Радев взе правилното решение: Ако днес санкционираме руския патриарх заради политическите му възгледи, утре ще санкционираме всеки свещеник, който откаже да венчае двама мъже в черквата си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Първо, да уточним важните неща. Понеже знам, че веднага ще скочите: Митрофанова тъкмо ми преведе аванса за месеца. Даже ми пратиха и кашон с водка и един портрет на Сталин за хола. Така че, споко – продаден съм. Сега, след като успокоихме либералносекуалистите и тяхната общност, че няма нужда да търси под сакатото пиле здрав крак нека се опитаме да включим главния мозък. Ако е останало нещо от него след три десетилетия „демократичен“ лоботомия.
Става дума за Патриарх Кирил. Оня лошият. Оня, дето спешно трябва да го санкционираме, защото не е евроатлантик по калъп. И за нашия нов премиер генерала Радев, който – о, ужас! – отказа да подкрепи тези санкции. Радев пак излезе „черната овца“, докато всъщност просто се опита да запази малко здрав разум в една институция, която отдавна прилича на политическо комисарство, а не на съюз на суверенни държави.
Защо искат да санкционират Кирил? Официално – подкрепял войната в Украйна. Неофициално – защото Кирил води Свещена война. И тя не е само в Украйна. Тя е идеологическа. Тя е срещу това, което той нарича „неолиберален разгул“. И тук идва голямата шизофрения на Запада.
Нека направим професионално сравнение. Ще обвиним Кирил и Папата в едно и също нещо – намеса на вярата в политиката. Но вижте как се променят нюансите.
Пример първи: „Моралът срещу правото“
Патриарх Кирил казва: „Либералната идеология поставя индивидуалните желания над традиционния морал“. Той твърди, че ако законът позволява грях, този закон е невалиден пред Бога. За това го наричат фундаменталист.
Сега да видим Папа Франциск например. През 2015 г., в своята енциклика Laudato si’, Папата обяви, че капитализмът в сегашния му вид „убива“ и че грижата за околната среда е морален императив, по-висок от икономическата логика. Когато Папата критикува свободния пазар (основата на либералния свят), той е „прогресивен“, „човечен“ и „смел“. Когато Кирил критикува либералния морал, той е „агент на КГБ“. Разбирате ли двойния аршин? И двамата поставят религиозната догма над светската система, но единият е гален от медиите, а другият е в санкционния списък.
Пример втори: „Мирът като политически инструмент“
Обвиняват Кирил, че оправдава военни действия с духовни аргументи – борба срещу „гей парадите в Донбас“ като символ на западното разложение. Грозно ли е? За модерния човек – да.
Но нека погледнем Папата и неговата позиция за „справедливата война“. Ватиканът исторически е благославял всякакви „хуманитарни интервенции“. През 2014 г. Папа Франциск заяви по повод Ислямска държава, че е „законно да се спре несправедливия агресор“. Кой определя кой е „несправедлив“? Политиката. Когато Ватиканът подкрепя западните геополитически цели, това е „защита на човешките права“. Когато Москва прави същото през призмата на своята „Православна цивилизация“, това е „експанзионизъм“. И двамата духовници превръщат амвона в трибуна на Министерството на отбраната. Но за Кирил има санкции, а за Франциск – корица на списание Time.
Пример трети: „Семейството и ЛГБТ“
Кирил казва, че еднополовите бракове са „краят на света“ и заплаха за оцеляването на нацията. Расистки, хомофобски, нали?
Но чакайте. Папа Франциск, въпреки целия си PR за „кой съм аз, че да съдя“, в документа Dignitas Infinita (2024 г.) официално потвърди, че Католическата църква отхвърля джендър теорията и смята смяната на пола за посегателство срещу човешкото достойнство. Папата казва почти същото, което казва Кирил – че биологичният пол е дар от Бога и не може да се променя по прищявка. Но защо Франциск не е санкциониран? Защо срещу него няма резолюции на ЕП? Защото той е „нашият“ кучи син, а Кирил е „техният“.
Логиката на Патриарх Кирил срещу неолибералите всъщност е желязна от неговата гледна точка. Той вижда Запада не като демокрация, а като агресивна секулярна религия, която иска да замени Десетте Божии заповеди с десет нови „права“, които се менят всеки вторник според капризите на Туитър. Кирил разбира, че неолиберализмът изисква пълна капитулация на традицията. И той отказва да капитулира.
Тук идва ролята на Радев. България се противопостави на санкциите срещу Кирил не защото Радев е „русофил“ (макар че за жълтопаветната общност всеки, който не носи тениска със Зеленски, е такъв). България се противопостави, защото тези санкции са безсмислен и опасен прецедент. Да санкционираш главата на една църква – каквато и да е тя – е директна атака срещу свободата на вероизповеданието. Това е точно онази „намеса в църковните дела“, за която нашето Външно министерство правилно предупреди. Ако днес санкционираме руския патриарх заради политическите му възгледи, утре ще санкционираме всеки свещеник, който откаже да венчае двама мъже в черквата си. Това ли е „либералната свобода“? Да наказваш икономически тези, които не споделят твоята идеология?
Европа е станала място, където ако си руско куче – си за разстрел, но ако си западно куче – си домашен любимец. Това е двойният стандарт, който разрушава ЕС по-бързо от всяка руска ракета. Кирил прави точно това, което прави Папата – опитва се да запази влиянието на своята институция в един свят, който се опитва да я изхвърли на боклука.
Истината е проста: Кирил е обвиняван в „политическо православие“. Но на Запад имаме „политически католицизъм“ и „политически протестантство“. Разликата е само в посоката на вятъра.
Радев взе правилното решение. Не защото Кирил е светец (той не е, той е политик в расо), а защото не можеш да претендираш за „европейски ценности“, докато ползваш методите на инквизицията срещу чужди духовници. Ако ще санкционираме за „хомофобия“ и „консерватизъм“, нека започнем от Ватикана и да стигнем до Йерусалим. Но няма да го направите, нали? Защото сте лицемери.
А сега ме извинете, трябва да ида да си похарча руските пари за кока-кола и американски цигари. Защото в този свят само парите са истински, всичко останало е лош театър за наивници.
Веселин Стаменов, Фейсбук
