ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На тоя жанр му казват „Речта на президента”. Това нещо се чете вече не пред зъберите на планините в Колорадо, но винаги преди 00:00 часа на Нова година. Цялата нация тръпне в очакване като пред шатрата на шаман оракул, а няколко телевизии си мерят рейтингите и ракурсите, от които държавният глава Росен Плевнелиев ще изглежда по-достолепно като баща на нацията.
А всъщност това, което чухме, си беше доклад на един комсомолски секретар, пълен с празнословие. Доклад от тези, дето се четат пред дремеща аудитория от дузина натегачи. Цели 7 минути, когато и 3 стигат да отправиш сърдечни, мотивиращи и обединяващи думи към народа си. Такива в навечерието на 2015 година нямаше.
Започна се с отчет апотеоз за доброволчеството, за сплотилите ни бедствия и връхлетялата ни криза (ние не сме виновни за нея) и се премина към програмни тезиси в стил „Дайте, другари, да дадем…“ – какво? – „активно гражданско общество“, „отговорни политици“, „борба с олигархичната икономика“… Абе все неща, дето човек си мечтае да чуе...
И пие чаша шампанско, за да преглътне тая мъдрост.
Иван БРЪШЛЯНОВ, София
