ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Първият ми урок по тоталитаризъм бе книгата на Желю Желев „Фашизмът“. Впрочем оригиналното заглавие бе именно „Тоталитарната държава“, но Желю го смени в последния момент, за да мине по-лесно ръкописът.
В текста се говореше за Хитлер и Мусолини, но се имаха предвид Живков, Брежнев, Чаушеску и производните им соцдиктатори.
От „Фашизмът“ разбрах, че същинският вододел между тоталитарната и демократичната държава е разделението на властите. Останалите характеристики – еднопартиен режим, култ към личността, казионни профсъюзи, унифицирани медии, бяха производни на модела (не че в момента и профсъюзите не са казионни, и медиите не са унифицирани...).
Най-потресаващо у нас е именно липсата на разделение на властите, или по-скоро посегателството на Радев и хунтата му над съдебната система, опитите му да я подчини и кадрува в нея. Или направо да закрива инстанции като спецправосъдието в услуга на уязвени олигарси. Най-общо - на мафията.
Когато вдигна юмрука на площада, Радев поиска оставката на главния прокурор. Тогава за първи път наруши Конституцията. Това остана без последствия, размина се, законодателят в лицето на Народното събрание не му потърси сметка под формата на продецура за импийчмънт.
Сега чета откровенията на една мома ненагледна от ПП Лена Бориславова. Коалиционните партньори, рекла тя, ще поискат оставката на главния прокурор.
Не, госпожице, не могат да я поискат. Оставка на главния прокурор може да поиска само съдебното правителство ВСС. Така е устроена българската Конституция. Докато не я промените или не си приемете нова, според келепира ви, няма как да се бъркате в работата на независимата прокуратура.
Или има как? Или това за вас не е проблем, както не беше проблем за лидера ви Кирил Петков да престъпи закона, като подпише документ с невярно съдържание, че не е канадски гражданин?
Не е проблем, разбира се. За новите управляващи, самонарекли се „братство на почтените“, газенето на законите е ежедневие, естествено вегетативно състояние на политическата им нравственост.
България вече не е демокрация, а тоталитарна държава, тъй като разделението на властите не съществува. Да бе жив д-р Желев, щеше да ви го каже. Изпълнителната власт иска главата на главния прокурор, решенията на Конституционния съд не се спазват от президента, президентът нарушава Конституцията и това остава безнаказано…
Във времето назад главните прокурори често са влизали в пререкания с премиери, президенти и министри. Но никой не си е позволявал да изчегъртва по болшевишки другия. Костов не дръзна да вземе главата на Филчев, когато между двамата прелитаха светкавици. Татарчев остана недосегаем, въпреки че разгневи няколко правителства поред.
И не Татарчев е бил недосегаем, недосегаема е била фигурата на главния прокурор. Недосегаемо, ненакърнимо е било взаимното уважение между отделните власти, гаранция за системно функционираща демокрация.
Анонсът на „почтените“ за предстояща екзекуция на Гешев доказва, че те идват на власт не в името на закона, а в името на „плащачите си“. Повечето – подсъдими бизнесмени, избягали в чужбина, жертви на Гешев и прокурорите, жадуващи мъст.
И работата не е в името "Иван Гешев", а в принципите. Веднъж като тръгне така, веднъж като отвържем демоните...
За ПП и харвардите едва ли има значение кой ще е главен прокурор и какъв ще е персоналният състав на ВСС. Интерес от това имат дългогодишни клиенти на Темида като Прокопиев, Божков, Цветан Василев, Арабаджиеви, Стайкови, Баневи, Бобокови, обвиняемите за шпионаж президентски съветници.
Киро, Асен и Радев са просто машата в техните ръце.
