ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1,4 млн. лева ще струва реставрацията на Килифаревския манастир. Автор на проекта за обновлението на светинята е арх. Драгомир Йосифов, който нашумя, след като създаде първите 3D възстановки на крепостта Трапезица. Възложител е Великотърновската митрополия, а идеята е покрай знаковия обект да се развие още повече туризмът в този красив район.
За изготвянето на проекта за реставрацията арх. Йосифов е направил пълно проучване на детайлите на сградите – някои от които са истински строителен шедьовър и са внедрени именно тук за пръв път. Част от необичайната конструкция на основната църква например са корнизът тип „Вълчи зъби“ и „Кобиличните корнизи“. За да се постигне максимална автентичност, архитектът е прегледал в църковните архиви фотографии от началото на миналия век.
Килифаревският манастир “Св. Богородица” включва в себе си три отделни сгради, които подлежат на ремонт. Това са църквата “Св. Димитър”, стопанска и жилищна сграда – старо крило, и стопанска и жилищна сграда – ново крило. И трите попадат в инвестиционните намерения на възложителя, но с различни степени на намеса при бъдещите строителни работи.
Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща манастира в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина.
В Килифаревската книжовна школа, в която през 1360 година вече се обучават 460 ученици, най-известните от които са бъдещият Български патриарх Евтимий Търновски, Киевският митрополит Киприан, митрополит Григорий Цамблак, Константин Костенечки и други.
Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено.
През 1718 г. манастирът е възстановен на днешното си място в подножието на хълма до р. Белица. В края на XVIII век отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие възобновяван, а на доста места в сградите личат и елементите, използвани от строителите през различните периоди. Именно запазването им е едно от най-важните неща в проекта на Йосифов.
