РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Ето я истината за опитите Иван Гешев да бъде отстранен! Главният прокурор е първата жертва на...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Върховният административен съд възобнови производството по делото за отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор по искане на бившия служебен съдебен министър Янаки Стоилов. Преди това той го бе обявил за недопустимо. Но след решението на Конституционният съд, че правосъдният министър може да иска отстраняването на главния прокурор, което е пълен нонсенс, ВАС го възобнови.
Какво означава това ли? Това означава, че САЩ направи първия пробив на територията на Европейския съюз за въвеждането на своето прецедентно право. Тоест, в закона може да пише всичко, но едно съдебно решение въвежда прецедент, който всички други съдилища могат да следват.
Битката им беше дълга. И в нея е изградена стройна верига, в която са навързани одеозни персони и НПО като Христо Иванов, Меглена Тачева, Правосъдие за всеки, Национален институт по правосъдието... И те се биха, докато поне на този етап превърнаха България в единствената държава, която допусна презокеанското прецедентно право.
Първо подхванаха Сотир Цацаров. Дъвкаха го и го карикатуриха и като главен прокурор, и като шеф на КПКОНПИ. Някакви УО (официална абревиатура за ментално увредени хора - "умствено ограничен") сега му оспорват правото да бъде и магистрат.
Сетне подхванаха Иван Гешев - по същата схема. Сега и Висшия съдебен съвет - пак по същата схема. Вече и Конституцията - схемата е все една и съща. Не блестят с оригиналност. УО. Но не блестят и с авторство. Защото тази схема не е тяхна.
Нито е на политкомисарите от т.н. "Правосъдие за всеки" - уж гражданска организация. Нито на политкомисарите от Демократична България. Те са си едно и също и затова искат едно и също.
Кучето обаче е заровено на съвсем друго място. Едно такова благовидно и богоугодно, че дори и образователно, прости ми, Господи! Нарича се Национален институт на правосъдието. И там в течение на 1 година се образоват новопостъпили след конкурс кадри на правосъдната система. Задължително! Срещу заплащане, разбира се.
Нали разбирате. Право у нас се изучава във всички ВУЗ-ове. Дори Мая Манолова твърди, че е правист, понеже има ръчно написана диплома за завършила право от УНСС, пък нищо, че самите юристи признават за колеги само завършилите специалността в СУ "Св. Климент Охридски". Но, тъй или иначе, хората с дипломи на юристи у нас можеш с лопати да ги ринеш.
Обаче висшето образование не им стига, за да работят в правната система. И това, че са спечелили конкурс също не им стига. Такива права дава единствено Националния институт на правосъдието. Вкаран дори в Закона за съдебната власт през 2003 г., при правителството на Симеон Сакскобургготски с правосъден министър Антон Станков. Макар първоначалният му замисъл изобщо да не отговаря на днешните му функции.
А днешните му функции на пълен и единовластен кадрови господар на съдебната система полека-лека се утвърждават, когато към финансирането му се присъединява американската държавна агенция USAID, чиято дейност се координира с президента, държавния секретар и Съвета за национална сигурност на САЩ, а всъщност е прикритие за дейността на ЦРУ.
Важен е фактът, че дейността на USAID е забранена на територията на Европейския съюз. Защо ли?
И затова през 2007 г., когато България става членка на общността, шпионската структура моментално е преименувана на... "Америка за България". Същата онази "Америка за България", която спонсорира цялата медийна империя и всички медийни и политически проксита на олигарха Иво Прокопиев, водещи най-яростната битка срещу българските главни прокурори и Висшия съдебен съвет.
Между другото, преди години в сайта й стоеше изречението "Правоприемник на USAID". Но след като се разчу какво всъщност представлява USAID, изречението изчезна.
Не изчезнаха обаче делата й. Както и щедро финансираните от нея техни "творци" или, по-точно, агенти. Родни. Самопровъзгласили се за най-демократични от най-демократичните. И най-недосегаеми от най-недосегаемите. Най-безпрекословни от най-безпрекословните. Глаголещи като от амвона. С ЦРУ за гърба си сигурно имат основание да се чувстват така, независимо какво причиняват на собствената си държава.
А Националният институт на правосъдието се оценява от повечето юристи като структурата, "която доведе българската правосъдна система до ада" и "мястото за вербуване на магистрати".
Схемата, по която действа, е много проста. И е описана в чл. 249 от Закона за съдебната власт:
Така е обявено и в сайта на въпросния институт. Да се чудиш и маеш защо им е трябвало на тези хора да се пържат по 5-6 години на студентската скамейка, след като без "обучението" в този институт изобщо не могат да бъдат магистрати.
Но мъглата се разсейва, когато към това добавим, че от около 200 обучаващи се там годишно се подбират 20-тина души, които отиват в САЩ по програмата за млади юристи на USAID за около 25 дни.
Проваленият правосъден министър Христо Иванов например, който основа т.н. "прокурорска" "Да, България" и е знаменосец на борбите срещу българските главни прокурори и Висшия съдебен съвет, има закалка в това отношение и пряка участие в тази дейност.
През 2010 и 2011 година, със стипендия на американската програма за културен обмен „Фулбрайт“, Иванов преминава специализация в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ в правното училище на Американския университет във Вашингтон.
Поради това той е нещо като "хостеса" по тази програма, тъй като организира срещи и посещения на българските курсисти, изпратени от въпросния НИП в САЩ.
Връзките му по тази линия датират отдавна. От 1996 г. до 2002 г. Иванов е координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите.
Известно време след завръщането си Христо Иванов се появява в Софийски градски съд като представител на някаква неправителствена организация, която се занимава с родното правосъдие, и започва да изисква, а и да получава пълна информация за делата, които се гледат на територията на СГС. Впоследствие се забърква и във въвеждането на системата за случайно разпределение на дела, която се оказа изключително порочна, а Иванов бе разпитван по случая.
С днешна дата въпросният НИП е люпилня за кадри за скандалния Съюз на съдиите в България, където пристан и закрила намират всевъзможни издънили се съдии като Мирослава Тодорова и Румяна Ченалова. Както и съдията, пуснал предсрочно убиеца на Андрей Монов - Калин Калпакчиев. Въпросният съюз също е щедро финансиран от "Америка за България". И току се провиква по някакви правни проблеми особено срещу прокуратурата, без да си дава сметка, че това е остър конфликт на интереси.
В НИП като преподаватели се подвизават пък всякакви лица и други части на протестърското движение срещу българските главни прокурори и поборници уж за съдебна реформа, но само по техен образ и подобие. Която, проведена по вижданията на Христо Иванов като правосъден министър във втория кабинет на Бойко Борисов например създаде правилата, по които бе избран сегашният и ненавистен на същия кръг хора главен прокурор Иван Гешев.
А там преподават предимно бъдещи кандидати за всякакви високи постове в съдебната власт. Включително и новоизбраната шефка на ВКС Галина Захарова. Професионалният живот на всички тях протича по следния начин: след завършено висше правно образование задължително обучение в НИП - пресяване и вербуване, както го наричат самите юристи, екскурзия до САЩ, наричана също обучение и... хайде нагоре по кадровата стълбица, ако си се оказал "благонадежден" за покровителите на цялото това безобразие.
Не е случаен и фактът, че вече за втори мандат въпросният НИП е под ръководството на една твърде особена фигура в българската юридическа общност. Тя е известна като правосъден министър в правителството на Симеон Сакскобургготски - Миглена Тачева.
Едва ли някой би се учудил, че през 1995 г. специализира в Националния център за съдии в Рино, Невада в САЩ и в Националния център за щатски съдилища в Уилямсбърг, САЩ. Тачева пое втория мандат като шефка на НИМ, след като промени правилата за избора му. Но това е друга история за много пари, която предстои да разкажем.
Всъщност родителката на днешния "незаобиколим фактор" НИП е именно Миглена Тачева. Тя дълго натиска правителството, в което първо е зам.-министър на правосъдието, а след това - и министър, да създаде структурата по тертипа на нейната НПО "Център за обучение на матистрати", чието дейност се финансира от "Отворено общество". По принцип въпросните обучения са най-лесната и сладка форма за получаване на пари от чужбина. И Тачева енергично се възползва от това в т.н. граждански сектор преди да бъде създаден НИП и тя да го оглави.
Малко хора в България са наясно защо е тази "американска треска" за българското правосъдие. Просто сферата е много специфична и позната в много тясна общност. Но със сигурност не става дума за борба с никаква корупция, нито за справедливост, нито изобщо за правосъдие.
Става дума за пробив на американската правосъдна система на европейска територия и налагането й тук. Става дума за пробив на американското прецедентно право на стария континент. И братята американци действат съвсем по ленински - първо се опитват да победят в най-слабо развитата държава в Европейския съюз, да стъпят в Европа и да продължат атаките нататък до пълната победа.
Сега разбирате ли защо Конституционният съд реши, че министърът на правосъдието може да иска оставката на главния прокурор. Което си е чиста лудост отвсякъде - изпълнителната власт да иска оставката на обвинителят, който може да изправи членовете й до един пред съда. Но така се създава прецедентното право, според което в законите може да пише всичко, но е важен прецедентът, в който е взето различно решение.
Всъщност това е битката на "Америка за България", правоприемникът на USAID на ЦРУ - изпълнява задачите и ангажиментите, които има пред собствената си държава.
А вие си отговорете на въпроса какви са тия нашенски Национален институт на правосъдието, Христоивановци и въодушевената му секретарка, а покрай тях и Румен Радев, който, затънал в личната си вендета срещу Иван Гешев, едва ли разбира напълно с какво точно се занимава.
