РЕКВИЕМ ЗА АНДРЕЙ МОНОВ. Боли ме като баща и вече знам - Калпакчиев и сие са Злото. С тях само по библейски - око за око, зъб за зъб

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Боли ме като баща, боли ме като българин, боли ме като човек.

Калин Калпакчиев, шеф на издържания от "Америка за България" Съюз на съдиите, е пуснал предсрочно на свобода убиеца Джок Полфрийман. Вероятно за добро поведение.

Помните, австралиецът Полфриймън уби едно българско момче и рани друго. През 2011 г. бе осъден на 20 години, но сега - благодарение на "справедливия" съд, излиза на свобода.

За да убива, бие, мачка, за да ни се плези нагло и с презумпцията, че е безнаказан.

Същият този убиец бе обявен за "Човек на годината" от Българския хелзинкски комитет, защото бил...затворнически активист.

Преди няколко седмици бащата на убитото момче - Христо Монов, се закани, че ако освободят Полфриймън, ще поеме по библейската пътека и ще приложи наяве принципа "око за око, зъб за зъб".

Подкрепям го в това решение и бих му помогнал с удоволствие.

Защото и аз съм баща. Защото може да се случи с всички ни - орисията ни е тежка, споделена. Една е и мъката ни.

Мисля си - това изобщо хора ли са? За да си съдия, първо трябва да си човек, да си справедлив, да си съпричастен. Моралът е сюблимация на закона. В синонимния речник неслучайно "морал" е тъждествен с "доброта" и "право". 

Какъв е Калпакчиев, какви са колегите му - добри, морални, праведни? 

Имат ли семейства? А ако Полфрийман бе посегнал не на Андрей Монов, а на тяхното дете? 

Освобождаването на Полфрийман не е частен случай, а диагноза. Част от глобалната подмяна на ценности в обществото, наложена от мултикултурните марксисти и либерали, грантирани от Сорос. Целта им е не просто да претопят националното, а да ни ужищожат физически. 

Калпакчиеви са конниците на Апокалипсиса. Прав е Монов - баща: с тях само по библейски. Око за око, зъб за зъб.