Проф. Николай Милошев е роден е през 1959 г. в София. Завършил е физика и математика в СУ „Св. Кл.Охридски” . Специализирал е във Франция и Финландия. От 2002 г. е директор на Геофизичния институт, БАН. От 2008 г. до 2012 г. е зам.-председател на Общото събрание на БАН. От 2.1.2013 г. е зам.-председател на БАН.
-
Вие сте специалист по земетресенията. Трус ли беше за вас назначението ви за министър в служебния кабинет, проф. Милошев?
- Може да се каже, че това назначение е професионален, но не и политически трус. То е признание за моите качества.
-
Кой ви покани?
- Покани ме лично президентът Росен Плевнелиев. За мен го е подсетил досегашният министър на образованието акад. Стефан Воденичаров, който пък е председател на БАН. Аз замествах акад. Воденичаров – бях изпълняващ длъжността председател на БАН, докато той беше министър. Що се отнася до президента, с него се познаваме покрай миналогодишното земетресение в Перник. Той ни гостува в Геофизичния институт, интересуваше се от ситуацията след трусовете. Може би тогава е разбрал, че тежа на мястото си. На човек като г-н Плевнелиев е трудно да се откаже. В период, когато държавата е в трудна ситуация, всеки от нас, който може да бъде полезен с нещо, трябва да се хване на хорото.
-
Притеснява ли ви фактът, че политиката е земетръсна зона?
- Не ме притеснява. Преди много години председател на БАН е бил акад. Любомир Кръстанов. Той задължително присъствал на заседанията на правителството. И често се шегувал с приятели: „Поканиха ме в Министерския съвет като метеоролог – за да им кажа откъде духа вятърът”. Мен пък може би ме поканиха в този кабинет, за да избегнем трусовете в държавата. Шегувам се, разбира се.
-
ГЕРБаджийски ли е вятърът, „довял” това правителство? Служебният кабинет рожба на Бойко Борисов ли е?
- Не бих казал. Имах доста дълъг разговор с президента Плевнелиев. Той сподели опасенията си, че някои от хората, които предлага за министри, надали ще бъдат приети добре от ГЕРБ. Един от тези хора например е... Хайде да не изпадам в подробности. Убеден съм, че г-н Плевнелиев предложи министри, които са добри специалисти в областта, в която работят.
-
А вас ГЕРБ прие ли ви добре?
- Сред бившите министри има хора, които ме познават и с които съм си сътрудничил преди да заема сегашния пост. Това са Цветан Цветанов и Нона Караджова. Поради естеството на доскорошната ми работа се познавам и с експремиера Бойко Борисов.
-
Кой най-силният житейски трус, който сте преживявал?
- Разводът ми. Слава богу, с майката на моята дъщеря си останахме добри приятели. Няколко по-леки труса преживях от началото на тази година досега. На 2 януари встъпих в длъжността зам.-председател на БАН. Първият месец бе доста тежък. Точно когато реших, че вече съм наясно с нещата, акад. Стефан Воденичаров бе назначен за министър на образованието. Аз станах изпълняващ длъжността председател на БАН. В края на миналата година бях планирал едноседмична почивка – заминах на ски-ваканция в Австрия. Върнах се в неделя, 10 март. Още докато пътувах към България, ми звънна акад. Воденичаров и каза, че трябва да се видим във връзка с важен въпрос. Помислих, че той става или служебен министър, или служебен премиер и му е неудобно, че аз трябва да изпълнявам длъжността председател на БАН. В понеделник го попитах: „Премиер ли си, или министър?”. Той се засмя: „Не, ти ставаш министър”.
-
Кое е първото нещо, с което ще се захванете като министър?
- Трябва изрядно да проведем всички изпити на децата, завършващи 4, 7 и 11 клас. Те са до края на май, т.е. по време на мандата на служебното правителство. Има и друго: сега се пише оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Макар че нашето правителство няма да работи по нея - тя ще се изпълнява от 2014 г. до 2020 г., сега е моментът да се напише по най-добрия начин, за да получи максималното финансиране. Това е другият сериозен акцент в работата ми. Третият акцент е националният фонд „Научни изследвания”. Там все още има неща, които трябва да се оправят.
-
Как ще изринете авгиевите обори, известни като фонд „Научни изследвания”?
- Първо трябва да се коригира правилникът за дейността на фонда, за да не се допускат грешки като досегашните. Сигурен съм, че част от вече финансираните проекти ще се озоват в групата на одобрените и при новото обсъждане.
-
Фирми и физически лица, облажили се неправомерно с държавни средства, ще върнат ли парите?
- Би трябвало. Но не съм сигурен, че наистина ще го направят. Защото от юридическа гледна точка нещата са изпипани. Юристи ме информираха, че в скоро време не можем да разчитаме тези, които са били некоректни, да върнат парите. Ще сезирам прокуратурата за безобразията във фонда. Нека съдът каже тежката си дума.
- Започва ли чистка в повереното ви министерство? Вече у
волнихте Григор Порожанов, протеже на Сергей Игнатов и шеф на дирекция „Наука”.
- Уволнен е само политическият кабинет, назначен по време на мандата на бившето правителство. Порожанов е бил на едногодишен временен договор, който изтече сега. Трябваше да реша дали да го продължа. Прецених, че е по-добре да назнача временно изпълняващ тази длъжност. Нека бъдещият министър да обяви конкурс и да си назначи човек, с когото ще работи.
-
Какво е мнението ви за въпиющата неграмотност на българските ученици и студенти? Според доклад на Европейската комисия 40% от нашите младежи и девойки са неграмотни.
- По тази тема мога да говоря дълго. След 10 ноември 1989-та се заехме да променим политическата система и забравихме образованието. Няма дом или семейство, които по някакъв начин да не са свързани с нашето министерство. За съжаление през последните двайсетина години образованието на българчетата не е качествено. Крайно време е да обърнем много повече внимание на учителите. Преди години в малките населени места трима души били на особена почит: даскалът, попът и кметът. А напоследък „даскал” е обидно нарицателно. Трябва да убедим цялото общество, че оттук нататък отношението към учителите и преподавателите във висшите учебни заведения се променя.
-
Възможно ли е да се прекроят делегираните бюджети на училищата така, че учителските заплати да не бъдат мизерни?
- Учителските заплати ще бъдат увеличени със 7-8 процента, но пак ще останат ниски. Обаче от кого да вземем, за да дадем на преподавателите?! Може би тази година не е направено най-правилното разпределение на държавните средства. По-справедливо разпределение може да има най-рано догодина. Но нека не забравяме, че моралът на някои учители вече доста поизбледня. Авторитетът на качествените трябва да бъде възстановен.
-
В много училища директори и учители буквално изнудват родителите да дават пари за щяло и нещяло. Реакцията ви на такива безобразия?
- За два-три месеца, колкото е мандатът на служебното правителство, не ще мога да направя нищо по този въпрос. Ако някога се озова в по-дълъг мандат, сигурно бих направил доста.
-
Как гледате на идеята четиригодишните деца да посещават задължително забавачка?
- Не бих могъл да кажа нито „да”, нито „не”, преди да съм се запознал с мотивите на този законопроект. Ако става дума за мое дете, за мое внуче, може би ние, най-близките роднини, бихме помогнали с финансов ресурс то да се обучава в някаква забавачка. Ако училищата ще заместват детските градини на малко по-високо ниво, развивайки интелекта на децата, би било добре. Във всички случаи истината е някъде по средата. Трябва да се намери разумен компромис.
-
Бихте ли направили компромис с научната и административната си кариера, ако ви предложат да останете министър и в правителството, сформирано след изборите?
- Дай боже всекиму да стигне до този кабинет, да седне зад бюрото на Иван Вазов, което бе реставрирано по идея на министър Даниел Вълчев. Но най-много ми се иска да се върна в Геофизичния институт - дори не като директор, а като обикновен професор. Доста години бях администратор и продължавам да съм такъв. Много усилия положих, за да върви и научната ми кариера. Липсва ми спокойствието на учения.
Цялото интервю - в новия брой на в. "Ретро"
