ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Растящата доходност по държавния дълг се превръща в един от големите макроикономически проблеми на годината. Тенденцията се наблюдава в САЩ, Япония, Великобритания и еврозоната. Сред обсъжданите фактори са глобалният ценови натиск вследствие на войната между САЩ и Иран, по-силната конкуренция на облигационните пазари заради инвестициите в изкуствен интелект, както и очакванията за по-висок икономически растеж в САЩ.
Фундаменталната причина обаче е обща за големите развити икономики: те имат високи равнища на държавен дълг и значителни бюджетни дефицити. В резултат предлагането на техните облигации надхвърля търсенето, а инвеститорите изискват по-висока доходност.
По-високите лихви поставят правителствата пред сериозен политически проблем. Все по-голяма част от бюджетите отива за обслужване на натрупания дълг, което оставя по-малко средства за публични услуги и инвестиции. Оскъпява се и финансирането за частния сектор, тъй като потребителските и ипотечните кредити често се изчисляват спрямо доходността по държавните облигации.
Централните банки са принудени да поддържат по-строга парична политика. Това повишава лихвите, но едновременно ограничава инфлационните очаквания и рисковите премии по държавния дълг. Министерството на финансите на САЩ дори започна да изкупува собствени облигации в опит да понижи доходността. Тези мерки обаче все още не са достатъчни, за да доведат до единственото сигурно дългосрочно решение — фискална консолидация.
Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа обикновено се използва като ориентир за общата цена на финансирането на дадена държава. Този показател е лесно достъпен и реагира бързо на макроикономически промени и шокове. Той обаче не показва лихвата по целия държавен дълг, защото правителствата имат множество емисии, пласирани в различни моменти, с различен обем и при различни условия.
По-обективна картина дава средната лихва по вече натрупания дълг. Така например доходност от 4% по 10-годишните френски държавни облигации не означава, че Франция плаща 4% годишно върху целия си дълг. Средната цена на съществуващия дълг е малко под 2,5%, тъй като значителна част от облигациите е била издадена преди години при много по-ниски лихви.
Ключова остава посоката на движение. Цената на обслужването на настоящия дълг устойчиво се повишава, защото облигациите трябва да бъдат рефинансирани при настъпване на падежа. Тогава държавата плаща главницата, обикновено чрез нова емисия, а пазарите вече изискват по-висока доходност, за да компенсират нарастващата и влошаваща се задлъжнялост. Подобна тенденция се наблюдава и в България, макар че държавният дълг на страната като дял от БВП е значително по-нисък от този на водещите икономики в еврозоната.
Проблемът става още по-сериозен при слаб икономически растеж, какъвто се наблюдава в големите европейски икономики. Ако лихвите по дълга са по-високи от номиналния растеж, държавата ще увеличава задлъжнялостта си механично дори при балансиран бюджет.
Такова балансиране обаче не се очертава. През 2025 г. средният бюджетен дефицит е 2,9% от БВП в еврозоната и 3,1% в Европейския съюз. Наред с това има предпоставки за допълнителни разходи, а не за консолидация. Германия и почти целият ЕС приемат необходимостта от мащабни инвестиции в отбраната, които основно ще бъдат финансирани чрез дълг. Дефицитът във Франция вероятно ще остане висок заради сложната политическа обстановка. Италия се движи в по-добра посока, но все още е далеч от балансирани бюджети и устойчив икономически растеж.
В исторически план не е безпрецедентно държавният дълг в Европа да нараства по-бързо от икономиката. Обикновено това се случва по време на икономически кризи. За Франция и Италия подобно развитие е било почти постоянно през последното десетилетие. Сегашната ситуация обаче има различни характеристики.
Първо, Европейският съюз е изправен пред структурно слаб растеж, а не пред временно свиване в рамките на бизнес цикъла или еднократен външен шок. Второ, лихвите по държавния дълг се повишават, докато инфлацията остава над целевото равнище от 2%, което предполага по-строга парична политика през следващите години. Трето, бюджетните дефицити изглежда ще останат обичайни, а не изключение само при кризи. Четвърто, равнищата на държавния дълг вече са по-високи, което увеличава риска задлъжнялостта да се влошава механично при слаб растеж и високи лихви.
Това означава, че европейските правителства вероятно ще вземат все по-трудни бюджетни решения. Те ще трябва да съчетават слабо растящи приходи, бързо увеличаващи се разходи и по-високи плащания по дълга.
България все още е далеч от най-тежката форма на този проблем. Бюджетният дефицит е висок, а лихвите по дълга също са повишени заради по-високите рискови премии. В същото време размерът на държавния дълг остава нисък, а икономическият растеж е над средния за Европа. Като догонваща икономика България трябва да извлече поука от трудностите в ЕС, за да избегне структурни проблеми на публичните финанси като тези, пред които са изправени Франция и Италия.
Авторът Теодор Недев е младши изследовател в Института за пазарна икономика. Работата му е насочена към регионалното развитие и глобалните икономически тенденции.
