ПЪРВО В ПИК TV! Депутатите изслушаха министрите на финансите и на енергетиката за плана за възстановяване и устойчивост (ОБНОВЕНА/ЖИВО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Народното събрание изслушва служебния министър на финансите Людмила Петкова и служебния министър на енергетиката Владимир Малинов относно изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост, предвижда първа точка от проектопрограмата за работа на Народното събрание, публикувана на интернет страницата на парламента.
Вносители на искането за изслушване са Теменужка Петкова и Александър Ненков от ГЕРБ-СДС. Вчера депутатите от комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушаха служебния министър на финансите и на енергетиката.
По време на изслушването министър Людмила Петкова заяви, че страната ни е на финален етап в преговорите за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост. Министър Владимир Малинов посочи, че целта на страната ни е да имаме действаща глава RePowerEU в НПВУ в края на 2024 година.
В предложения дневен ред са първите четения на промени в Закона за закрила на детето, Гражданския процесуален кодекс, както и на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Заседанието започна с изслушването на служебния заместник-министър председател и служебен министър на финансите Людмила Петкова за решение на Министерския съвет от 17.07.2024 г. и изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на предложения по съдържанието на глава REPowerEU, и за хода на дискусиите в Европейската комисия по тях.
България е единствената държава член, която не е представила глава в REPowerEU, каза финансовият министър.
Ако българската държава не приеме реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, може да загуби част средства по второто плащане. В средата на тази година се очаква Европейската комисия да направи оценка на изпълнението на реформите. След нея страната ще има 6 месеца, в която да представи резултати от тяхното изпълнение. Ако такива няма, ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена. Това стана ясно по време на изслушването на двамата служебните министри.
"Една част от ключовите реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост не са изпълнени. Това са картата за климатична неутралност, както и няколко законопроекта. В 49-ото Народно събрание бяха внесени проекти от Министерския съвет, които бяха обсъждани в парламентарните комисии, бяха направени предложения, но тъй като приключи дейността си, тези законопроекти бяха архивирани и процесът започва от начало“, обясни финансовият министър.
Реформите, които трябва да бъдат направени, са под формата на законопроекти, които трябва да се гласуват от Народното събрание. Това са правилата за избор на членове на новата Комисия за противодействие на корупцията, законопроект за несъстоятелност на физическите лица, Закон за защита на лицата, подаващи сигнали, пътната карта зa климатичната неутралност, промени в кодекса на поведение на българските съдии и прокурори.
Попитана дали в изменения Национален план за възстановяване могат да бъдат включени проектите за саниране на сградите, тя обясни:"В главата REPowerEU трябва да бъдат включени проекти, които могат да бъдат изпълнени до края на 2026 година. Сгради, които са с близко до нулевото потребление на енергия, могат да бъдат включени в главата, но подлежи на договаряне с ЕК дали ще бъде прието тези проекти да бъдат финансирани. Ако не могат да бъдат финансирани, те биха молби да бъдат включени към капиталовата програма за финансиране с национални средства“.
Министър Петкова каза още, че 11 септември 2024 година е срокът за внасяне на проекта за изменение за одобрение от страна на България. Отговор от Европейската комисия за това дали са одобрени промените трябва да бъде получен до края на годината. До момента са планирани промени в описанието, целевите стойности на индикаторите и сроковете за изпълнение на етапи и цели в общо 29 инвестиции и 9 реформи.
Людмила Петкова запозна депутатите с изменението на Плана. То е по три направления:
-Член 21, параграф 1 от Регламента за МВУ, който предвижда възможност за промяна в поетите ангажименти при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението;
-Решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за изготвянето на промени от Министерския съвет в НПВУ в сектор енергетика;
-Представянето на предложения за инвестиции и реформи в глава REPowerEU на Плана.
REPowerEU не може да се приеме без Комисията да има информация за промените в тяхната цялост, тъй като само така може да ги оцени съобразно критериите за оценка от Регламента за МВУ. В този смисъл, покриването на трите аспекта при настоящото изменение е изискване на ЕК, с което България следва да се съобрази.
До момента от българска страна не бяха изпращани конкретни алтернативни предложения за промени в две от ключовите реформи в област енергетика, поради което преговорите по изменението бяха до голяма степен блокирани от Комисията. Тя не беше склонна да предостави обратна връзка дори по неофициално изпратените още през март 2023 г. предложения за главата REPowerЕU.
За тази цел служебното правителство разработи предложения за промени в двете реформи и част от инвестициите в сектор енергетика, което даде възможност преговорите с ЕК да бъдат подновени.
В тази връзка, бих искала да запозная народните представители по-конкретно с хода на преговорите с ЕК до момента, както и с подготвените предложения за изменение от страна на българската държава.
Понастоящем българската страна е на финален етап от преговорите за изменение на ПВУ. Както вече споменах, след представянето от българска страна в средата на юли 2024 г. на предложения за промени в реформите и част от инвестициите в компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ обменът между ЕК и България стана по-интензивен.
На 22 юли 2024 г. ЕК проведе среща на високо ниво, по време на която за пръв път върна пълна обратна връзка по предложените промени в сектор енергетика. Последва получаване на писмена такава, последвана от следваща среща на високо ниво на 26 юли 2024 година.
С оглед взаимното разбиране относно необходимостта от финализиране на преговорите по проекта на изменения до средата на септември 2024 г., което ще даде възможност да се проведе вътрешната процедура за съгласуване в ЕК и да бъде получено одобрение до края на годината, МС прие срок 11 септември 2024 г. за внасяне на проекта на изменение за одобрение.
В резултат на проведените неофициални преговори със Службите на Комисията към момента са планирани промени в описанието, целевите стойности на индикаторите и сроковете за изпълнение на етапи и цели в общо 29 инвестиции и 9 реформи.
Правителството беше задължено с Решение на НС от 12 януари 2023 г. да предоговори две ключови реформи от ПВУ, а именно „Декарбонизация на енергийния сектор“ и ангажимента за отделянето на собствеността на „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД от корпоративната структура на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Направените от българска страна предложения включват:
По отношение „Декарбонизация на енергийния сектор“ - съгласно Решението на НС Министерският съвет трябва да предложи отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 година.
С оглед полученото становище на Министерството на енергетиката до момента е постигнато съществено намаление на емисиите и се очаква преизпълнение на заложената в ПВУ цел при съществуващите мерки и политики, на пазарен принцип, без допълнителни административни или законодателни намеси. Това сочи, че заложените в ПВУ цели са изпълними, поради което се предлага запазването им.
Предлага се отпадане само на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна.
Предложението за промяна предвижда отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенното преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации при запазване ангажимента за въвеждане на обща граница на емисиите на годишна основа предвид намалението на емисиите, което се регистрира.
Предложенията са съобразени с Решение на 49-то Народното събрание от 4 октомври 2023 г., съгласно което Министерският съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, ако същите работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и националното законодателство.
ЕК подчертава, че измененията могат да се приемат, ако българската страна представи предложения за подходящи за пазарните условия финансово-икономически мерки в случай на превишаване на общата горна граница, както и информация относно това как могат да бъдат заложени в нормативната уредба, включително сроковете за това. Необходимо е също така да се предложат допълнителни реформи в главата REPowerEU и да се гарантира ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 година.
По отношение „Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор“ - в изпълнение на Решението на НС от януари 2023 г. МС трябва да договори отпадането на ангажимента за отделяне на собствеността на „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД от корпоративната структура на БЕХ ЕАД.
Като алтернативна мярка с еквивалентен ефект българската страна предложи да се включи ангажимент за нормативни промени в рамката на управлението на БЕХ, изразяващи се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества в съответствие с принципите на добро управление и Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия. Предложението почива на предишно такова, отправено от ЕК в хода на преговорите.
ЕК заявява категорично, че предложението не представлява реформа с еквивалентен ефект и не може да бъде прието.
Същевременно е получено посланието, че допълнителните инвестиции в развитие на мрежата като проекта GREENABLER, предложен от МЕ за главата REPowerEU, са обвързани с изпълнение на ангажимента за отделяне на „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД от „БЕХ“ ЕАД.
Предложени бяха промени в две инвестиции в сектор енергетика: Пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници и Пилотни проекти за производството на зелен водород.
От ЕК бе отправена категорична препоръка в главата REPowerEU да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г., като бъде отчетен и фактът, че българският ПВУ включва инвестиции на стойност повече от алокацията на страната.
ЕК счита за недопустими по ПВУ инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в срока до 2026 година", заяви служебният министър.
Депутатите изслушаха по темата и служебния министър на енергетиката Владимир Малинов.
Изслушването бе по искане на Теменужка Петкова и група депутати от ПГ на ГЕРБ-СДС Съюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на.
За да има България по-добра преговорна позиция с ЕК по предоговаряне на реформите и инвестициите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) по чл. 21 от Регламента и включването на нова глава RePowerEU, изпълнителната и законодателната власти трябва да работят съвместно. За това призова служебният енергиен министър Владимир Малинов.
Според него, тясното сътрудничество между властите се налага поради нужната законодателна инициатива при разработваните промени с предлагането на алтернативни мерки с еквивалентен ефект относно целите за декаронизация и структурни реформи в БЕХ.
"Притиснати сме от времевата рамка, трябва да работим съвместно в оставащия по-малко от месец, да се подготвим и да защитим едно предложение, което е подкрепено от всички нива на власт в България, за да имаме по-добра преговорна позиция", каза министър Малинов.
Той обяви пред депутатите, че при предлаганите реформи и инвестиции от ключово значение е те да бъдат изпълними в рамките на оставащите 18 месеца. Затова се предвижда до 11 септември да се предложи на Министерския съвет предлаганите промени в конкретика, които да бъдат официално представени на ЕК до 13 септември.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет беше приет.
Депутатите се скараха по време на дебатите за актуализацията на бюджета за 2024 година. Те разгледаха днес законопроекта на второ четене, като в него се правят корекции в парите за общините заради общинските проекти.
Дебатите в зала произтекоха от искането за отделяне на допълните средства за земеделските производители у нас. В началото на седмицата и независимите депутати от ДПС, и БСП поискаха да бъдат предоставени над 300 млн. лева за българските земеделски производители.
Именно от БСП настояха в обсъжданията на актуализацията да бъде включена темата за парите за производителите. При гласуването в зала обаче депутатите отхвърлиха предложението на левицата. Искането на независимите депутати от ДПС във връзка с парите за земеделците също не бе уважено и не събра необходимата подкрепа, за да бъде разгледано по същество.
Председателят на Бюджетна комисия Байрам Байрам заяви, че бюджетната процедурата касае единствено парите за общините. Той обвини част от депутатите в използването на темата със земеделците за предизборен популизъм.
В отговор на това Георги Свиленски от БСП, че с внасянето на законопроекта за актуализация на бюджета се правят предложения, които трябва да бъдат разгледани в пленарната зала.
Иван Иванов от левицата припомни, че има подписано споразумение със земеделските производители от есента на миналата година и каза, че средствата, за които в момента се настоява, е трябвало да бъдат предвидени в бюджета за 2024 година.
Парламентът реши да забрани употребата, продажбата и предлагането на всякакъв вид бездимни тютюневи изделия, нови тютютневи изделия и нагреваеми тютюневи изделия на всички лица под 18-годишна възраст.
Законодателните промени се предвиждат в Закона за закрилата на детето и са с вносители Костадин Ангелов, Деница Сачева и Лъчезар Иванов. Те бяха подкрепени с пълно мнозинство от 152 гласа "за" в пленарната зала.
В мотивите си депутатите посочват, че голяма част от предлаганите на пазара изделия са с неясен произход и съдържат неясни субстанции. Текстовете целят въвеждане на забрана на продажбата на IQOS, вейпове с и без никотин, дъвки и други, които остават извън нормативната уредба.
Очакваният ефект от промените в Закона за закрила на детето е за превенция на развиването на леки и тежки заболявания при децата.
