Ратифицираха Гьотеборгския протокол за мерките срещу замърсяването на въздуха
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът прие на първо и второ четене промени в Гьотеборгския протокол, свързани с ограничаването на замърсяването на въздуха. Измененията бяха приети на 30-ата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 година. Той е свързан с подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон. Конвенцията е сключена под егидата на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации. Тя е основната рамка, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване и постепенно намаляване на замърсяването на въздуха, последствията върху човешкото здраве и околната среда с акцент върху трансграничното замърсяване.
Към днешна дата действието на Конвенцията е разширено с 8 протокола, в това число и последният Гьотеборгски, ратифициран през 2005 г. Изменението му определя нови норми за допустими емисии на различни замърсители и дейности, които отговарят на определените в законодателствата на Европейския съюз и Република България.
Насърчава се намаляването на емисиите на сажди – компонент на праховите частици. Осъвременяват се допустимите стойности на емисиите. Изменението определя и национални тавани след 2020 г. за страните по него. Националните тавани за сяра (предимно серен диоксид), азотни оксиди, амоняк, неметални летливи органични съединения и фини прахови частици, са определени в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят на възможностите на страната.
Очакванията от ратификацията са свързани с намаляването на вредните емисии в атмосферния въздух, минимизиране на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, намаляване на критичните нива на озон - както за човешкото здраве, така и за растителността.
