ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На Бойко Борисов нещо не му излизат сметките и той започва да ни плаши: Ако не ми дадете цялата власт, няма да управлявам; отиваме на нови избори, а междувременно ще започне глад по хората и мор по животните.
Да ни плашат с глад и мор – разбираемо е. Но кое му е страшното на варианта „избори до дупка”?
Изборите са най-мощното оръжие на демокрацията по простата причина, че никога не знаеш, какъв ще бъде резултатът. Дори в инструкциите на ОССЕ за наблюдение на изборите е записано – ако резултатът е ясен преди деня на изборите, значи това не са никакви избори.
А още по-малко можем да знаем, какъв ще бъде ефектът от резултатите от изборите. Спомнете си, какво стана буквално преди малко. Гласувахме на уж нищо и никакви европейски избори, които нямат отношение към властта у нас – и какво стана? Патаклама, галимации и падане на правителството. И на една (засега) банка. И саморазкриването на БНБ и на прокуратурата като слугинаж на частни интереси. И искания за промяна на това положение. И т.н.
Какво остава тогава за ефекта от едни „истински”, т.е. парламентарни избори, на които се решава въпросът за властта в страната? Не знаем, какъв ще бъде резултата. Но вече знаем, че всяка, и най-малката изненада, може да доведе до катаклизмични, революционни резултати. А именно това не е нужно на Бойко Борисов. Каква революция, която да разбърка всичко, когато човекът си има ясен план – да поеме цялата власт в себе си?
На европейските избори изненадата, от която се родиха последващите турбуленции и тайфуни беше – неочаквано голямата разлика между ГЕРБ и БСП, както и приближаването на резултата на БСП до този на ДПС. Представете си сега следната, напълно възможна картинка през октомври:
ГЕРБ взема гласове за 110
БСП взема гласове за 50 депутата
ДПС взема гласове за 40 депутата
РБ взема гласове за 40 депутата.
Като се гледа кривата на растеж на РБ, както и преминаването на Радан Кънев от мънкане към отчетливо политическо говорене, тази картина е доста реалистична. Но не и обикновена. Защото подобен резултат взривява всички досега пробвани схеми:
ГЕРБ няма как с обичайните средства (отцепване на депутати от други групи) да стигне от 110 депутата до нужните на Борисов 121
БСП и ДПС няма как да формират ново управление, дори и да искат (което е съмнително), тъй като разполагат, заедно, само с 90 депутата.
Реформаторският блок се оказва в ролята на „променител на играта” (game changer) – точно ролята, която реформаторите си разписаха в момента на своето раждане: „граждани – десни, леви, всякакви – срещу мафията на БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ”. И от Рб ще зависи, дали да има правителство (т.е. съюз с ГЕРБ) или – не.
Бойко Борисов може да е фен на Винету, но около него има хора, които могат да смятат. Предлаганата горе картинка отдавна са я сметнали. Затова днес наблюдаваме мобилизацията на огромен медиен, политически и друг ресурс, за да бъдат притиснати РБ да правят коалиция с ГЕРБ.
Вариантите са два: или правят, или – не. Ако управляват с ГЕРБ, ще се удавят в собственото си обещание да спрат мафията и рестартират България по правилния път. А ще се удавят, защото ще станат съучастници в управление, което ще продължи сегашното олигархично-мафиотско безобразие.
Може да нагълтат вода още преди изборите – и да не стигнат близо до 40 депутата – ако тръгнат да тръбят, че ще правят коалиция с ГЕРБ. Защото „гражданите против мафията” няма да гласуват за РБ, а останалите ще си кажат – е, тогава да гласувам директно за ГЕРБ, за да не ми се изгуби гласът...
Какво се случва, ако няма коалиция РБ-ГЕРБ и не се сформира правителство? В този въпрос е заровено кучето; и това е въпросът, който кара Борисов видимо да се изнервя.
Случва се – ни повече, ни по-малко – начало на смяна на системата. Защото (и това всички социолози го знаят) при бързо повторение на изборите ще спечели единствено и само Реформаторският блок.
Въпрос на инерция на очакванията. Погледнете пак (горе) възможното разпределение на мандатите след октомврийските избори. Веднага се вижда, че докато всички други падат надолу или стагнират, РБ стремително качва. Инерцията на всички е надолу; инерцията на РБ – нагоре. При повторение на изборите, хората ще се ориентират да подкрепят онези, които качват (РБ), а не онези, които падат и изглеждат като остарели кучета.
Нещо такова вече се случва. Ръстът в подкрепата за РБ напоследък има елементарно обяснение. На европейските избори много хора не гласуваха, или гласуваха за ГЕРБ, защото не бяха убедени, че РБ са способни да вкарат депутат в Европарламента. Е, вкараха. С което мобилизираха колебаещите се да си кажат: „Минах се! Могат хората. Следващия път – за тях...”
А сега си представете какво става, ако след 5 октомври РБ се е изравнил с ДПС – и веднага се обявят нови избори. Инерцията така ще заработи за РБ, че на следащите избори могат да задминат ДПС и да се доближат до резултата на БСП. Което ще превърне РБ в най-важния политически фактор в страната. Защото реформаторите ще са новата сила и от тях обществото ще очаква желаните промени.
Играта ще се е променила и вратата към смяна на системата ще се е отворила. Това е кошмарът на Борисов. Защото при стабилно застанали реформатори, Борисов никога повече няма да види единоличната власт, която толкова му харесва.
Разбира се, въпросът опира до това, доколко реформаторите са устойчиви в усилията си и до каква степен ще могат да мобилизират и задържат гласове. Ако мислят от днес за утре – и те ще потънат заедно с кораба на олигархията. Ако имат силите да мислят за вдругиден – реално погледнато, за следващите 5-10 години – могат да сменят играта.
И работата изобщо не опира до това, че РБ са „десни”. Задачите, които стоят за решаване пред България, не са нито десни, нито леви, защото са много по-фундаментални – опират до онзи пласт, в който няма ляво и дясно. А има само политика (обслужване на общото благо) или олигархия (обслужване на личното благо), като например: да бъдат отнети от мафията завладените от нея публични институции (БНБ, прокуратура и пр.) и да бъдат върнати на гражданите; да бъдат разбити схемите в здравеопазването и образованието и те да бъдат върнати на гражданите (което е пълнежът на инак досадната дума „реформа”); да бъдат разбити олигархично-бандитските схеми в публичната администрация, да бъдат разкарани от публични постове известни бандити и т.н.
Тази работа може да се свърши и от лява, и от дясна партия – стига да е партия, а не шайка. В момента най-годен за свършването на работата е РБ и затова вниманието в върху него. Ако утре БСП също даде сигнал, че е в кондиция да се включи – разговорът ще бъде и за нея.
Хубаво нещо са изборите и е най-малкото странно някой да ни плаши с тях, пък бил той самият риболовец от Банкя.
