ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скоростта във футбола може да промени развитието на една атака само за няколко секунди. Бързите футболисти достигат първи до свободните пространства, преодоляват защитници и помагат на отбора си да премине от защита в нападение, преди съперникът да успее да се прегрупира.
На Световното първенство през 2026 г. футболна бързина демонстрираха не само крила и централни нападатели. Сред най-бързите играчи има също крайни и централни защитници, които използват скоростта си, за да преследват противници, да покриват свободни зони и да участват в атаките.
Килиан Мбапе е бил най-бързият футболист по време на Мондиал 2026, разкри Фабрицио Романо. В мача Франция - Норвегия нападателят е развил скорост от 37.61 километра в час.
На второ място е шведското крило Антъни Еланга, който срещу Франция е достигнал скорост от 37.16 км/ч, а трети е нидерландският защитник - Мики ван де Вен с 36.77 километра в час (в мача с Швеция).
В топ 5 са още левият бек на Австралия - Джордан Бос (36.67 км/ч) и звездата на Норвегия - Ерлинг Халанд (36.52). Челната десетка на бързаците допълват узбекистанският защитник Абдукодир Хусанов (36.46), френското крило Брадли Баркола (36.32 км/ч), английският краен бранител Джед Спенс (36.22), левият бек на Франция - Тео Ернандес (36.17) и португалският десен бранител Нелсон Семедо (35.90).
Данните за бързината на играчите не се определят чрез ръчно засичане. ФИФА използва оптична система за проследяване, която регистрира позицията на футболистите, съдиите и топката многократно в рамките на една секунда. На базата на тези координати се изчисляват изминатото разстояние, посоката на движение и моментната скорост на всеки играч.
Класацията показва, че скоростта не е качество само на атакуващите футболни звезди. Мики ван де Вен и Абдукодир Хусанов са централни защитници, а други четирима са крайни бранители, при които бързината е много важна за покриване на пространства и преследване на нападатели.
