ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Иисус е най-великият революционер на всички времена. Иисус е най-радикалният визионер в човешката история. Той предлага тотална промяна на съществуващия ред, тотално скъсване с обичайното и познатото.
Той иска да сложи в ред разглобения свят, да се пребори с лъжата, алчността, двуличието, бедността, неравенството. Това е програма за една наистина абсолютна революция. Затова не съм съгласен с често срещаното представяне на Иисус като някакъв всеопрощаващ меланхолик, който се усмихва печално и уморено призовава за мир между хората. Иисус е безкрайно далеч от тази попска интерпретация. Той не е някакво безволево същество с неясен пол.Нито пък, ако трябва да използваме днешните определения, е разлигавен либерал, който повтаря като латерна клишета за толерантността, разбирателството, уважението към различните. Не може да има толерантност към безчестните, лъжците и лицемерите.
Не може да има уважение към тези, които се обогатяват за сметка на труда на другите. Не може да има примирение с несправедливостите в името на някакво фантасмагорично разбирателство. Тъкмо обратното, когато нещо не е наред, това трябва да бъде назовано. Да бъде назовано директно. Яркият език в случая е за предпочитане пред вечното усукване на гордеещите се с липсата на позиция индивиди. Светът, в който живее Иисус, е ужасно несправедлив и промяната му е задължително. Ето защо Иисус призовава за радикална революция, а не за козметични реформи.
А какъв е днешният свят? Не е много по-справедлив от времето на революционера от Назарет. Днещният свят е раздиран от все по-задълбочаващи се неравенства. В днешния свят господства култа към парите, към Златния телец, както биха казали във времената на Иисус. Днес биват рекламирани най-вече пазарните принципи, всичко е превърнато в стока, всичко е овеществено, всичко се купува и продава - не само предметите, но и мислите, идеите, чувствата. Пазарният ултралиберализъм, чиито проповедници не излизат от телевизорите, ни кара да вярваме, че единственото, което има значение, е материалният успех, че единственото, към което трябва да се стремим е изпълнението на на егоистичните ни стремежи. Звучи добре, признавам. Приятно е да вярваш, че всичките ти желания ще се изпълняти скоро ще станеш милионер. Само че реалността е съвсем различна от телевизионната проповед. Ето какво се получава, когато бъдат приложени на практика идеите за нерегулиран пазар - богатствата отиват в ръцете на малцина, на прословутия олигархичен елит на Единия процент. А колкото по-богат става този елит, толкова по-бедни ставаме ние, останалите 99-процента.
Харесва ли ви този свят? Съмнявам се. Във всеки случай на мен никак не ми харесва. Сигурен съм, че и Иисус никак не би го харесал, защото той няма нищо общо с неговите идеи. И какъв е изводът? Изводът е, че светът има нужда от радикална промяна. Како казваше един друг революционер, Карл Маркс, философите само са обяснявали света по различни начини, а задачата е той да бъде променен. За да стане това обаче, са нужни най-вече хора, които не се страхуват да бъдат визионери, които са достатъчно смели, за да предлагат виждания, различни от общоприетите в момента. Такъв човек е бил Иисус. Да, аз предпочитам да говоря за него като за човек, а не като за Бог. Предпочитам да мисля за него като за революционер, а не като за някакво Божествено проявление. Човекът Иисус се е борел срещу статуквото, борел се е за справедливост. И в осъждането му на смърт няма нищо странно. Никоя власт не обича бунтовниците, никоя власт не харесва революционните идеи. А Пилат Понтийски по нищо не се различава от днешните управници. На пръв поглед е едва ли не симпатичен с нерешителността и колебанията си. Изглежда като въплъщение на толерантността, която се стреми да задоволи стремежите на всички. Обаче в крайна сметка осъжда на смърт революционера. Защото именно той е истинската заплаха за властта. Властта крепи статуквото, тя не иска промени. А истинската, освобождаващата промяна я носят личности като Иисус. Неговите радикални схващания и действия могат да направят света по-справедлив. Просто трябва да му повярваме.
От "Деконструкция" по БНР.
