Реабилитирах България след неуспеха на Георги Иванов

На 1 декември летецът-космонавт ст.н.с. д-р Александър Александров навършва 61 години. През 1979 е дубльор на Георги Иванов, първият българин, пребивавал в Космоса. Александров завършва специалността летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. е пилот на изтребител-бомбардировач. В 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към съветската Академия на науките и става заместник директор на Института за космически изследвания, БАН. От 7 до 17 юни 1988 г. лети в Космоса на борда на „Союз ТМ-5” заедно с руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. По време на полета извършва над 56 успешни научни експеримента. Удостоен е със званието летец-космонавт на Република България и с ордена „Стара планина”. Герой е на Република България и на Съветския съюз. - Г-н Александров, с какво се занимава в момента летецът- космонавт и пилот на изтребител-бомбардировач? -Добро утро! Най-после се разбра, че съм и летец. Що се отнася до въпроса ви, пенсионер съм. Занимавам се с обществена дейност. Често се срещам с ученици, с представители на обществени организации. Чувствам се жизнен, обичам социалните контакти. - Как се чувствахте по време на космическия полет преди 24 години? Има ли случки, които все още не са известни на публиката? - Моят полет беше реабилитацията на България след неуспешния полет на Георги Иванов. Аз и колегите Анатолий Соловьов и Виктор Савиних изпълнихме поставените ни задачи. Скачихме се с орбиталния комплекс „Мир” и в продължение на 10 дни изпълнихме уникална научна програма. За мен беше чест и гордост да представя страната ни и космическата ни наука. Що се отнася до несподелените все още случки, запазвам си правото да ги включа в книгата, която пиша. Аз съм доайенът на българската космонавтика и имам какво да разкажа. - Доайенът на родната космонавтика не е ли Георги Иванов? Нали той летя преди вас? - Георги Иванов беше в Космоса само 2 дни. Той участва само в първия български космически полет, а аз – и в първия, като негов дубльор, и във втория. -  Кои са най-приятните и най-неприятните неща, случили се по време на полета ви? -Най-приятният момент бе скачването на кораба „Союз-ТМ-5” с орбиталния комплекс „Мир” – цялата отговорност беше върху нас, трябваше да оправдаем гласуваното ни доверие. Напрежението спадна чак след като се скачихме. Голяма радост беше, когато ни посрещнаха Владимир Титов и Муса Манаров – домакините на орбиталния комплекс. Аз носех една орхидея, специално селектирана в московския Институт по медико-биологични проблеми. Прекрасното цвете украсяваше масата по време на нашите закуски, обеди и вечери. - Харесахте ли лиофилизираните храни, изготвени от български специалисти, с които се гощавахте по време на полета? - Космическите храни-супи, основно ястие, десерти и напитки, които използвахме по време на полета, бяха руско производство. Говореха, сме трети в света по производство на лиофилизирани храни, но не е вярно, че те се използват в Космоса. - А вярно ли е, че легендарните американски астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин видяли кораб на зелени човечета, когато техният „Аполо 11” бил на орбита около Луната? Те съобщили на Центъра за управление, че извънземни ги наблюдават... - Не е вярно. Разговарял съм и с американски, и с руски космонавти - те категорично отричат, че са се натъквали на извънземни. Миналата година се срещнах с Едуин Олдрин, стана дума за извънземните, ескортирали техния кораб и той каза, че му е дошло до гуша от измислици по тази тема. -    Възможно ли е някой да е засекретил „онзи” разговор между тримата американски астронавти и Центъра за управление на полетите? -    Досега никой не е потвърдил тази информация, това са небивалици. Небивалица е и твърдението, че Юрий Гагарин изобщо не е летял в Космоса. -    Каква е истината за смъртта на Юрий Гагарин: загива при тест на самолет, убит е поради висши политически съображения, или е прибран от извънземни? -    Гагарин загина при полет със самолет. Причината е необяснима и за мен. Аз съм летял години наред на този тип самолети, те са от най-сигурните. Явно е възникнала някаква ситуация, която е попречила и на Гагарин, и на колегата му Серьогин. И двамата са изпаднали в „шах-мат”. Самолетът се е забил под много остър ъгъл... -    По-специално ли е въздействието на космическите полети върху женския организъм? Според научни изследвания пребиваването в Космоса е вредно за нежния пол. -    Така е. По принцип условията в Космоса са много тежки за всички. Но жените искат да летят и ще летят. Безтегловността е най-големият враг на астронавтите. В това състояние първите десетина минути минават в еуфория: преодолял си гравитацията, рееш се свободно във въздуха. Но след това организмът започва борба със себе си за оцеляване. Навремето руските космонавти Андриян Николаев и Виталий Севастиянов бяха на ръба на пълна атрофия на крайниците, едва ги спасиха. Но вече са взети превантивни мерки срещу безтегловността – Валерий Поляков беше 437 денонощия и 18 часа в Космоса. Това показва, че мисията до Марс не е фикция. -    Кога може да се осъществи полет до Червената планета? -    Съмнявам се, че той може да се реализира без съответните предпазни мерки – космическата радиация е много силна, няма човешко същество, което би могло да й устои. Това е много сериозен проблем. -    Руски и американски специалисти постигнаха известни успехи в разработката на антирадиационни щитове за космически апарати. -    Да, постигнаха, но този проблем все още не е решен. Въпросът не е в това само да изпратим екипаж на Марс, хората трябва там да работят и да се върнат на Земята здрави и читави. -    Американски астрофизици обаче твърдят, че това не може да се случи, понеже земляните ще бъдат пленени от зелени човечета, обитаващи Червената планета. -    Убеден съм, че ние не сме сами във Вселената. Някъде има разум – може би по-развит от нашия. Впрочем, на Земята някога е съществувала цивилизация, много по-развита от нашата. В Индия например е открит стълб от чиста стомана, който не ръждясва вече хиляди години. Плоча, сътворена от маите, пък е изрисувана с космически кораб, космонавти със скафандри и т.н. – ако не си видял това с очите си, не можеш да го нарисуваш, колкото и развинтено да е въображението ти. -    Споменахте маите и тук е мястото да припомня, че техният календар завършва на 21.12.2012 г. Според мнозина ясновидци, врачки и др. това означава, че датата 21.12. е краят на света. Да очакваме ли апокалипсис след по-малко от месец? -    Такава опасност не ни застрашава. Когато Паисий  на маите писал тяхната история, стигнал до 21.12.2012 и се споминал. Това е в рамките на шегата, разбира се. -    Имате ли хипотеза за съдбата на високоразвитата цивилизация, обитавала някога планетата ни? Самоунищожила ли се е, или някой я е затрил? -    Самоунищожила се е. Лошото е, че ние вървим по нейния път. Жалко ще е, ако съсипем прекрасната ни планета. Доста неща видях по време на полета. От Космоса преброих повече от хиляда пожара на Земята. Родният ни дом е много замърсен – зърнах червени, зелени, сини реки -  цветът варира в зависимост от химичните съединения, изхвърлени в тях от промишлени предприятия. Астронавтите изпълняват и ролята на предизвестители на бъдещи бедствия – от Космоса се виждат много неща. А космическите изследвания и високите технологии са чудесен начин за проспериране на малки страни като нашата, бедни на природни ресурси. Печалбите от тях са огромни, стига да знаем как да ги използваме. -    Българските политици знаят всичко това, но бюджетът на Института за космически изследвания е много малък. -    През последните 23 години нито едно българско правителство не отпусна необходимите средства за космически изследвания. Обърнах внимание на някои родни политици, че страната ни губи позиции в тази толкова перспективна област. Резултатите от експериментите по време на моя полет в Космоса останаха недоразвити, неразработени. А навремето държавата ни беше сред световните космически сили. Преди дни се завърнах, например, от Саудитска Арабия, която има високотехнологичен космически институт, изстрелва свои спътници, реализира космически експерименти. Тя прави скок напред, а ние – скок назад. -    Бихте ли направили скока на австриеца Феликс Баумгартнер, който се хвърли от височина 38 км? -    Това не е проблем. И преди него са скачали доста хора – е, не от същата височина, но и тази не е „ръбът на Космоса“. Въпросът е каква е целта – има ли нови научни експерименти или е само реклама на фирмата-спонсор... -    Вие имате ли постижения в област, различна от авиацията и космонавтиката? Какво е хобито ви? -    Имам много хобита. От малък се занимавам с леководолазен спорт, имам документ, че мога да бъда капитан на кораб. Обичам да карам ски, ловец и рибар съм. Почти няма нещо, което да не съм опитвал. -    Предполагам, че сте добър плувец. А как плувате във водите на житейския океан: по или срещу течението? -    Не възприемам неща, които не съответстват на истината. -    С какво се занимават двамата ви сина? Професиите им имат ли нещо общо с вашата? -    И двамата мечтаеха да бъдат космонавти и това им помогна да станат сериозни момчета. По-големият – Панайот се занимава със земни неща, въпреки, че още мечтае да лети и имаше време, когато се подготвяше в НАСА по програмата за полет до Марс. По-малкият, Радостин, учи за летец. Не се бъркам в живота им, сами вземат решенията си.