ПЪРВО В ПИК! Скандал: готвят незаконно анкетна комисия за проверка на КФН и пенсионните фондове! Ще изпълни ли Народното събрание поръчка на Прокопиев и Радан Кънев?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според действащото европейско законодателство и трайно установена практика, професионалния, неполитизиран, а експертен контрол, включително чрез извършване на дистанционни проверки и проверки на място, над тясно специализирани регулаторни и надзорни органи, какъвто е Комисията за финансов надзор (КФН), е възложено на специално създадени по европейското право специализирани органи.
Това установи проучване на ПИК по повод настояването на Реформаторския блок да се създаде анкетна комисия в парламента, която да разследва дейността на Комисията по финансов надзор и частните пенсионни фондове. Такава комисия евентуално ще бъде гласувана утре в Народното събрание, а в бизнес средите са скандализирани от нелепата идея.
Подозира се, че зад искането за вендета срещу КФН прозираj съвместните интереси на Иво Прокопиев и Радан Кънев, който се изживява като говорител на "Капитал".
Народното събрание не е включено в разпоредбата на чл. 25 от Закона за Комисията за финансов надзор сред институциите, на които КФН има право да предоставя информация, представляваща професионална тайна.
Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публично огласяване според Закона за Комисията за финансов надзор или друг закон, отбелязват юристи.
Доколкото Народното събрание не е включено в разпоредбата на чл. 25 от ЗКФН, то следва да се имат предвид и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗКФН, съгласно която информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде предоставена с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася, или да бъде предоставена като обобщени данни по начин, който не позволява индивидуализиране на лицата, за които се отнася.
В конкретния случай спрямо КФН, това са органите на Европейската система на органите за финансов надзор. Тази система включва всички национални банки (БНБ у нас) и надзорни органи на небанковия финансов сектор (КФН съответно) и се състои от Европейският банков орган (EBA), Европейският съвет за системен риск (ESRB), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).
Извършването на проверка на конкретната дейност на КФН по надзор и регулация в специфична сфера, като пенсионно осигуряване, застраховане или капиталов пазар, от страна на политически орган като НС би било неефективно, доколкото такава проверка ще се извършва от страна на един политически и неекспертен орган като НС, който не разполага с адекватни професионални ресурси, за разлика от ESMA и EIOPA, които са органите на европейско ниво, специализирани в експертния контрол по транспонирането, прилагането и спазването на европейското законодателство и практики от националните компетентни органи като КФН.
Създаването на анкетна комисия в Народното събрание, която да проверява дейността на КФН в рамките на кратък срок, би било на практика нецелесъобразно, като се имат предвид тясната специализация, обема и спецификата на дейността на Комисията.
„Органите (ЕСМА, ЕИОПА, и т.н.) трябва да оценяват организацията , процесите , компетентностите и независимостта на националните надзорни органи, чрез партньорски проверки (peer reviews) .Tези оценки следва да водят до конкретни препоръки за подобрения и следва да се извършваt често , без никакви скрупули”.
Тези принципни постановки са възприети изцяло при изграждането на Европейската система на органите за финансов надзор, пълноправен член на която е и Комисията за финансов надзор, по силата на членството на Република България в ЕС.
Такава е и принципната позиция на Европейската комисия, изразена в документа COM(2009) 252 от 27.5.2009. В този документ по отношение на Европейската система за финансов надзор, интегрирана част от която е КФН, се казва, че „Системата трябва да се основава на високи стандарти за надзор, които се прилагат по еднакъв, справедлив и последователен начин спрямо всички участници на пазара, като в същото време се запазва независимостта на надзорните органи при извършването на техните задачи.”
Независимостта на КФН, като интегрална част от европейската регулаторна и надзорна архитектура, е категорично подчертана в текста на член 42 параграф 2 от Регламенти (ЕС) 2010/1093, (ЕС) 2010/1094, (ЕС) 2010/1095:
„Нито държавите - членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорниците (в случая на България това са БНБ, която е член на EBA или КФН, която е член на ESMA и EIOPA) при изпълнението на техните задачи.”.
Трябва да се подчертае, че регламентите са правно задължителни за всички лица в рамките на ЕС и текстовете им имат директен ефект (т.е. действието им не се опосредства от никакъв национален нормативен акт).
Независимият статут на КФН е в съответствие с установените правила на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции (IAIS) и възприетия от тях принцип, че регулаторният орган следва да бъде независим както от външни политически, така и от бизнес влияния, като при осъществяване на своите правомощия следва да разполага с адекватни на неговата дейност ресурси.
Оперативната независимост и добрата финансова обезпеченост на надзорните органи в областта на фиансовите пазари са принципи, които са установени не само на европейско ниво, но и в глобален мащаб. По- специално Принцип II и Принцип А2, съответно от Основните Принципи на IAIS и IOSCO, изрично предпоставят независимостта на надзорния орган, като задължително условие за неговата ефективност.
Проверки на КФН от страна на ESMA и EIOPA
От 1 януари 2011 г. надзорната структура на финансовия сектор в Европейския съюз се промени значително след приемането на 4 регламента от Европейския парламент и Съвета. С тях се създадоха четири нови европейски органа, които имат значителни надзорни и регулаторни правомощия в областта на финансовия надзор в Европейския съюз. Два от тези органи са Европейски орган за ценните книжа и пазари (ESMA) и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). ESMA и EIOPA действат в рамките на приложното поле на основните Директиви и Регламенти в областта на ценните книжа, застраховането и професионално пенсионно осигуряване. Органите имат задачи и в областта на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност.
Като член на ESMA и EIOPA , КФН е обект на постоянни и задълбочени проверки (peer reviews) от страна на тези европейски специализирани и неполитически органи. Една от основните идеи при създаването на ЕСМА и ЕИОПА през 2011 беше точно да се ограничи до максимална степен опасността от регулаторен арбитраж и оказване на политически натиск върху регулаторите - една от основните опасности пред единния пазар в ЕС.
ESMA и EIOPA проверяват КФН съгласно членове 17 и 30 от Регламенти (ЕС) 2010/1094 и 2010/1095, както за стриктното спазване на европейското законодателство, така и за адекватността на ресурсите и организацията на управлението на Комисията. Тези проверки са ежегодни, тематични и в провеждането им участват, както представители на европейските органи, така и на други национални надзорни органи (Италия, Германия, Полша и т.н.).
По силата на чл. 17 параграф 2 от Регламенти (ЕС) 2010/1094 и 2010/1095, КФН е длъжна да оказва пълно съдействие при тези проверки, както и да предоставя всякакъв вид информация, която е необходима на европейските органи за разследването, включително информация свързана с текущи проверки и информация представляваща служебна тайна. Т.е. тези проверки се правят от специалисти във съответната област, които имат изключително широки правомощия, предоставени им от правото на ЕС.
Само през последната година КФН е била обект на седем такива проверки, извършени от страна на ESMA и EIOPA. При шест от тях КФН е проверявана от европейските органи заедно с други регулатори на дръжави членки, като някои от проверките все още не са приключили.
Последната приключила проверка е извършена от страна на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Проверката е стартирала с проверка на място през август 2014г. С доклад за извършената проверка от началото на месец февруари 2015г., EIOPA e уведомила КФН за резултатите от нея.
Едновременно с това Комисията за финансов надзор е длъжна да спазва разпоредбите на Закона за Комисията за финансов надзор, регламентиращи професионална тайна. Съгласно чл. 24, ал. 1 информацията, която комисията създава и получава във връзка с изпълнението на нейните функции и която представлява търговска, банкова или друга защитена от закона тайна или чието разгласяване ще увреди търговския интерес на поднадзорните лица, е професионална тайна.
