ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Върховният касационен съд върна за ново разглеждане делото срещу Христо Ковачки. Милионерът беше обвинен, че е укрил чрез фирмите си данъци в размер на над 16 млн. лева. На първа инстанция той бе осъден на година и половина условно лишаване от свобода, а на втора - оправдан.
Казусът стигна до последната инстанция - ВКС, която сега го връща на Апелативен съд-София.
"За да постанови присъдата си, съдът е приел от една страна, че във фирмите на подсъдимия Ковачки, е създадена с цел...„една добре организирана система за укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, чрез приспадане на неследващ се данъчен кред ит...”, към което „...не се установява той да е имал каквото и да е отношение.” и от друга – че той осъществявал ...„стратегическо ръководство и управление на четирите дружества, като се е интересувал предимно от финансовия резултат.”. Това са два противо речиви извода, които взаимно се изключват – ако подсъдимият се е интересувал само от финансовия резултат, за да упражнява стратегическото ръководство на фирмите си, то той е следвало да познава баланса им. А така данъчен кредит в размер на 16781960,72лв., не може да остане незабелязан и Ковачки да е останал без „каквото и да е отношение” към него", посочват в мотивите за решението си съдебния състав, председателстван от Иван Недев.
"Необяснимо защо съдът не е анализирал в тяхната видима взаимовръзка иначе правилно приетите за категорично установени обстоятелства относно: - фиктивността на инкриминираните сделки, както по предмет, така и като финансов ресурс за тяхното осъществяване; - включването им в търговската дейност на управлявани от подсъдимия търговски субекти (негови дружества и фирма като ЕТ), с коренно различен предмет на дейност (супер маркети за хранителни стоки и стоки за бита) при наличие на други негови дружества (минна компания и др.), при които закупуването на скъпи металообработващи машини е относимо към развиваната от последните производствена и търговска дейност; - при запазване на пълните управленски правомощия върху фирмите си, подсъдимият е „разкъсал” чрез упълномощаване на различни свои подчинени да участват при закупуването, осчетоводяването, вкл. воденето като материални активи, последващата продажба на стоките по инкримин ираните сделки и накрая, по създаване и представяне пред данъчните органи на съответните месечни справки - декларации по ЗДДС и извлечения от търговските регистри (дневници за покупки и за продажби на съответните фирми), но при категорично установена имитаци я на подписа му поне от две неустановени по делото лица, което говори за продължителното им присъствие в неговото обкръжение с достъп до тези счетоводни документи", категорични са върховните магистрати.
