говори едва 14 минути. Важните акценти са, че той коригира географски и „идеологически“ своите приоритети, което подсказва, че организацията навлиза в нов етап от своето съществуване. Ал Багдади отбелязва, че битката ще бъде много продължителна. Това пише на страницата си във Фейсбук арабистът Владимир Чуков. Както ПИК съобщи Багдади изтъкна, че ИДИЛ са направили 92 акции в 8 страни до момента. Ето какво още се казва в неговия коментар:
Целта на публичната поява надхвърля елементарната цел да докаже, че лидерът на ИДИЛ е жив след голямото поражение в Сирия. Нещо повече, равният и леко напевен тон идва да внуши, че нещата са под контрол. Чрез подредбата около него на неговите командири, които внимателно го слушат, сценаристът на клипа има за задача да възпроизведе молитва, в която ал Багдади е имамът. Така се внушава подсъзнателна връзка с първата публична молитва, която „халифът“ произнесе през юли 2014 г. в голямата джамия в Мосул, обявявайки „халифата“.
Може би най-важното нещо, което трябва да се изведе от думите на ал Багдади, не са толкова „тактическите“, емпирични детайли, колкото промяната в идеологическата трансформация в идентичността на врага. Вероятно това встъпление на ал Багдади е първото, в което не са отбелязани другите ислямски, /несунитските/ деноминации като сигурни цели на терористичната организация. Вместо това, погледът на „халифът“ е насочен срещу „хората на кръста“. Той поставя акцент върху факта, че битката за него е битка между „нацията на исляма“ и „нацията на кръста“.
В своето обръщение ал Багдади ясно подсказва, че оттук насетне организацията е изправена пред избор между две тактически опции. Първата, автентичната, е битката срещу „местните врагове“, "некръстоносците", чийто оригинален носител е Абу Мусаб аз Заркауи, създател на Групата за таухид и джихад. Той е убит от американците през 2006 г., но неговите последователи създават Ал Кайда в Ирак, която по-късно се превръща в ИДИЛ. Втората опция е надграждащата, битката срещу „далечния враг“, срещу „последователите на кръста“. Тя се олицетворява от Осама бен Ладен. Облеклото на ал Багдади във видеоклипа подсказва, че изборът е паднал на втората тенденция. Той е облечен в бронежилетка, до него е автомат-калашников и на главата си е сложил кърпа, която внушава, че все едно е участвал в битка. Именно в такова облекло се появяваше и бен Ладен в своите многобройни видеобръщения. Така ал Багдади желае да придаде универсалност на своята битка, но също и на своята проповед като имам, чиито поклонници са от цял свят. Ал Багдади не се отказва от огромния резервоар от мухаджерини, имигранти, дошли в Сирия и Ирак от всички континенти. Той не се отказва от политическия си пост. Нещо повече, самият клип се нарича „На гости на повелителя на правоверните“.
В тази светлина „халифът“ дава допълнителни аргументи, изброявайки националностите на „лидерите“, които са убити по бойните полета на Сирия. На първо място, той поставя акцент върху иракчаните, както и на последователите от страните от Персийския залив. Неслучайно им отделя специално място като често в джихадистката литература регионът на Персийския залив се нарича „островът на Мохамед“. Освен това, непосретствено до него, на клипа седи „командир“, които носи специфичната за Персийския залив куфия. Така, за разлика от другите забулени последователи, този очевидно акцентира върху принадлежността си от страна от Персийския залив. Ал Багдади не забравя да спомене и за други националности на свои командири като египетски, френски, белгийски, австралийски и чеченски.
Интересното в случая е, че не отбелязва сирийците. Възможно е това да се тълкува по два начина. Първо, като недоволство от това, че именно те бяха най-колаборационистко настроени спрямо частите на атакуващите прокюрдски Сирийски демократични сили /СДС/. Нещо повече, част от тях директно минаха на страната на кюрдите, дори по-късно влизайки в техните силови структури. Освен това вероятно това показва, че организацията по защитата на последния бастион Багуз е била пълен провал, хвърляйки вината върху сирийския компонент на ИДИЛ. Второ, това може да е тактиката на „топене“, т.е. привидно дистанциране от сирийците, което всъщност е желание за създаване на „спящи клетки“ из цяла Сирия. Остават силни съмнения, че сред напусналите, приблизително 60 000 цивилни от Багуз, част от тях са всъщност генезиса на бъдещите „спящи клетки“. Неслучайно, виждаме почти всеки ден субверсивни действия в Сирия с подпис ИДИЛ, инициирани от нейните „крокодилските клетки“ /термин въведен от МИ-5/. Вероятно става въпрос за втората хипотеза, тъй като самото видеобръщение завършва с популярен джихадистки химн, обръщайки се към последователите в Дамаск и Хама с предупреждението, че битката продължава.
С твърдението, че битката за Багуз е приключила, реално ал Багдади дава край на специфичен етап от ислямската държавност, наречен от теоретиците идарат ат тауахош, управление на дивачеството. В същото време той говори обширно за събитията по света, с което иска да докаже, че „халифатът“ не е приключил като компонент на етатисткия фундамент. Ал Багдади казва, че терористичният акт в Шри Ланка е реакция за падането на Багуз, а не за този в Нова Зеландия. Нещо повече, без да отбележи конкретна времева рамка, той споменава, че 92 операции са извършени в осем страни. Имайки предвид дата на падането на Багуз – 23 март 2019 г., очевидно става въпрос за претенции, че тези терористични актове са направени за около месец.
Ал Багдади разширява своя географски обзор, споменавайки за събития в Либия и Шри Ланка, дори отбелязва, че е получил две клетви за вярност от организации, действащи на територията на африкански държави като Буркина Фасо и Мали. Интересен акцент в словесното излияние е акцентирането върху „вилаета Турция“ с което твърдо иска да покаже, че в тази държава има влиятелен клон на ИДИЛ. Другият фокус е върху Франция. Европейската държава е спомената като цел, свързана с директивите, дадени на структури на ИДИЛ в Африка. Близкоизточни експерти считат, че това са тактически указания за нападения върху френски обекти на африканска територия. В по-широк контекст ал Багдади казва, че „битката срещу кръста е за унищожаването на неговите кадрови, военни, икономически и логистични възможности.“
Минавайки през коментар за израелските избори, събитията в Алжир и Судан, се вижда че клипът е заснет съвсем наскоро. В заключение, редица специалисти отстояват мнението, че „халифатът“ следва пътя на Ал Кайда в неговата географска маргинализация. Вероятно, следващият епицентър на ИДИЛ ще е африканският континент, след като ал Багдади специално опоменава името на Абу Уалид ас Сахрауи. Това е един от най-доверените му хора. Истинското име на последния е Хабиб бен Абди Саид, познат още като Хабиб ал Идриси. Става въпрос за бивш командир на фронта Полисарио, воюващ за независимостта на Западна Сахара от Мароко. По този начин ал Багдади очертава географските райони, в които ще бъдат приоритетно активизирани спящите/крокодилски клетки на терористичната организация.
Да припомним, че СДС заявиха, че в техните затвори се намират около 6 000 джихадиста от 50 европейски държави. Това показва, че практически не съществува държава на Стария континент, в която да няма някакви симпатизанти/структури на ИДИЛ.
