РАЗМАЗВАЩ АНАЛИЗ: Българският кабинет е гумен печат на семейство Байдън. И още за "братята", които...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако всичко, което се случва, ви изглежда алогично, долнопробно, циркаджийско, отвратително, имайте предвид, че ще е така, докато не се разплете възелът "Украйна". Говоря за персоналната бизнес война на кокаиновия режим в Белия дом.
И докато не минат президентските избори в САЩ догодина.
Нашата жалка публична участ винаги е била функция от колониалните интереси на Великите сили.
Преди живеехме в цикли на "размразяване" и "застой" според съответния Генерален секретар на ЦК на КПСС. Сега е същото, но с обратен знак.
Няма как да се отнасят с нас по-различен начин, щом доброволно им поднасяме на тепсия националния си суверенитет, а политиците ни се надпреварват кой ще се наведе по-ниско на посолствотО. Разпознават ни като персонал, това е, и винаги ще е така.
В момента сред компрадорския ни елит тече истерична, самоунищожителна битка за сърцето на американците. В тази битка падат човешки животи.
Един приятел, активен участник в тези гладиаторски битки, ги нарича нежно "братята".
Та "братята" се вълнуват единствено от това правителството да продължи да управлява и да разписва технически всичко, което му бъде спуснато. Българският кабинет е гуменият печат на семейство Байдън, Виктория Нюланд, Сорос и останалите архитекти на майданите и анархо-либерализма.
Всичко останало е без значение - дори собствения им списък "Магнитски", както забелязваме в последните месеци. Уж беше санкционен, но май се превърна в препиращ.
Лицата от "Магнитски" вече са "кучи синове, но наши кучи синове", по вездесъщото признание на Рузвелт. Ръцете им очевидно са предостатъчно извити, за да се подчиняват безпрекословно. Всичко ще жертват, за да оцелеят - и принципите си, и електората, и партиите, и паметниците, и Конституцията, и Македония, и историята, и обикновеното човешко приличие.
Къде е народът в това зрелищно аутодафе на гузната съвест? Съзнаваме ли, че управляващата плутокрация никога не е била по-зависима и по-отмъстителна към отечеството? И че отродителството се е превърнало в политическа конюнктура и индулгенция за физическо оцеляване на властта?
Както винаги, чакаме избавление отвън. Съдбата ни се пише на салфетка в кафе-паузите на някоя международна конференция.
Европейци сме ний, ама все не дотам, бай Алеко!
