Радев още се изживява като всевластен - началникът на кабинета му Гълъб Донев събра служебни министри за "Лукойл" и цената на горивата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Радев не може да се примири, че вече не управлява и продължава да се върти около темите, които са в прерогативите на правителството на Николай Денков. От съобщение на президентството става ясно, че началникът на кабинета на президента и бивш премиер Гълъб Донев е свикал служебни министри, за да бистрят енергийната политика.
Енергийната политика трябва да отстоява обществения интерес и да води до предвидимост в икономиката. Това заяви Донев, служебен министър-председател от 2 август 2022 г. до 6 юни 2023 г., на работна среща с експерти в президентската институция за протичащите процеси в българската енергетика и икономика.
В срещата участваха Атанас Пеканов и Христо Алексиев, служебни заместник-министър председатели; Никола Стоянов, служебен министър на икономиката; Александър Пулев, служебен министър на иновациите и растежа и Стефан Савов, служебен заместник-министър на иновациите и растежа.
Ръстът в цените на горивата допринася за инфлацията в страната и има негативно влияние върху покупателната способност на гражданите и това е устойчива тенденция след края на мандата на служебното правителство, беше подчертано на срещата. Липсва приемственост в действията на редовното правителство по отношение на политиката на служебния кабинет за понижаване на цените на горивата и това влияе чувствително върху редица сектори в икономиката – земеделието, транспорта, туризма и търговията със стоки от първа необходимост, подчертаха участниците в срещата.
Откроено беше значението на преместването на дейността на "Лукойл Нефтохим Бургас" в България по време на служебното правителство, което доведе и до значителни данъчни постъпления за страната ни по време на неговия мандат – 87 500 000 лева за периода септември-декември 2022 г. и 126 500 000 лева за периода януари-юни 2023 г. Отчетена беше и неяснотата пред бъдещето на рафинерията в Бургас с оглед на противоречивите изказвания на представителите на управляващите.
Обща бе позицията, че въведените от българските управляващи „енергийни вноски“ върху транзита на природен газ през страната ни, което доведе до искането на Унгария Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България, са в противоречие с Конституцията, с Договора за функциониране на ЕС и създават заплаха за декапитализирането на „Булгартрансгаз“. Подобен подход вреди и на партньорските ни отношения с редица европейски държави.
По време на срещата бе отчетена и тревожната липса на инициатива да се използват създадените от служебното правителство предпоставки България да се утвърждава като страна, транзитираща енергийни ресурси за държавите от ЕС и нашия регион и допринасяща за диверсификацията и сигурността на доставките в съответствие с визията на Европейския съюз.
